Елин Пелин - художникът, възпяващ българското село, църквата и морала
Периодът след Освобождението на България от турско иго е от голямо значение за развиването на нашата страна. Въпреки компликациите, които претърпяваме като народ, много сфери в нашия живот се усъвършенстват. В литературата едни от най-големите български шедьоври са основани точно в този интервал от нашата история. Родната ни литература има много писатели, които са оставили дълготраен отпечатък освен в областта на литературата, само че и в публичния живот като цяло.
Виден образец за следосвобожденски публицист е Димитър Иванов Стоянов или както всички го познаваме - Елин Пелин. Всяко произведение излязло от перото на този популярен български публицист е безспорен шедьовър. Неговото творчество остави ясна и доста безапелационна диря в българската литература.
Любим създател на генерации българи
Още от началото на своята креативна кариера Елин Пелин се е трансформирал в обичан създател на доста генерации българи със своите истории, които пленяват човешката същина още от първите няколко реда. Когато човек се запознае по-детайлно с неговото творчество, мъчно може да избере обичано произведение – някак всички ти стават обичани, всички ти допират душата по един или различен метод. Във всяка негова творба се вижда, че той е вложил сърце и душа с цел да я сътвори.
Основна и доста присъща линия за творчеството на Елин Пелин е описанието на българското село. Почти няма произведение, в което писателят в детайли да не разказва хубостта и бита на българските села. Той рисува една приказна картина, на която читателят да се любува, до момента в който чете неговите творби. Може би това е и една от аргументите той да се харесва толкоз доста на читателите, тъй като разказва типичното за България по това време – българско село.
Той е в действителност един от най-големите художници на българското село, също така написа и къси разкази и то толкоз сполучливо, че може да се каже, че се трансформира в занаятчия на късия роман. Елин Пелин основава доста ярки и забавни облици в своите творби, те са толкоз характерни и безапелационни, че елементарно се помнят от читателя, като доста постоянно, писателят се въодушевява от селяните в родното му село Байлово, които са негови близки и познати.
Може би това е една от аргументите творчеството на Елин Пелин да е безспорен връх в българската литература – това, че той разказва напълно земни неща, близки до него, действителни персонажи, места и случки. Точно това се харесва на читателя – простичкият метод на живот на тогавашните хора, само че разказани толкоз сладкодумно, че като че ли споделя някаква приказна история. На всеки му става благо, когато чете произведение на Елин Пелин. Сякаш сред страниците е запечатана онази селска картина, която липсва на доста хора в наши дни.
Едни от най-известните му произведения са „ Косачи “, „ По беритба “, „ Земя “, „ Ян Бибиян “, „ Ян Бибиян на луната “ и несъмнено „ Гераците “. Елин Пелин има още голям брой повести, разкази и стихове. Той даже написа стихове, разкази и романи за деца и става един от обичаните създатели на малчуганите. Някои даже са с комичен сюжет, за което още веднъж постоянно се въодушевява от заобикалящите го съселяни. В тези си творби той разказва една доста характерна линия на българите, която като че ли сме запазили и до ден сегашен, а точно да се майтапим даже в най-тежките обстановки.
Ранни години
Елин Пелин е имал забавен и не доста елементарен живот, както и множеството писатели в интервала след Освобождението. Той е роден в село Байлово през 1877 година като има още цели 10 братя и сестри. В неговото семейство, макар, че било многочислено и мъчно за изхранване, образованието постоянно се е ценяло и е било на респект, въпреки не всички членове да били кой знае какъв брой образовани.
Бащата на Елин Пелин продавал вар, само че постоянно когато имал опция е носел на своя наследник книга от пазара, на който работел. По този начинн се запалила искрата на любовта към книгите и четенето у младия предстоящ публицист. Така младият момък имал в библиотеката си „ Под игото “, „ Рибния буквар “, съчиненията на Христо Ботев, на Любен Каравелов и други. Елин Пелин доста обичал да чете и имал необикновен афинитет към литературата.
