Периодичното гладуване пази от деменция
Периодичното недояждане пази от деменция
Периодичното недояждане е потребно освен за талията, само че и за мозъчната активност, откриха американски учени. В търсене на средства за закъснение на когнитивния срив при възрастните хора проучвателен екип от университета “Джон Хопкинс ” подлага на разнообразни диети 40 души, страдащи от затлъстяване и инсулинова устойчивост.
Причината е, че тези две положения най-често се свързват и с когнитивни увреждания.
Половината от доброволците са сложени на здравословна диета, включваща плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, млечни артикули с ниско наличие на мазнини и прекъсване на всякаква добавена захар. Другите е трябвало да практикуват от време на време недояждане,
като лимитират приема на калории единствено до една четвърт от целесъобразния в продължение на два поредни дни, а останалите пет от седмицата да се хранят здравословно.
Експериментът траел два месеца, по време на които учените са проследявали мозъчната функционалност на хората. И при двете групи е имало позитивна смяна, само че по-голяма тя е била при гладуващите. При тях когнитивните качества са се подобрили с към 20%, което кара учените да считат, че
периодическото ограничение на яденето може да понижи риска от заболяването на Алцхаймер, която пък е причина за 60-70 на 100 от случаите на деменция в света.
Учените от дълго време подозират, че един от факторите за нейното бързо разпространяване през последните десетилетия е нездравословното и прекалено хранене.
Смятат, че то води до струпване на нездравословни протеини в мозъка и до формиране на плаки,
които пречат на връзката сред мозъчните кафези. Това в последна сметка способства за когнитивен спад и други признаци, свързани с заболяването на Алцхаймер, като загуба на скорошна памет и проблеми с общуването.
Преди няколко години са правени опити с мишки, които демонстрират,
че периодическото недояждане противодейства на натрупването на тези протеини в мозъка. Затова учените се насочват към проби и върху хора. Целта е да се откри дали прекъсването на ястие през избрани интервали може да обезпечи отбрана на мозъка посредством възстановяване на митохондриалната функционалност, метаболизма и понижаване на оксидантите.
Проучване от 2022 година измежду 411 възрастни също открива, че по-ниската периодичност
на хранене е обвързвана с съкращаване на риска от алцхаймер. Авторите му стигат до умозаключение, че периодическото ограничение на калориите покачва успеваемостта на автофагията. Това е значим развой за унищожаване на мъртви, повредени или прекомерно остарели кафези в мозъка, който обаче все по-трудно се случва поради непрекъснатото ястие.
Когато имаме и консумираме задоволително храна, клетките ни могат да порастват и да се развъждат.
Когато обаче тя липсва, тялото ни превключва към различен метаболитен режим. Той укрепва способността на клетките ни да реагират на стрес. Започва разграждане на тези, които са остарели и повредени, както и производството на избрани субстанции като антиоксиданти да вземем за пример. След това разградените частици
могат да бъдат употребявани за основаване на нови клетъчни детайли или за набиране на сила.
В предишното, когато хората не са имали непрестанен достъп до храна, те естествено от време на време са гладували и са си осигурявали автофагия. При настоящето обилие в магазините обаче този значим развой се трансформира в тестване. А изследванията са посочили, че посредством увеличение на успеваемостта на автофагията е допустимо да се поддържа премахването на нездравословните протеини в клетките даже когато остаряваме.
Следователно интервенции като прекъсване на ястие за несъмнено време биха могли евентуално да предпазят от болести, свързани с намаляване на мозъчната функционалност при стареене.
Затова съгласно някои специалисти е въпрос на време периодическото недояждане да се трансформира в една от най-популярните диети в света. Още повече че има разнообразни негови разновидности, които го трансформират в извънредно налично средство за предварителна защита.
Някои хора да вземем за пример не поставят нищо в уста в продължение на 16 часа всеки ден и се хранят през оставащите осем часа от денонощието.
Други ядат обикновено пет дни и идващите два извънредно малко – към 500-600 калории. Популярно е и цялостното недояждане за 24 часа, което се прави един път или два пъти седмично.
Според изследвания при подобен режим на хранене човек губи от един до осем % от тежестта си
за няколко месеца, без да се лишава от никакви избрани храни. Освен това съумява да контролира своето кръвно налягане и холестерол, без значение коя от познатите схеми за апетит е избрал.
“Гладуването би трябвало да върви ръка за ръка със здравословна и уравновесена диета
през останалото време. Ако това не се прави и ядете каквото ви харесва в другата част от седмицата, в действителност няма да отслабнете като цяло ”, споделя пред Би Би Си Клеър Торнтън-Ууд от Британската диетична асоциация. Тя добавя, че хората постоянно би трябвало да се допитват до доктор, преди да опитат от време на време недояждане, защото то не е целесъобразно за някои групи като да вземем за пример диабетици, страдащи от хранителни разстройства, деца и младежи.
