Али Соу: Започвам да уча български, решил съм да остана по-дълго
" Перлата " в офанзивата на ЦСКА-София Али Соу приказва извънредно за предаването " Код Спорт " по ТВ+. В последните години на " Армията " постоянно има задграничен централен нападател, който всява боязън. Любимци на бранш " Г " поредно станаха Ней, Жуниор Мораес, Мишел Платини, Фернандо Каранга и Жуниор Мауридес. Като първенец победи единствено Ней, само че всички се запомниха с атрактивна игра и куп голове. Сегашната " деветка " на отбора Соу получава още като младеж повиквателна за националния тим на Гамбия, а през 2013 година подписа контракт с Киево. Звездата му изгря в албанския Шкендербеу, където като състезател под аренда вкара 21 гола в 33 мача. По-късно ЦСКА го притегли първо чартърен от Киево, а преди месец го откупи.
- Али, към този момент повече от шест месеца сте в България. Как се чувствате в нашата страна?
- Много ми харесва тук. Времето е малко капризно. Става прекомерно студено от време на време. Но е окей. Хората в България са доста учтиви и това ме кара да се усещам добре.
- Какво знаехте за ЦСКА преди да дойдете в България?
- Истината е, че не знаех доста. Когато се появи ползата, започнах да ревизирам обстановката. Попитах мои другари какво са чували за България. Бях чувал естествено за вашата страна, само че нищо повече. Повярвайте ми, че не чаках това, което видях. Много съм впечатлен позитивно от всичко.
- Чувал ли сте български футболисти от българската история?
- Най-добре познавам Бербатов.
- Той играеше на вашия пост. Харесвахте ли го?
- Да, страховит нападател. Много обичам да следя играта на хора, които са като мен. Не съм от Манчестър Юнайтед, само че ми харесваше да виждам Бербатов.
- Как пристигна контактът от ЦСКА с вас?
- Случи се, когато бях с моя тим Киево в Италия. Един от шефовете ми се обади и ми описа всичко за ЦСКА. Обясни ми, че клубът доста би желал да ме притегли.
- Лесно ли се адаптирахте към ЦСКА и България?
- Не беше елементарно. И повода беше, че не пристигнах в най-хубавия миг. Аз бях последният нов в тима. Беше краят на трансферния прозорец. Не е елементарно да пристигнеш в последния миг и незабавно да се присъединиш към групата. Но съотборниците ми помогнаха доста. Сега към този момент всички сме като един и съм признателен, че ми подадоха ръка.
- В ЦСКА играят доста чужденци, които приказват на непознати езици. Лесно ли поддържате връзка в съблекалнята?
- Езикът в действителност е сериозен проблем. Повечето се пробват да приказват британски. Вече знам, че мнозина от българите приказват този език. Това се отнася и за множеството чужденци. Така че не е мъчно да си приказваме в съблекалнята.
- Опитвате ли да учите български?
- Когато пристигнах, ми се струваше необикновено сложен език. Но в този момент съм решил да остана по-дълго и надлежно ще стартира да го изучавам.
- Кой е най-хубавият ви другар в тима?
- С всички сме в отлични връзки. Но непосредствен съм с Едвин Джеси. Добре си пасваме и на терена.
- А и двамата идвате от един континент – Африка?
- Е, не се познавахме от преди. Джеси е доста занимателно момче. Затова постоянно одобрявам компанията му.
- ЦСКА е най-успешният клуб в България, само че от 11 години не е ставал първенец. Мислите ли, че най-важната задача е допустима този сезон?
- Защо не? Ние сме тук, с цел да даваме най-хубавото от себе си. Спечелването на лигата е наша цел. Ще бъде извънредно значима да я реализираме. Така мисля.
- Коя по-реалната цел – купата или шампионата?
- ЦСКА е тим, който би трябвало да побеждава и да се бори за всичко. Затова не можем да се фокусираме единствено в спечелването на купата или противоположното. Дошли сме тук, с цел да победим във всичко допустимо.
- Как виждате конкуренцията?
- Трудно е. Вижте какъв брой е дребна разликата в точките на върха. Няма да е елементарно, само че ние би трябвало да печелим всяка седмица.
- Защо ЦСКА не съумя да завоюва до момента през сезона дерби против Левски и Лудогорец?
- Мисля, че нямахме шанс. До края на сезона ще имаме още мачове против тях и имам вяра, че ще победим. Определено до момента губихме дербитата нещастно.