Своето начално обучение Елин Пелин приключва в родното си село Байлово, след което отпътува да учи в София. Учил е още в Златица, Панагюрище и Сливен. Въпреки своята ученолюбивост и грамотност той не приключва гимназия. Това обаче няма значение – Елин Пелин съвсем съвършено познава българската и съветската литература.
Друга основа тематика в неговото творчество е и черквата и нейните представителите. Елин Пелин осмива и изобличава с един тъничък комизъм и доза натурализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието – пороци, в които са затънали самите калугери и попове („ Напаст Божия “, „ Братя “, „ Изкушение “). Колко прилики можем да открием в днешно време с тези творби, единствено в случай че се огледаме към нас.
Елин Пелин има необятен светоглед, въображение и майсторство в писането. Заедно с тъжната и тежка страна на живота, той разказва и хубостта в цветния и занимателен, на моменти печален свят на действителността. С особена еластичност се отличават описанията му на разнообразни пейзажи, в които писателят много ловко съумява да свърже хубостта на природата с труда и дълбоките съкровенни усеща на хората. По този метод той пресъздава тази симбиоза сред човек и природа и четейки негови произведения, читателят се придвижва незабавно на това място.
Освен писането Елин Пелин е имал и друга пристрастеност – рисуването. През 1896 година прави опит да влезе в Рисувалното учебно заведение. Не е признат и се връща в Байлово, където през идващите две години действително стартира да написа първите си съществени творби. От есента на 1899 година се открива в София, където е притиснат от тежки финансови проблеми, с каквито е съкрушен до края на живота си.
Годините в София
Благодарение на положителните думи на професор Иван Шишманов, Елин Пелин стартира работа като библиотекар в Университетската библиотека (1903 – 1907),. След това е командирован е в Париж и Нанси, Франция (1906 – 1907) дружно с Яворов. Освен това той става страж в хранилището на Народната библиотека в София (1910 – 1916), организатор в къщата музей „ Иван Вазов “ (1924 – 1944), където работи до пенсионирането си. През 1904 година излиза първата му книга „ Разкази “, том първи. През 1905 година дружно с Александър Божинов посещава за 20 дни Италия – Венеция и Флоренция. През същата година излиза „ Пепел от цигарите ми “, алманах от стихотворения в прозаичност.
Елин Пелин се дами за своята обичана Стефанка Иванова Щерева, с която имат 2 деца - Елка и Боян (1930 – 2019).
Става постоянен член на Българска академия на науките (1940), а също ръководител на Съюза на българските писатели (същата година). Бил е доста деятелен. Участвал е в разнообразни литературни организации, редактирал е редица списания и всетници и несъмнено е бил огромна фигура в литературния и публичен живот в София.
Срещу Елин Пелин има даже опит за ликвидиране, който явно му се разминава и тук като че ли се намесва ориста или някаква по-висша мощ, която спася създателя от сигурна крах.
Творчеството на Елин Пелин е белязало няколко генерации българи. Неговите творби са като един прозорец към предишното, в който можем да надникнем и да забележим с мозъка си и въображението си какъв е бил методът на живот на българите след един от най-тежките интервали в нашата вековна история.
Много хора биха си споделили, че да пишеш за неща протичащи се към теб е доста елементарно и не коства никакви старания, само че това надалеч не е по този начин. Само един същински талант може да вземе нещо толкоз нормално, като да вземем за пример косенето и да го трансформира в същинско събитие. Елин Пелин е от тези писатели, които имат дарбата да трансформират простите, ежедневни неща в същински приказни картини. За това се желае въображение, подарък слово и същински професионализъм. Може би тъкмо това прави неговите творби неповторими, неповторими и обичани на толкоз доста хора. Жалко, че и през днешния ден няма писатели като него.
Последни години
След 1944 година огромна част от творчеството на Елин Пелин попада под крилото на пропагандата. Често е бил недолюбван от управници, поради близкото си другарство с Цар Борис III. Дори по простъпка убиват различен човек, вземайки го за Елин Пелин.
