Периодът, в който се правиха вноските (20) години, е недостатъчен.

Периодът, в който се вършиха вноските (20) години, е непълен. Обикновено срокът е 40 години. Имаше концепция този интервал да е 30 - годишен. Този интервал беше белязан от тежки стопански рецесии и огромна безработица през годините. Това се отразява на вноските, които хората внасят. Като прибавим и сивия бранш, и работата на минимална работна заплата се натрупват доста дребни суми. Освен това е значимо и намаляването на пенсията от Национален осигурителен институт. Процентът, с който би трябвало да бъде понижен, е неправдив. Намалението е доста по-голямо в сравнение с трябваше да бъде. Това сподели Лидия Шулева в студиото на „ Лице в лице “ по Бтв.

Според някогашния стопански министър главният фактор за огромна втора пенсия е обезпечаването на действителни приходи. Тя избори три форми на приемане на спомагателна пенсия: всеобща и общоприета пожизнена форма, разсрочено заплащане (когато се реши, че сумата не е задоволителна за пожизнена пенсия, тя се разпределя на образцов интервал за 10 години) или взимане на парите вкупом.

Шулева обърна внимание на коефициента, който би трябвало да бъде към 7-8%, което ще подсигурява една по-справедлива пенсия. Ако се одобри, че обезпечено хората ще получават минимална пенсия, това би била несправедлива форма, тъй като по този начин се подтиква избягването на обезпечаване на действителна заплата: „ Това не е добър сигнал за хората, които вършат вноски. По-справедливо би било хората, които нямат опция за пенсии, техните пари да отидат в Национален осигурителен институт, с цел да им се подсигурява пенсията. В противоположен случай не би било заслужено за тези, които внасят вноски на действителни приходи. “.

Тя подлага на критика остро политическата интервенция: „ Прекалено доста политическа интервенция има в един пенсионен модел, който би трябвало да бъде обезпечен въз основата на приноса, който хората вършат. В момента се получава торпилиране на системата. Колкото по-малко политическа интервенция има, толкоз повече системата ще бъде обективна. “.

Шулева изрече утвърждение за предложенията на Българската стопанска камара: „ Тези всички оферти са изцяло резонни. Всички условия за финансова адекватност и за аварийни фондове за безусловно наложителни. Без тях не може да се подсигурява резистентност във етапа на погашение. “

Бившият вицепремиер разяснява и тематиката с ковид: „ Ако би трябвало с едно изречение да кажа- кревати има, лекари и медицински сестри няма. Този извод се постанова по време на тази пандемия. Проблемът с фрагментите се оказа от извънредно огромно значение. Това изважда въпроса за положението на здравната система в България и до какъв брой този модел е резистентен. “. Тя изрече рецензии към модела на НЗОК и превръщането на лечебните заведения в търговски сдружения: „ От една страна би трябвало да се разпореждат частно правните субекти с публичен запас. Законът за здравето споделя, че те не могат да образуват облага, само че поради комерсиалния закон те образуват задължения. Те обаче не могат да банкрутират, тъй като извършват редица обществени функционалности. Трябва да се стартира спор какви би трябвало да бъдат болничните заведения в страната. “ Според нея по-добра форма би била, в случай че лечебните заведения се записват по закона за юридическите лица с нестопанска цел в социална изгода. Това би им разрешило по-добре да ръководят публичния запас: „ Това отваря вратата на страната да взема решение избрани обществени проблеми и несъответствия в опазването на здравето и да може да ги компенсира. “. Това би подобрило и заплащането в системата съгласно Шулева. Тя разясни, че тази опция се отнася и за частните лечебни заведения: „ В доста страни лечебните заведения са търговски сдружения, само че те работят с частни застраховки. “