- Кой е по-добър от двата съперника - Левски или Лудогорец?
- Не мога да ви дава отговор, тъй като не познавам добре тези тимове. Мисля, че ЦСКА е най-хубавият.
- Имате девет гола за ЦСКА до момента. Мечтаете ли за голмайсторския приз в българското състезание?
- Би било хубаво и забавно, в случай че би трябвало да съм почтен. Но най-важното е да продължа да се построявам като класен състезател и да развъртвам умеенето да въвеждам голове. Тогава ще имам и по-голям късмет да стана изпълнител номер едно на България. За мен ще е в действителност значимо.
- Казахте, че обичате да гледате нападателите. Кой от българското състезание ви харесва?
- Честно да ви кажа, не виждам другите нападатели в България. Наблюдавам международните звезди. Харесвам доста Кристиано Роналдо и Роберт Левандовски. Опитвам се да имитирам на играта на Левандовски, който съгласно мен е най-хубавият централен нападател в света. В България виждам някои мачове, само че не се концентрирам върху нападатели. За мен доста по-важно е да виждам себе си и да се старая да се подобря. Другите нападатели не ме интересуват.
- Срещу кой вратар и кой бранител ви е било най-трудно от мачовете в България до момента?
- Ще ви кажа двама души – Черниаускас и Бодуров.
- В подготвителните игри ли?
- Да.
- А от другите тимове?
- Не мога да кажа. Трудно ми е да назова име на вратар или бранител.
- В последните десетина години ЦСКА постоянно е имал доста мощни централни нападатели, които идваха все от чужбина. Знаете ли за тях?
- Чувал съм, че е по този начин, само че не ги знам. Когато пристигнах в България, доста приказваха за момчето, което е играло през предишния сезон – Фернандо Каранга. Бил вкарал доста голове, само че това е единственото, което знам.
- По-добре ли е за вас, че ЦСКА продаде Мауридес?
- Не мога да кажа, че е било по-добре за мен. Хубаво беше, когато Мауридес беше измежду нас. Вкара доста значими голове за ЦСКА. Сега обаче го няма и това ми дава късмет да покажа повече от моята игра. Приемам го като задача – да бъда по-добър, в сравнение с съм в този момент. Да направя идната крачка. Продажбата на Мауридес е предизвикателство и отговорност за мен.
- Преди си партнирахте на моменти с Мауридес, а в този момент с различен бразилец – Евандро. Кой повече пасва на стила ви?
- Те играят доста друго. Евандро обича повече топката да е в него. Мауридес беше доста мощен и обичаше да играе с глава. С Евандро несъмнено ми е по-лесно да бъда сътрудник поради неговите механически умения с топката.
- Каранга и Мауридес вкараха доста голове за ЦСКА, само че останаха прекомерно малко в България. Колко години или месеци се виждате в България?
- Аз съм благополучен в този момент. Наскоро подписах непрекъснат контракт с ЦСКА. Моята цел е да остана по-дълго. Не би било мъдро, в случай че в този момент стартира да върша проекти за овакантяване. Тук се усещам като вкъщи си.
- Във футбола постоянно се сменят треньори. Това се случи и в ЦСКА. Бихте ли сравнили Нестор Ел Маестро с Любослав Пенев?
- Те са разнообразни персонажи. Спецификата на тренировките несъмнено не си подхожда. При настоящия треньор попиваме повече от неговата персона. Той се пробва да ни наложи манталитета на спечелили. Не че ние го нямаме. Но треньорът в този момент непрестанно ни бута да вървим напред и напред.
- Знаете ли, че Пенев е един от най-големите нападатели в историята на ЦСКА?
- Когато пристигнах, разбрах, че е една от най-големите звезди на България. Преди това не го знаех и не го познавах.
- Дава ли ви препоръки по какъв начин да вкарвате голове? Той самичък вкарваше ужасно доста за ЦСКА и след това в Испания.
- Да, несъмнено. Много съм благополучен, че в този момент имам треньор, който е бил нападател. Така той доста добре знае по какъв начин се усещам в избран миг. Наясно е какво би трябвало да направя, когато попадна в избрана обстановка. Затова ви споделям, че нашите глави непрестанно са отворени и се опитваме да научим всичко, което той ни споделя. А за нападателите като мен е изключително добре, че треньорът ни самичък е бил сполучлив на този пост и то дълго време.
- От кой треньор сте научил най-вече?