Писателят умира на 3 декември 1949 година на 72-годишна възраст. Въпреки гибелта му, той е останал вечен в историята и литературата ни, с гениалните си творби.
Още от създателя:
Виден образец за следосвобожденски публицист е Димитър Иванов Стоянов или както всички го познаваме - Елин Пелин. Всяко произведение излязло от перото на този популярен български публицист е безспорен шедьовър. Неговото творчество остави ясна и доста безапелационна диря в българската литература.
Любим създател на генерации българи
Още от началото на своята креативна кариера Елин Пелин се е трансформирал в обичан създател на доста генерации българи със своите истории, които пленяват човешката същина още от първите няколко реда. Когато човек се запознае по-детайлно с неговото творчество, мъчно може да избере обичано произведение – някак всички ти стават обичани, всички ти допират душата по един или различен метод. Във всяка негова творба се вижда, че той е вложил сърце и душа с цел да я сътвори.
Основна и доста присъща линия за творчеството на Елин Пелин е описанието на българското село. Почти няма произведение, в което писателят в детайли да не разказва хубостта и бита на българските села. Той рисува една приказна картина, на която читателят да се любува, до момента в който чете неговите творби. Може би това е и една от аргументите той да се харесва толкоз доста на читателите, тъй като разказва типичното за България по това време – българско село.
Той е в действителност един от най-големите художници на българското село, също така написа и къси разкази и то толкоз сполучливо, че може да се каже, че се трансформира в занаятчия на късия роман. Елин Пелин основава доста ярки и забавни облици в своите творби, те са толкоз характерни и безапелационни, че елементарно се помнят от читателя, като доста постоянно, писателят се въодушевява от селяните в родното му село Байлово, които са негови близки и познати.
Може би това е една от аргументите творчеството на Елин Пелин да е безспорен връх в българската литература – това, че той разказва напълно земни неща, близки до него, действителни персонажи, места и случки. Точно това се харесва на читателя – простичкият метод на живот на тогавашните хора, само че разказани толкоз сладкодумно, че като че ли споделя някаква приказна история. На всеки му става благо, когато чете произведение на Елин Пелин. Сякаш сред страниците е запечатана онази селска картина, която липсва на доста хора в наши дни.
Едни от най-известните му произведения са „ Косачи “, „ По беритба “, „ Земя “, „ Ян Бибиян “, „ Ян Бибиян на луната “ и несъмнено „ Гераците “. Елин Пелин има още голям брой повести, разкази и стихове. Той даже написа стихове, разкази и романи за деца и става един от обичаните създатели на малчуганите. Някои даже са с комичен сюжет, за което още веднъж постоянно се въодушевява от заобикалящите го съселяни. В тези си творби той разказва една доста характерна линия на българите, която като че ли сме запазили и до ден сегашен, а точно да се майтапим даже в най-тежките обстановки.
Ранни години
Елин Пелин е имал забавен и не доста елементарен живот, както и множеството писатели в интервала след Освобождението. Той е роден в село Байлово през 1877 година като има още цели 10 братя и сестри. В неговото семейство, макар, че било многочислено и мъчно за изхранване, образованието постоянно се е ценяло и е било на респект, въпреки не всички членове да били кой знае какъв брой образовани.
Бащата на Елин Пелин продавал вар, само че постоянно когато имал опция е носел на своя наследник книга от пазара, на който работел. По този начинн се запалила искрата на любовта към книгите и четенето у младия предстоящ публицист. Така младият момък имал в библиотеката си „ Под игото “, „ Рибния буквар “, съчиненията на Христо Ботев, на Любен Каравелов и други. Елин Пелин доста обичал да чете и имал необикновен афинитет към литературата.
Своето начално обучение Елин Пелин приключва в родното си село Байлово, след което отпътува да учи в София. Учил е още в Златица, Панагюрище и Сливен. Въпреки своята ученолюбивост и грамотност той не приключва гимназия. Това обаче няма значение – Елин Пелин съвсем съвършено познава българската и съветската литература.
