Д-р Милена Любенова: Периодът около новата година е пренаситен с традиционни празници
Периодът към новата година е пренаситен с празници в обичайна българска просвета. Това описа в утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус " доктор Милена Любенова, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките.
Днешното празнуване е по-съвременна традиция, сподели Любенова.
Празникът, който е най-характерен за този миг на годината е Василовден. На този ден се уважава Св. Василий Велики. Денят е на прехода между остарялата и новата година и е бил изпълнен с разнообразни ритуали с предпазващо знамение и благопожелания към хората.
На Василовден младоженците са ходели на посетители на кумовете си и са носели варено жито и виновност. Задължителна част от трапезата е била сварената свинска глава, от нея се е приготвяла пача. Това ядене е особено и през днешния ден в страната, особено в Западна България, най-вече в Пернишко. Там, когато излизат сурвакарите, това ядене е една от главните обредни храни, която се приготвя за празника.
За Василовден се е правила още погача със сребърна пара. На който се падне парата се е считало, че ще е здрав. Приготвяло се е наложително и баница, която също е била с шансове.
" Било е цикъл от празници, които започвали още от Игнажден, Бъдни вечер, Коледа, Василовден, Ивановден, Йордановден. Преходът е бил низ от ритуали и обредни действия в другите дни. Това е интервалът, в който денят е най-кратък и това време се е наричало Мръсни дни, в които излизат караконджули, или мръсни сили, които може да нанасят вреди на хората. Затова е имало доста практики с защитен темперамент и с доста гадания за бъдещото, описа още д-р Милена Любенова.
Сурвакането е също български обред в първите дни от новата година. То става с дрянова клонка, дръвчето, което най-рано се разлиства ие стабилно на зимата. С него се благославя за здраве и благоденствие. Сурвакат най-вече дребните деца, като с изключение на хората са се сурвакали и животните в къщата. Сурвачката се накичва със сушени плодове и разнообразни конци, паричка, пуканки, символ на изобилието и плодородието, което си пожелаваме.
Днешното празнуване е по-съвременна традиция, сподели Любенова.
Празникът, който е най-характерен за този миг на годината е Василовден. На този ден се уважава Св. Василий Велики. Денят е на прехода между остарялата и новата година и е бил изпълнен с разнообразни ритуали с предпазващо знамение и благопожелания към хората.
На Василовден младоженците са ходели на посетители на кумовете си и са носели варено жито и виновност. Задължителна част от трапезата е била сварената свинска глава, от нея се е приготвяла пача. Това ядене е особено и през днешния ден в страната, особено в Западна България, най-вече в Пернишко. Там, когато излизат сурвакарите, това ядене е една от главните обредни храни, която се приготвя за празника.
За Василовден се е правила още погача със сребърна пара. На който се падне парата се е считало, че ще е здрав. Приготвяло се е наложително и баница, която също е била с шансове.
" Било е цикъл от празници, които започвали още от Игнажден, Бъдни вечер, Коледа, Василовден, Ивановден, Йордановден. Преходът е бил низ от ритуали и обредни действия в другите дни. Това е интервалът, в който денят е най-кратък и това време се е наричало Мръсни дни, в които излизат караконджули, или мръсни сили, които може да нанасят вреди на хората. Затова е имало доста практики с защитен темперамент и с доста гадания за бъдещото, описа още д-р Милена Любенова.
Сурвакането е също български обред в първите дни от новата година. То става с дрянова клонка, дръвчето, което най-рано се разлиства ие стабилно на зимата. С него се благославя за здраве и благоденствие. Сурвакат най-вече дребните деца, като с изключение на хората са се сурвакали и животните в къщата. Сурвачката се накичва със сушени плодове и разнообразни конци, паричка, пуканки, символ на изобилието и плодородието, което си пожелаваме.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