- Кой треньор ли? Имаше един експерт в Италия, който също преди е бил нападател. Той доста ми оказа помощ. Подобно на сегашната обстановка, имахме мощна връзка. Обясняваше ми в какво би трябвало да се усъвършенствам, в какво би трябвало да се съсредоточвам. Много е значимо, когато някой в профил може да ти даде точния съвет.
- Как се научава един нападател да вкарва голове? Или е повече инстинкт?
- Според мен по- значима е тренировката. Трябва да си убеден в себе си. Върху нападателите има голямо напрежение, тъй като всички чакат от тях да вкарат голове. Трябва да си съсредоточен, да си на точното място. Може да е в първата, може и да е в последната минута. Най-важното е да не пропуснеш момента. Да си там, когато пристигна и да го използваш.
- Да поговорим за вашата татковина Гамбия. Как се запалихте по футбола там?
- В Гамбия футболът е пристрастеност. Обожаваме го. Всяко момче играе футбол. Аз съм на терена, откогато се помня. Нещо повече - не си припомням време, в което да не съм бил футболист. Имам възприятието, че целият ми живот е футбол. Не е минал и ден, без да играя.
- Какви са изискванията за футбол в Гамбия?
- Не са съвършени. Налага се да играем постоянно в пясък, само че е доста радостно. Случва се да играем при мощен дъжд и при страховит зной. Но пък футболът е метод на живот, наслаждение. От детството вардя такива хубави моменти, които ще нося цялостен живот с мен.
- Кой е идолът ви от детинство?
- Тиери Анри. Винаги съм обожавал да го следя.
- Винаги ли сте бил нападател?
- Като дете ме слагаха все бранител. После минах в халфовата линия. И когато към този момент кариерата ми действително започваше, станах нападател. В Италия най-често ме пускаха като крило. Тогава пристигна един треньор, който реши, че най-хубавата ми позиция е като централен нападател. И по този начин започнах.
- На 16 години станахте национал на Гамбия. Колко гола вкарахте, че да ви поканят толкоз млад?
- Мисля, че бяха девет. От доста рано започнах да отбелязвам. Така станах един от най-младите национал на Гамбия.
- Срещу кой тим беше дебютът ви?
- Мисля, че беше домашен мач. Но не мога да си спомня против кого играхме. Наистина не се сещам. Но беше неповторимо възприятие да съм част от националния тим. Никой не очакваше да види точно мен на терена тогава. Бях един юноша, който беше извършил своя фантазия. Едва на 16 години.
- Как се стигна до прехвърлянето ви в Киево?
- С младежкия народен тим до 18 години бяхме на шампионат в Италия. След като към този момент бях дебютирал в първия отбор, ми дадоха капитанската лента. Явно Киево е имал скаут на шампионата, в който участвахме. Там ме е видял. След това се прибрах в Гамбия, а от Киево са пратили емисари да ме следят и в Африка. И най-после ме взеха.
- Харесваше ли ви животът в Италия? Не играхте доста за Киево.
- Животът беше единственото, което ми харесваше в Италия. Факт е обаче, че не получих доста шансове в Киево.
- Най-добрата част от кариерата ви до момента е в Албания. Как решихте да отидете в Шкендербеу?
- Дойде моментът, в който усещах, че просто би трябвало да играя постоянно. И тогава се появи ползата от Шкендербеу, който ми даде късмет да вземам участие в Лига Европа. В Киево бяха почтени и ми споделиха, че мъчно ще получа късмет да играя и че е по-добре да отида там чартърен. Най-важното при избора ми беше Лига Европа. И по този начин в Албания натрупах в действителност скъп опит.
- Вкарахте общо 28 гола за Шкендербеу. Какъв клуб беше това?
- Един от огромните в Албания. Чувствах се добре, тъй като всички в клуба ми имаха вяра. По този метод съумях да направя последваща крачка напред в развиването ми.
- Добре ли се отнасяха албанските почитатели?
- Прекрасни ентусиасти. На всеки мач те бяха на стадиона и ни подкрепяха енергично. Определено доста помагаха за триумфите на тима.
- Може ли да ги сравните с българските почитатели?
- Любовта е идентична – и в Албания, и в България. Сега виждам, че ЦСКА има повече почитатели, които идват на стадиона и показват любовта си към тима. Тук я усещам повече, това е единствената разлика.
- През януари ЦСКА ви купи от Киево. Ще ви липсва ли Верона?
