Тайните на любовта - вълшебното чувство, без което не можем
„ Пеперуди в стомаха ”, сантиментално бленуване измежду бял ден, еуфория, бодърствуване, вманиачен блян, чувство, че цялата мултивселена е съсредоточена в обичания човек... Ако всичко това ви звучи познато, няма аргументи за паника - вие проявявате напълно всекидневно за биологичния тип Homo sapiens sapiens държание. На човек с типичните признаци на сантименталната обич. Нещо, което се е случвало на множеството естествени хора, живели в миналото на планетата Земя.
„ Какво е любовта? ”
евентуално е измежду най-старите въпроси на човечеството, които към момента нямат явен отговор. Или по-скоро имат прекалено много отговори.
Още от зората на човечеството безчет поети, философи, откриватели, създатели или просто редови жертви на Купидон са се опитвали да обяснят от кое място идва тази могъща мощ, която свързва човешките същества и която всеки ден
кара милиони здравомислещи хора да правят извънредно глупави неща.
Сила, която трансформира изцяло непознати до през вчерашния ден хора в бясно влюбени двойки. И без която евентуално нямаше да съществуват филмовата и музикалната промишленост.
Идеализирането на любовта е събитие също толкоз остаряло, колкото опитите за нейното схващане. Романтичната обич е „ де факто ” синоним на благополучие и на висша добродетел. От нея може да произтича единствено положително, тя побеждава злото, надмогва всички тествания и ни прави по-добри, гласи нормалната мъдрост още от незапомнени времена.
Факт е, че любовта може да ни накара да покажем най-хубавото от себе си – да проявим краен алтруизъм или да се жертваме за хората, които обичаме. Също по този начин е реалност обаче, че любовта има и своята тъмна страна. Ако по този начин добре познатият блян на сантименталната обич е знак на прочувствения парадайс, то пъкълът несъмнено са изгарящата ревнивост, тъгата от несподелената обич и болката от това да бъдеш отритнат.
Затова любовта може да разсъни и най-примитивните сили от нашата същина, предизвиквайки сляпа гняв и принуждение. Не е чудно, че „ закононарушенията от пристрастеност ” в престъпните летописи са най-жестоки и по предписание нямат потребност от разумен претекст. Накратко казано, любовта е най-интензивната и всеобхватна страст, която можем да изпитаме и която има силата да ни направи освен неизказано щастливи, само че и извънредно нещастни. Тази двоякост на любовта и тази нейна стихийна дарба да провокира благополучие и премеждия постоянно са предизвиквали и двойствено отношение към нея. Мнозина мислители са разгласявали любовта за нездравословна част от човешката природа. Психологът Лоурънс Каслър показва това мнение по следния метод: „ Дори в случай че тя (любовта) е част от човешката природа, сходно на закононарушенията и насилието, тя не е безусловно желателна част ”.
Доскоро науката странеше от тематиката за любовта ,
съвсем по този начин, както странеше от въпроса за съществуването на Бог. Дори през 60-те години на 20. век учените разглеждаха проучванията в региона на любовта като сигурен метод да провалят научната си кариера – аналогично на изследванията на НЛО или търсенето на „ безконечен мотор ”. Основната причина науката да заобикаля тази човешка страст бе фактът, че тя мъчно се поддава на количествени и качествени измервания.