Периодичното недояждане е потребно освен за талията, само че и за мозъчната активност, откриха американски учени. В търсене на средства за закъснение на когнитивния срив при възрастните хора проучвателен екип от университета “Джон Хопкинс ” подлага на разнообразни диети 40 души, страдащи от затлъстяване и инсулинова устойчивост.
Причината е, че тези две положения най-често се свързват и с когнитивни увреждания.
Половината от доброволците са сложени на здравословна диета, включваща плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, млечни артикули с ниско наличие на мазнини и прекъсване на всякаква добавена захар. Другите е трябвало да практикуват от време на време недояждане,
като лимитират приема на калории единствено до една четвърт от целесъобразния в продължение на два поредни дни, а останалите пет от седмицата да се хранят здравословно.
Експериментът траел два месеца, по време на които учените са проследявали мозъчната функционалност на хората. И при двете групи е имало позитивна смяна, само че по-голяма тя е била при гладуващите. При тях когнитивните качества са се подобрили с към 20%, което кара учените да считат, че
периодическото ограничение на яденето може да понижи риска от заболяването на Алцхаймер, която пък е причина за 60-70 на 100 от случаите на деменция в света.
Учените от дълго време подозират, че един от факторите за нейното бързо разпространяване през последните десетилетия е нездравословното и прекалено хранене.
Смятат, че то води до струпване на нездравословни протеини в мозъка и до формиране на плаки,
които пречат на връзката сред мозъчните кафези. Това в последна сметка способства за когнитивен спад и други признаци, свързани с заболяването на Алцхаймер, като загуба на скорошна памет и проблеми с общуването.
Преди няколко години са правени опити с мишки, които демонстрират,
че периодическото недояждане противодейства на натрупването на тези протеини в мозъка. Затова учените се насочват към проби и върху хора. Целта е да се откри дали прекъсването на ястие през избрани интервали може да обезпечи отбрана на мозъка посредством възстановяване на митохондриалната функционалност, метаболизма и понижаване на оксидантите.
Проучване от 2022 година измежду 411 възрастни също открива, че по-ниската периодичност
на хранене е обвързвана с съкращаване на риска от алцхаймер. Авторите му стигат до умозаключение, че периодическото ограничение на калориите покачва успеваемостта на автофагията. Това е значим развой за унищожаване на мъртви, повредени или прекомерно остарели кафези в мозъка, който обаче все по-трудно се случва поради непрекъснатото ястие.
Когато имаме и консумираме задоволително храна, клетките ни могат да порастват и да се развъждат.
Когато обаче тя липсва, тялото ни превключва към различен метаболитен режим. Той укрепва способността на клетките ни да реагират на стрес. Започва разграждане на тези, които са остарели и повредени, както и производството на избрани субстанции като антиоксиданти да вземем за пример. След това разградените частици
могат да бъдат употребявани за основаване на нови клетъчни детайли или за набиране на сила.
В предишното, когато хората не са имали непрестанен достъп до храна, те естествено от време на време са гладували и са си осигурявали автофагия. При настоящето обилие в магазините обаче този значим развой се трансформира в тестване. А изследванията са посочили, че посредством увеличение на успеваемостта на автофагията е допустимо да се поддържа премахването на нездравословните протеини в клетките даже когато остаряваме.
Следователно интервенции като прекъсване на ястие за несъмнено време биха могли евентуално да предпазят от болести, свързани с намаляване на мозъчната функционалност при стареене.
Затова съгласно някои специалисти е въпрос на време периодическото недояждане да се трансформира в една от най-популярните диети в света. Още повече че има разнообразни негови разновидности, които го трансформират в извънредно налично средство за предварителна защита.
Някои хора да вземем за пример не поставят нищо в уста в продължение на 16 часа всеки ден и се хранят през оставащите осем часа от денонощието.
Други ядат обикновено пет дни и идващите два извънредно малко – към 500-600 калории. Популярно е и цялостното недояждане за 24 часа, което се прави един път или два пъти седмично.
Според изследвания при подобен режим на хранене човек губи от един до осем % от тежестта си
за няколко месеца, без да се лишава от никакви избрани храни. Освен това съумява да контролира своето кръвно налягане и холестерол, без значение коя от познатите схеми за апетит е избрал.
“Гладуването би трябвало да върви ръка за ръка със здравословна и уравновесена диета
през останалото време. Ако това не се прави и ядете каквото ви харесва в другата част от седмицата, в действителност няма да отслабнете като цяло ”, споделя пред Би Би Си Клеър Торнтън-Ууд от Британската диетична асоциация. Тя добавя, че хората постоянно би трябвало да се допитват до доктор, преди да опитат от време на време недояждане, защото то не е целесъобразно за някои групи като да вземем за пример диабетици, страдащи от хранителни разстройства, деца и младежи.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