- От психическа гледна точна престоят ми във Верона беше доста сложен. Там не играех. След като направих толкоз сполучлив сезон в Албания, споделих на италианците, че просто би трябвало да напусна. Не желаех повече да вземам участие единствено в подготвителни лагери. Исках да напусна и да играя. Вече имах опита от мачове в Лига Европа и трябваше да играя непрекъснато.
- Имате голове в Лига Европа за Шкендербеу.
- Точно по този начин е. Вкарах на Динамо (Киев) и Йънг Бойс.
- В кое състезание мечтаете да играете?
- Моята фантазия постоянно ще бъде Арсенал. Така че несъмнено отговорът е Висшата лига.
- Кой е обичаният ви гол до момента, макар че още сте прекомерно млад?
- Най-много обичам, когато направя хеттрик. Не мога да отделя един от всичките голове и да кажа, че ми е обичан. Така че просто нямам обичан. Винаги е значимо за мен, когато вкарам. Всички голове са ми скъпи и обичани. Чувството след попадение е неописуемо за нападател.
- А кой е най-вълнуващият ви мач?
- Когато се прибера у нас след мач и гордо мога да кажа: „ Днес дадох всичко от себе си. “ Тогава съм най-развълнуван.
- До къде стигат фантазиите ви като национал на Гамбия?
- Мечтите постоянно са на разположение. Нашият народен тим не е от най-силните. Бих желал Гамбия да може да взе участие на по-големи конгреси.
- Гамбия в никакъв случай не е взела участие на международно състезание. Може ли това да се случи с вас като нападател на отбора?
- Би било в действителност велико да се класираме на международно състезание. Ще бъде сбъдната фантазия.
- Дидие Дрогба, Самуел Ето'о, Мохамед Салах и Пиер-Емерик Обамеянг... Африка явно ражда велики нападатели. Как се случва това? Кой ви е обичаният от тях?
- В момента е Обамеянг. Винаги съм харесвал и Ето'о, само че в този момент доста обичам стила на Обамеянг. Той е характерен голмайстор.
- Може ли един ден африкански тим да стане международен първенец?
- Бих желал да кажа, че е допустимо. Това е фантазия на континента. Много ми се желае първият международен първенец от Африка да е Гамбия.
- Кажете ни малко повече за Гамбия. Каква страна е това? Ако би трябвало да препоръчате на български другар, къде бихте го пратили да преглежда?
- Гамбия е красива страна. Много сме миролюбиви. Имаме море, слънцето свети мощно. Туристите обичат да ни идват на посетители. Храната също е доста добра. Само дано някой да каже, че желае да отиде в Гамбия. И когато се върне, ще споделя какъв брой е впечатлен. Всяка година туристите при нас се усилват.
- Бил ли сте жертва на расизъм?
- Бил съм. Случвало се е няколко пъти. Расизмът постоянно е стресиращ. Това се е случвало на множеството африкански футболисти.
- Как се чувствате в подобен миг?
- Хората по света са разнообразни. Има такива, които полудяват. Всички хора сме идентични без значение цвета на кожата. Нормално е, когато отидеш някъде да има едни, които те харесват и други, които те ненавиждат. Но не можеш да мразиш някого поради цвета му. Това е стресиращо.
- Мислите ли, че борбата, която футболът води с расизма, може да бъде извоювана?
- Трябва да бъде извоювана. Футболът е игра, тя е за всички. Тя не е единствено на черните, тя не зависи от цвета на кожата. Футболът би трябвало да сплотява хората. Така е и по този начин би трябвало да бъде. Всички би трябвало да го обичат.
- Ако имате опция да кажете нещо на човек, който издава обидно маймунски звуци, какво ще е посланието ви?
- Труден въпрос. Ще му кажа, че е по-добре да се любува на футбола, а не да бъде расист.
- Какво най-вече ви харесва в България?
- Красива страна. Харесва ми храната.
- Коя?
- Искам да опитам това обичайно ядене, за което всички ми приказват. Приличало на къс.
- Може би имате поради мусака?
- Не знам името, а единствено че е като къс. Със сигурност обичам да пробвам обичайните храни.
- Тук ли е фамилията ви?
- В момента не. Всички са вкъщи в Гамбия.
- Колко души сте във вашето семейство?
- О, доста сме. От страна на майка ми не, само че от татко ми сме доста.
- Ще се реалокират ли в България?
- При всички положения ще дойдат.
- Играхте за ЦСКА в един снежен мач в края на предходната година и вкарахте два гола на Ботев. Как се адаптирахте към снега?
