Проф. Пенчев: Левът е относително независим само между 1990 г. и 1997 г.
Периодът от 1990 година - 1997 година е евентуално единственото време на относителна самостоятелност на българския лев. Някои хора може би имат хубави мемоари оттогава, само че в социално-икономически проект тези години са проблематични и доста тежки. Това съобщи в предаването " Ревизия " по NOVA NEWS единственият професор по стопанска история в България - проф. Пенчо Пенчев. В предаването той показа историята на българския лев и на парите по българските земи - от времето на Османската империя до днешни дни.
В месеците преди приемането на еврото в България като публична разплащателна единица, гласовете, които настояват, че по този метод страната ни губи суверенитет и самостоятелност, стават все по-кресливи. Според професор Пенчев обаче " самостоятелност на валутата " е нелогична структура.
" От икономическа позиция няма смисъл в изказванието за самостоятелна валута. Икономическата логичност е да сме подвластни - от този, който продава мляко, тъй като желаеме мляко, студентът да е подвластен от мен, тъй като ще го изпитвам, вие от феновете, тъй като те би трябвало да ви гледат. Така ставаме по-добри в това, което вършим, предлагаме по-добра стока или услуга и ставаме по-богати. В момента се гледа прочувствено на тази тематика ”, сподели той.
По времето на Османската империя българите са употребявали всевъзможни типове валути, които са широкоразпространени във владенията на Султана - турски лири, всевъзможни типове европейски монети, съветски рубли, американски долари, че даже и индийски рупии.
Промяната идва със основаването на Българска народна банка - през 1879 година
" Българска народна банка е основана като комерсиална банка, държавна комерсиална банка. Основният ѝ капитал е 2 милиона френски франка. Счетоводната единица на Българска народна банка тогава е френския франк ”, разяснява проф. Пенчев. Според него в тези години на доктрина е можело да си извършите и депозит в централната банка. „ Стопанският живот обаче е бил толкоз стеснен, че банката отказвала да приема депозити, тъй като нямало задоволително претенденти за заеми, тъй че да работи като същинска банка ”, сподели той.
Българският лев се ражда на 21 май 1880 година, когато министър-председателят Петко Каравелов внася плана за сечене на монети - лев. В първите години се секат единствено дребни монети, по-късно стартира отпечатването на и на банкноти. Оказва се обаче, че българите нямат сантимент към новата си валута.
" Никакъв сантимент нямат българите към новата си левова валута. Българите са употребявали дребните пари, огромните банкноти или златни монети се крият, употребяват се дребните монети. Сантименти нямат никакви. Една част от българите даже с години не са разбрали, че са изсечени български монети ”, уточни проф. Пенчев.
Какво се случва с българският лев с идването на комунистическия режим? Отговорът:
" Българите реагират с една спонтанна рационалност на този прелом - парите изчезват. Дори наличните банкноти просто изчезват, изчезват и съкровищните бонове. ” Според проф. Пенчев повода е в това, че хората осъзнават, че политическата партия зад преврата е комунистическа, а тя се афишира против частната благосъстоятелност, знаят какво се е случило в Съюз на съветските социалистически републики. Хората са имали някаква спонтанна рационалност. Предпочитат да вложат парите в нещо.
„ Дори преди преврата по време на войната цените на всичко стартира да пораства, най-много на недвижимата благосъстоятелност. Един приблизително огромна апартамент 1939 година е бил 160 000 лева, а 1941 - 500 000 лева Защо? Хората бягат от парите, боязън ги е от инфлацията и по тази причина си купуват най-сигурното - парцел. Златото също изчезва, единствено на доста висока цена може да се откри ”, уточни той.
" От политиците до елементарните хора биха били безпределно учудени. Те биха били учудени и от това какво съставляват през днешния ден парите. Цялата драма, цялото изкуствено напрежение би ги учудило безпределно - от Петко Каравелов, през комисията по стартирането на лв., през депутатите до хората. Всички биха били изумени. "
► Валутният ръб в България евентуално написа своята епитафия в историята на българските финанси, откакто е съвсем несъмнено, че от първи януари на идната година, страната ни ще стане 21-вият член на еврозоната и от лв. ще преминем към еврото. По създание валутният ръб или както е неговото академично названия - Паричен съвет, е форма на парична политика, в която локалната валута е привързана с формален и неплаващ курс към цената на друга валута. Вероятно ще ви изненадаме, само че първият валутен ръб в света е издигнат доста от дълго време - през 1849 година на остров Мавриций, който тогава е английска колония и който приема за своя котва - английският паунд. Именно колониите нормално и исторически са тези, които одобряват ръководство през валутен ръб, с цел да са близо - под една или друга форма - до своя феодал. Дори през днешния ден огромна част от страните, които към момента употребяват валутен ръб са някогашни колонии. Според МВФ, с изключение на нас, в света има още 28 страни, които са в режим на валутен ръб - повече от тях в Африка - Бенин, Габон, Конго, Нигер, Того. Разбира се, това не значи, че валутният ръб е колониален инструмент. Освен нас, в Европа имаше още две страни, които към този момент одобриха еврото, само че го одобриха от ръб - това са Естония и Литва. И двете през днешния ден са част от еврозоната и при двете нямаше никакви разтърсвания при прекосяването към общата валута, в противен случай - през днешния ден са по-богати.
► Валутният ръб е широкоразпространен механизъм за избавяне на потъващи валути, а Аржентина е страната, в която е работил най-дълго - цели 71 години под една или друга форма, тя е имала режим на паричен съвет. Що се отнася до България, Валутният ръб е публично конструиран на първи юли 1997 година Причината е ясна на всички - държавното управление на Жан Виденов е докарало България до хиперинфлация, претърпели сме банков срив, заплатата е стигнала два $, а един $ е еднакъв на 3000 лева Стойността на българският лев е просто изгубена. Страната не може да тегли заеми от интернационалните пазари, тъй като никой не ни има вяра, не можем и да плащаме задълженията си. И опираме до Международния валутен фонд. Той ще ни даде пари, само че единствено при едно изискване - въвеждане на Валутен ръб. Така българският лев е закачен за немската марка със знанието, че единствено няколко години по-късно марката ще стане евро. Още тогава е било изцяло ясно за всички, че огромната цел е България да завърши своя валутен ръб с влизането в единната европейска валута. Какви са основите на валутния ръб? Той преди всичко е котва, която държи закрепен валутния курс, а централната банка е длъжна да обменя всеки лев за марка, а след това за евро, против поискване. За задачата тя би трябвало да поддържа валутен запас от съответната валута. При система на валутен ръб, централната банка няма право да кредитира държавното управление, няма право да води парична политика и е длъжна да влага натрупванията в запаса на борда.
Как да разпознаем подправените евробанкноти
► Ето за какво валутният ръб е система на непоклатимост, тъй като всеки лев е затрупан със постоянна валута - в нашия случай евро. Всеки лев е просто квитанция за евро, негов аватар. Какви са резултатите от борда? Безспорни. Ако насъбраната инфлация от 1990 година до 1997 година е била цели 210%, в първите години на борда тя се свива до под 6 на 100. Преди борда стопанската система ни вместо да пораства в действителност се свива и отбелязва спад от 5 на 100. След това Брутния не вътрешен артикул стартира да пораства - до над 4 %. Държавният ни дълг преди борда е фантастичните 168%, а в годините по-късно е свален до 75%, с цел да стигнем през днешния ден до равнища под 30% от Брутният вътрешен продукт. Именно поради тези резултати българите през днешния ден имат съвсем фанатична религия в него. Накрая желаеме да ви кажем и на кого би трябвало да благодарим за него. Макар американския професор от универитета " Джонс Хопкинс " Стив Ханке постоянно да е апетитен за татко на нашия валутен ръб, той в действителност има доста татковци и те са българи: Стефан Софиянски, Иван Костов, Светослав Гаврийски, Димитър Костов, Муравей Радев, Димитър Радев - актуалният гуверньор на Българска народна банка.