Друга основа тематика в неговото творчество е и черквата и нейните представителите. Елин Пелин осмива и изобличава с един тъничък комизъм и доза натурализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието – пороци, в които са затънали самите калугери и попове („ Напаст Божия “, „ Братя “, „ Изкушение “). Колко прилики можем да открием в днешно време с тези творби, единствено в случай че се огледаме към нас.
Елин Пелин има необятен светоглед, въображение и майсторство в писането. Заедно с тъжната и тежка страна на живота, той разказва и хубостта в цветния и занимателен, на моменти печален свят на действителността. С особена еластичност се отличават описанията му на разнообразни пейзажи, в които писателят много ловко съумява да свърже хубостта на природата с труда и дълбоките съкровенни усеща на хората. По този метод той пресъздава тази симбиоза сред човек и природа и четейки негови произведения, читателят се придвижва незабавно на това място.
Освен писането Елин Пелин е имал и друга пристрастеност – рисуването. През 1896 година прави опит да влезе в Рисувалното учебно заведение. Не е признат и се връща в Байлово, където през идващите две години действително стартира да написа първите си съществени творби. От есента на 1899 година се открива в София, където е притиснат от тежки финансови проблеми, с каквито е съкрушен до края на живота си.
Годините в София
Благодарение на положителните думи на професор Иван Шишманов, Елин Пелин стартира работа като библиотекар в Университетската библиотека (1903 – 1907),. След това е командирован е в Париж и Нанси, Франция (1906 – 1907) дружно с Яворов. Освен това той става страж в хранилището на Народната библиотека в София (1910 – 1916), организатор в къщата музей „ Иван Вазов “ (1924 – 1944), където работи до пенсионирането си. През 1904 година излиза първата му книга „ Разкази “, том първи. През 1905 година дружно с Александър Божинов посещава за 20 дни Италия – Венеция и Флоренция. През същата година излиза „ Пепел от цигарите ми “, алманах от стихотворения в прозаичност.
Елин Пелин се дами за своята обичана Стефанка Иванова Щерева, с която имат 2 деца - Елка и Боян (1930 – 2019).
Става постоянен член на Българска академия на науките (1940), а също ръководител на Съюза на българските писатели (същата година). Бил е доста деятелен. Участвал е в разнообразни литературни организации, редактирал е редица списания и всетници и несъмнено е бил огромна фигура в литературния и публичен живот в София.
Срещу Елин Пелин има даже опит за ликвидиране, който явно му се разминава и тук като че ли се намесва ориста или някаква по-висша мощ, която спася създателя от сигурна крах.
Творчеството на Елин Пелин е белязало няколко генерации българи. Неговите творби са като един прозорец към предишното, в който можем да надникнем и да забележим с мозъка си и въображението си какъв е бил методът на живот на българите след един от най-тежките интервали в нашата вековна история.
Много хора биха си споделили, че да пишеш за неща протичащи се към теб е доста елементарно и не коства никакви старания, само че това надалеч не е по този начин. Само един същински талант може да вземе нещо толкоз нормално, като да вземем за пример косенето и да го трансформира в същинско събитие. Елин Пелин е от тези писатели, които имат дарбата да трансформират простите, ежедневни неща в същински приказни картини. За това се желае въображение, подарък слово и същински професионализъм. Може би тъкмо това прави неговите творби неповторими, неповторими и обичани на толкоз доста хора. Жалко, че и през днешния ден няма писатели като него.
Последни години
След 1944 година огромна част от творчеството на Елин Пелин попада под крилото на пропагандата. Често е бил недолюбван от управници, поради близкото си другарство с Цар Борис III. Дори по простъпка убиват различен човек, вземайки го за Елин Пелин.
Писателят умира на 3 декември 1949 година на 72-годишна възраст. Въпреки гибелта му, той е останал вечен в историята и литературата ни, с гениалните си творби.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