- О, споделям ви почтено – в снега не се играе елементарно. Щастлив съм, че вкарах два гола в този мач. Лично за мен бяха изключително значими. Чувството в снега е радикално друго. И е доста мъчно.
- И финален въпрос – живял сте в Италия, след това в Албания и в този момент в България. Къде ви харесва най-вече?
- На първо място е България. Животът в Италия и Албания е много друг.
- Али, към този момент повече от шест месеца сте в България. Как се чувствате в нашата страна?
- Много ми харесва тук. Времето е малко капризно. Става прекомерно студено от време на време. Но е окей. Хората в България са доста учтиви и това ме кара да се усещам добре.
- Какво знаехте за ЦСКА преди да дойдете в България?
- Истината е, че не знаех доста. Когато се появи ползата, започнах да ревизирам обстановката. Попитах мои другари какво са чували за България. Бях чувал естествено за вашата страна, само че нищо повече. Повярвайте ми, че не чаках това, което видях. Много съм впечатлен позитивно от всичко.
- Чувал ли сте български футболисти от българската история?
- Най-добре познавам Бербатов.
- Той играеше на вашия пост. Харесвахте ли го?
- Да, страховит нападател. Много обичам да следя играта на хора, които са като мен. Не съм от Манчестър Юнайтед, само че ми харесваше да виждам Бербатов.
- Как пристигна контактът от ЦСКА с вас?
- Случи се, когато бях с моя тим Киево в Италия. Един от шефовете ми се обади и ми описа всичко за ЦСКА. Обясни ми, че клубът доста би желал да ме притегли.
- Лесно ли се адаптирахте към ЦСКА и България?
- Не беше елементарно. И повода беше, че не пристигнах в най-хубавия миг. Аз бях последният нов в тима. Беше краят на трансферния прозорец. Не е елементарно да пристигнеш в последния миг и незабавно да се присъединиш към групата. Но съотборниците ми помогнаха доста. Сега към този момент всички сме като един и съм признателен, че ми подадоха ръка.
- В ЦСКА играят доста чужденци, които приказват на непознати езици. Лесно ли поддържате връзка в съблекалнята?
- Езикът в действителност е сериозен проблем. Повечето се пробват да приказват британски. Вече знам, че мнозина от българите приказват този език. Това се отнася и за множеството чужденци. Така че не е мъчно да си приказваме в съблекалнята.
- Опитвате ли да учите български?
- Когато пристигнах, ми се струваше необикновено сложен език. Но в този момент съм решил да остана по-дълго и надлежно ще стартира да го изучавам.
- Кой е най-хубавият ви другар в тима?
- С всички сме в отлични връзки. Но непосредствен съм с Едвин Джеси. Добре си пасваме и на терена.
- А и двамата идвате от един континент – Африка?
- Е, не се познавахме от преди. Джеси е доста занимателно момче. Затова постоянно одобрявам компанията му.
- ЦСКА е най-успешният клуб в България, само че от 11 години не е ставал първенец. Мислите ли, че най-важната задача е допустима този сезон?
- Защо не? Ние сме тук, с цел да даваме най-хубавото от себе си. Спечелването на лигата е наша цел. Ще бъде извънредно значима да я реализираме. Така мисля.
- Коя по-реалната цел – купата или шампионата?
- ЦСКА е тим, който би трябвало да побеждава и да се бори за всичко. Затова не можем да се фокусираме единствено в спечелването на купата или противоположното. Дошли сме тук, с цел да победим във всичко допустимо.
- Как виждате конкуренцията?
- Трудно е. Вижте какъв брой е дребна разликата в точките на върха. Няма да е елементарно, само че ние би трябвало да печелим всяка седмица.
- Защо ЦСКА не съумя да завоюва до момента през сезона дерби против Левски и Лудогорец?
- Мисля, че нямахме шанс. До края на сезона ще имаме още мачове против тях и имам вяра, че ще победим. Определено до момента губихме дербитата нещастно.
- Кой е по-добър от двата съперника - Левски или Лудогорец?
- Не мога да ви дава отговор, тъй като не познавам добре тези тимове. Мисля, че ЦСКА е най-хубавият.
- Имате девет гола за ЦСКА до момента. Мечтаете ли за голмайсторския приз в българското състезание?
- Би било хубаво и забавно, в случай че би трябвало да съм почтен. Но най-важното е да продължа да се построявам като класен състезател и да развъртвам умеенето да въвеждам голове. Тогава ще имам и по-голям късмет да стана изпълнител номер едно на България. За мен ще е в действителност значимо.
- Казахте, че обичате да гледате нападателите. Кой от българското състезание ви харесва?
- Честно да ви кажа, не виждам другите нападатели в България. Наблюдавам международните звезди. Харесвам доста Кристиано Роналдо и Роберт Левандовски. Опитвам се да имитирам на играта на Левандовски, който съгласно мен е най-хубавият централен нападател в света. В България виждам някои мачове, само че не се концентрирам върху нападатели. За мен доста по-важно е да виждам себе си и да се старая да се подобря. Другите нападатели не ме интересуват.
- Срещу кой вратар и кой бранител ви е било най-трудно от мачовете в България до момента?
- Ще ви кажа двама души – Черниаускас и Бодуров.
- В подготвителните игри ли?
- Да.
- А от другите тимове?
- Не мога да кажа. Трудно ми е да назова име на вратар или бранител.
- В последните десетина години ЦСКА постоянно е имал доста мощни централни нападатели, които идваха все от чужбина. Знаете ли за тях?
- Чувал съм, че е по този начин, само че не ги знам. Когато пристигнах в България, доста приказваха за момчето, което е играло през предишния сезон – Фернандо Каранга. Бил вкарал доста голове, само че това е единственото, което знам.
- По-добре ли е за вас, че ЦСКА продаде Мауридес?
- Не мога да кажа, че е било по-добре за мен. Хубаво беше, когато Мауридес беше измежду нас. Вкара доста значими голове за ЦСКА. Сега обаче го няма и това ми дава късмет да покажа повече от моята игра. Приемам го като задача – да бъда по-добър, в сравнение с съм в този момент. Да направя идната крачка. Продажбата на Мауридес е предизвикателство и отговорност за мен.
- Преди си партнирахте на моменти с Мауридес, а в този момент с различен бразилец – Евандро. Кой повече пасва на стила ви?
- Те играят доста друго. Евандро обича повече топката да е в него. Мауридес беше доста мощен и обичаше да играе с глава. С Евандро несъмнено ми е по-лесно да бъда сътрудник поради неговите механически умения с топката.
- Каранга и Мауридес вкараха доста голове за ЦСКА, само че останаха прекомерно малко в България. Колко години или месеци се виждате в България?
- Аз съм благополучен в този момент. Наскоро подписах непрекъснат контракт с ЦСКА. Моята цел е да остана по-дълго. Не би било мъдро, в случай че в този момент стартира да върша проекти за овакантяване. Тук се усещам като вкъщи си.
- Във футбола постоянно се сменят треньори. Това се случи и в ЦСКА. Бихте ли сравнили Нестор Ел Маестро с Любослав Пенев?
- Те са разнообразни персонажи. Спецификата на тренировките несъмнено не си подхожда. При настоящия треньор попиваме повече от неговата персона. Той се пробва да ни наложи манталитета на спечелили. Не че ние го нямаме. Но треньорът в този момент непрестанно ни бута да вървим напред и напред.
- Знаете ли, че Пенев е един от най-големите нападатели в историята на ЦСКА?
- Когато пристигнах, разбрах, че е една от най-големите звезди на България. Преди това не го знаех и не го познавах.
- Дава ли ви препоръки по какъв начин да вкарвате голове? Той самичък вкарваше ужасно доста за ЦСКА и след това в Испания.
- Да, несъмнено. Много съм благополучен, че в този момент имам треньор, който е бил нападател. Така той доста добре знае по какъв начин се усещам в избран миг. Наясно е какво би трябвало да направя, когато попадна в избрана обстановка. Затова ви споделям, че нашите глави непрестанно са отворени и се опитваме да научим всичко, което той ни споделя. А за нападателите като мен е изключително добре, че треньорът ни самичък е бил сполучлив на този пост и то дълго време.
- От кой треньор сте научил най-вече?
- Кой треньор ли? Имаше един експерт в Италия, който също преди е бил нападател. Той доста ми оказа помощ. Подобно на сегашната обстановка, имахме мощна връзка. Обясняваше ми в какво би трябвало да се усъвършенствам, в какво би трябвало да се съсредоточвам. Много е значимо, когато някой в профил може да ти даде точния съвет.
- Как се научава един нападател да вкарва голове? Или е повече инстинкт?
