Древният град Пергам
Пергам (или Пергамон) е античен град, ситуиран в Анадола, на към 25 километра от Бяло море в сегашен Измир. Градът имал голяма стратегическа стойност, защото се издигал над река Бакърчай, осигуряваща достъп до крайбрежията на Егейско море.
Началото
След гибелта на Александър Велики през 323 година пр.н.е. неговите генерали си поделят завладените територии, което довежда до битка за власт сред тях. По това време Пергам не е нищо повече от малко обитаемо място, разполагащо с цитадела върху близкия рид. След години вълнения, то става част от територията, следена от Лизимах – един от генералите на Александър Велики. По това време Пергам става полис (град-държава).
Лизимах
Лизимах е потопен измежду военни спорове след разделянето на империята на Александър Велики и през 282 г.пр.не. бил на път да се изправи против Селевк I Никатор – създател на царството на Селевкидите. Лизимах оставя както ръководството, по този начин и благосъстоянието си в ръцете на неговия поддръжник Филитер от Тиос. Нещата обаче не се развиват по проекта на Лизимах и той е погубен по време на тази борба. За Филитер това не е нещо неприятно – в този момент той разполагал с 9000 сребърни гения, които нямали притежател. Той присвоява благосъстоянието и афишира независимостта си, само че с цел да избегне ненужни опасности той се заклева във честност към Селевк и по този метод Пергам става част от династията на Селевкидите.
Филитер ръководи Пергам независимо до гибелта си през 263 година пр.н.е., след което неговият племенник Евмен I заема мястото му – по това време градът към този момент бил малко царство. Обикновено за създател на династията на Аталидите се счита Филитер, само че в действителност владетелят след Евмен I – Атал I е създателят, защото той е първият, който употребява купата цар.
Атал I
Атал I е запомнен и с това, че печели тежката борба над галатяните, които се заселват в централната част на Анадола през 3 век пр.н.е. Много общности в Анадола страдали от офанзивите на галатяните, които даже съумели да обхванат през градските стени на Пергам. Атал I обаче съумява да ги победи и да ги накара да правят отстъпка обратно. Сега Пергам става столица на най-мощното царство в Анадола.
Зенитът
Евмен II наследява Атал I и ръководи Пергам от 197 г.пр.н.е до 159 г.пр.н.е. През 190 г.пр.н.е. Римската империя прогонва селевкидите от Анадола, само че не демонстрира интерес в ръководството на района, по тази причина Евмен II, който до оня миг към този момент се е трансформирал в другар и съдружник на римляните, в този момент бил новият държател на територията, която в миналото принадлежала на селевкидите. Гърците афишират Евмен II за изменник поради съюза му с римляните против тях. Именно това развиване на обстановката обаче трансформира Пергам в забавно и още по-известно малко царство, а Евмен II става още по-богат.
Евмен II
Римляните уголемяват отбраната си по съвсем цялото Средиземноморие, само че всички тези преимущества имали цена и в този момент Пергам, въпреки доста по-голям, бил и доста по-малко самостоятелен. Не е ясно тъкмо какъв брой е било популацията в този миг, само че археологически данни показват, че градът е бил населяван от не повече от 10 000 души.
Евмен II се заема със задачата да усили престижа на Пергам като го разшири и го трансформира в културна столица. Това е и времето, през което е основан Пергамският олтар. Евмен II построява и библиотека, която била на второ място след тази в Александрия по брой творби. Също по този начин имала и голяма сбирка от картини, предоставени за общо наслаждение.
Част от Пергамския олтар (Съхранява се в Пергамския музей в Берлин)
Владетелят на Египет Птолемей IV не бил удовлетворен от концепцията да съществува библиотека, която да оспорва престижа на тази в Александрия, по тази причина не разрешава износа на папирус, надявайки се че по този метод ще предотврати развиването на библиотеката в Пергам. В резултат на това управляващите в Пергам предизвикват всеобщото произвеждане на „ пергамент “ – обработени овчи и телешки кожи, които от дълго време се употребявали за писане на изток. Пергаментът се оказва желан материал за писане и средство за връзка – той бил по-скъп от папируса, само че и доста по-траен.
Пергам и Рим
При ръководството на Атал III (138 – 133 г.пр.н.е.) Пергам е предаден на Рим, с цел да бъде напълно под негово ръководство, а царството е превърнато в римска провинция с първична столица Пергам. Не всички обаче са съгласни с новата римска администрация и през този интервал пораждат редица протести. Римляните възвръщат реда, само че скоро Пергам губи статута си и прилежащият град Ефес става новата провинциална столица.
По време на ръководството на Адриан (117-138 година) Пергам е миропомазан от няколко императорски начинания. Той получава купата „ Метрополис “ и вследствие на това стартира създаване на голям брой солидни храмове, стадион, спектакъл, конгрес и амфитеатър.
Амфитеатърът на Пергам
През втората половина на 3 век величието на Пергам стартира да понижава. Нещата се утежняват най-вече през 262 година при земетресение, след което готите го разграбват. С популяризирането на християнството обстановката се променя изцяло, защото постройките, почитащи езическите богове, към този момент не били мечтани и ценени. Дори храмът на Асклепий, който бил посещаван от хиляди, внезапно бил изцяло зарязан. През 611 персийците завладяват Сирия и навлизат в Анадола, опустошавайки всяко място, през което минават. По това време Пергам към този момент е един влошен, дребен град, който е единствено неясно отражение на предходното си аз.
Източник: ancient.eu