- Според мен по- значима е тренировката. Трябва да си убеден в себе си. Върху нападателите има голямо напрежение, тъй като всички чакат от тях да вкарат голове. Трябва да си съсредоточен, да си на точното място. Може да е в първата, може и да е в последната минута. Най-важното е да не пропуснеш момента. Да си там, когато пристигна и да го използваш.
- Да поговорим за вашата татковина Гамбия. Как се запалихте по футбола там?
- В Гамбия футболът е пристрастеност. Обожаваме го. Всяко момче играе футбол. Аз съм на терена, откогато се помня. Нещо повече - не си припомням време, в което да не съм бил футболист. Имам възприятието, че целият ми живот е футбол. Не е минал и ден, без да играя.
- Какви са изискванията за футбол в Гамбия?
- Не са съвършени. Налага се да играем постоянно в пясък, само че е доста радостно. Случва се да играем при мощен дъжд и при страховит зной. Но пък футболът е метод на живот, наслаждение. От детството вардя такива хубави моменти, които ще нося цялостен живот с мен.
- Кой е идолът ви от детинство?
- Тиери Анри. Винаги съм обожавал да го следя.
- Винаги ли сте бил нападател?
- Като дете ме слагаха все бранител. После минах в халфовата линия. И когато към този момент кариерата ми действително започваше, станах нападател. В Италия най-често ме пускаха като крило. Тогава пристигна един треньор, който реши, че най-хубавата ми позиция е като централен нападател. И по този начин започнах.
- На 16 години станахте национал на Гамбия. Колко гола вкарахте, че да ви поканят толкоз млад?
- Мисля, че бяха девет. От доста рано започнах да отбелязвам. Така станах един от най-младите национал на Гамбия.
- Срещу кой тим беше дебютът ви?
- Мисля, че беше домашен мач. Но не мога да си спомня против кого играхме. Наистина не се сещам. Но беше неповторимо възприятие да съм част от националния тим. Никой не очакваше да види точно мен на терена тогава. Бях един юноша, който беше извършил своя фантазия. Едва на 16 години.
- Как се стигна до прехвърлянето ви в Киево?
- С младежкия народен тим до 18 години бяхме на шампионат в Италия. След като към този момент бях дебютирал в първия отбор, ми дадоха капитанската лента. Явно Киево е имал скаут на шампионата, в който участвахме. Там ме е видял. След това се прибрах в Гамбия, а от Киево са пратили емисари да ме следят и в Африка. И най-после ме взеха.
- Харесваше ли ви животът в Италия? Не играхте доста за Киево.
- Животът беше единственото, което ми харесваше в Италия. Факт е обаче, че не получих доста шансове в Киево.
- Най-добрата част от кариерата ви до момента е в Албания. Как решихте да отидете в Шкендербеу?
- Дойде моментът, в който усещах, че просто би трябвало да играя постоянно. И тогава се появи ползата от Шкендербеу, който ми даде късмет да вземам участие в Лига Европа. В Киево бяха почтени и ми споделиха, че мъчно ще получа късмет да играя и че е по-добре да отида там чартърен. Най-важното при избора ми беше Лига Европа. И по този начин в Албания натрупах в действителност скъп опит.
- Вкарахте общо 28 гола за Шкендербеу. Какъв клуб беше това?
- Един от огромните в Албания. Чувствах се добре, тъй като всички в клуба ми имаха вяра. По този метод съумях да направя последваща крачка напред в развиването ми.
- Добре ли се отнасяха албанските почитатели?
- Прекрасни ентусиасти. На всеки мач те бяха на стадиона и ни подкрепяха енергично. Определено доста помагаха за триумфите на тима.
- Може ли да ги сравните с българските почитатели?
- Любовта е идентична – и в Албания, и в България. Сега виждам, че ЦСКА има повече почитатели, които идват на стадиона и показват любовта си към тима. Тук я усещам повече, това е единствената разлика.
- През януари ЦСКА ви купи от Киево. Ще ви липсва ли Верона?
- От психическа гледна точна престоят ми във Верона беше доста сложен. Там не играех. След като направих толкоз сполучлив сезон в Албания, споделих на италианците, че просто би трябвало да напусна. Не желаех повече да вземам участие единствено в подготвителни лагери. Исках да напусна и да играя. Вече имах опита от мачове в Лига Европа и трябваше да играя непрекъснато.
- Имате голове в Лига Европа за Шкендербеу.
- Точно по този начин е. Вкарах на Динамо (Киев) и Йънг Бойс.
- В кое състезание мечтаете да играете?
- Моята фантазия постоянно ще бъде Арсенал. Така че несъмнено отговорът е Висшата лига.
- Кой е обичаният ви гол до момента, макар че още сте прекомерно млад?
- Най-много обичам, когато направя хеттрик. Не мога да отделя един от всичките голове и да кажа, че ми е обичан. Така че просто нямам обичан. Винаги е значимо за мен, когато вкарам. Всички голове са ми скъпи и обичани. Чувството след попадение е неописуемо за нападател.
- А кой е най-вълнуващият ви мач?
- Когато се прибера у нас след мач и гордо мога да кажа: „ Днес дадох всичко от себе си. “ Тогава съм най-развълнуван.
- До къде стигат фантазиите ви като национал на Гамбия?
- Мечтите постоянно са на разположение. Нашият народен тим не е от най-силните. Бих желал Гамбия да може да взе участие на по-големи конгреси.
- Гамбия в никакъв случай не е взела участие на международно състезание. Може ли това да се случи с вас като нападател на отбора?
- Би било в действителност велико да се класираме на международно състезание. Ще бъде сбъдната фантазия.
- Дидие Дрогба, Самуел Ето'о, Мохамед Салах и Пиер-Емерик Обамеянг... Африка явно ражда велики нападатели. Как се случва това? Кой ви е обичаният от тях?
- В момента е Обамеянг. Винаги съм харесвал и Ето'о, само че в този момент доста обичам стила на Обамеянг. Той е характерен голмайстор.
- Може ли един ден африкански тим да стане международен първенец?
- Бих желал да кажа, че е допустимо. Това е фантазия на континента. Много ми се желае първият международен първенец от Африка да е Гамбия.
- Кажете ни малко повече за Гамбия. Каква страна е това? Ако би трябвало да препоръчате на български другар, къде бихте го пратили да преглежда?
- Гамбия е красива страна. Много сме миролюбиви. Имаме море, слънцето свети мощно. Туристите обичат да ни идват на посетители. Храната също е доста добра. Само дано някой да каже, че желае да отиде в Гамбия. И когато се върне, ще споделя какъв брой е впечатлен. Всяка година туристите при нас се усилват.
- Бил ли сте жертва на расизъм?
- Бил съм. Случвало се е няколко пъти. Расизмът постоянно е стресиращ. Това се е случвало на множеството африкански футболисти.
- Как се чувствате в подобен миг?
- Хората по света са разнообразни. Има такива, които полудяват. Всички хора сме идентични без значение цвета на кожата. Нормално е, когато отидеш някъде да има едни, които те харесват и други, които те ненавиждат. Но не можеш да мразиш някого поради цвета му. Това е стресиращо.
- Мислите ли, че борбата, която футболът води с расизма, може да бъде извоювана?
- Трябва да бъде извоювана. Футболът е игра, тя е за всички. Тя не е единствено на черните, тя не зависи от цвета на кожата. Футболът би трябвало да сплотява хората. Така е и по този начин би трябвало да бъде. Всички би трябвало да го обичат.
- Ако имате опция да кажете нещо на човек, който издава обидно маймунски звуци, какво ще е посланието ви?
- Труден въпрос. Ще му кажа, че е по-добре да се любува на футбола, а не да бъде расист.
- Какво най-вече ви харесва в България?
- Красива страна. Харесва ми храната.
- Коя?
- Искам да опитам това обичайно ядене, за което всички ми приказват. Приличало на къс.
- Може би имате поради мусака?
- Не знам името, а единствено че е като къс. Със сигурност обичам да пробвам обичайните храни.
- Тук ли е фамилията ви?
- В момента не. Всички са вкъщи в Гамбия.
- Колко души сте във вашето семейство?
- О, доста сме. От страна на майка ми не, само че от татко ми сме доста.
- Ще се реалокират ли в България?
- При всички положения ще дойдат.
- Играхте за ЦСКА в един снежен мач в края на предходната година и вкарахте два гола на Ботев. Как се адаптирахте към снега?
- О, споделям ви почтено – в снега не се играе елементарно. Щастлив съм, че вкарах два гола в този мач. Лично за мен бяха изключително значими. Чувството в снега е радикално друго. И е доста мъчно.
- И финален въпрос – живял сте в Италия, след това в Албания и в този момент в България. Къде ви харесва най-вече?
- На първо място е България. Животът в Италия и Албания е много друг.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