Пеньо Атанасов Колев, познат още като Пеньо Бомбето, е човекът

Пеньо Атанасов Колев, прочут още като Пеньо Бомбето, е индивидът със заслуга Паметникът на свободата на връх Свети Никола (публично известен като Шипка) да съществува подобен, какъвто го познаваме през днешния ден. Главният воин на този роман е роден на 2 юни 1902 година в село Дралфа, Търговищко. След завършването на III прогимназиален клас в село Кръшно той стартира да оказва помощ на татко си по строителни обекти. Фактът, че неговия родител е работил дружно с фамозния занаятчия Кольо Фичето демонстрира, че младия Пеньо има пред себе си един образец, който да следва. По това време той си купува бомбе, с което става прочут в цяла Дралфа и оттова идва неговия прякор. По време на военната си работа е причислен в трудовия набор в Шумен при инж. Харалан Стоянов. От него се научава да разчита проекти и усвоява тънкостите на строителството, заради което е именуван от сътрудниците си Инженерина. Съвместната работа с архитектите Станчо Белковски и проф. Иван Данчов му дава опция да се снабди с документ за майстор-предприемач. Благодарение на него той може да управлява градежи с обща стойност на строителните работи до 5 млн. лв.. Успешната му работа по моста на река Струма при село Студена, фабриката на строително сдружение „ Циклоп “ край Горнобанското шосе на София, катедралата и учителския институт в Шумен вършат името на Колев известно и уважавано. Именно по тази причина не е изненада, че през 1928 година остарелият му прочут арх. Данчов и инж. Минчо Заяков се обръщат към него със специфична молба. Още по време на Учредителното заседание във Велико Търново (10 февруари – 16 април 1879 година) се взима решение за създаване на монумент на българския опълченец, почитащ епопеята на връх Шипка. Години наред концепцията остава неосъществена, а когато се пристъпва към нейното осъществяване, екипът на занаятчия Илия Мъглов (родом от селцата край гара Царева ливада) бързо се разбягва поради неприятните атмосферни условия. На няколко пъти Строителният комитет, в който влизат арх. Данчов и инж. Генчо Скордев, афишира търг за продължаването на градежа и откакто претенденти по този начин и не се появяват, първият се сеща за Бомбето. По това време Колев и неговите хора таман приключват градежа на почивната станция на пощите до двореца Евксиноград. След като приема предлагането, Колев си спомня: „ Гледам: паметникът единствено до костницата изкаран и от горната страна една бетонна плоча, армирана с желязо. А пък горе един мраз, един мощен вятър. Викам си: „ Пеньо, имало е за какво да изоставен хората туй място “. И си мисля по какъв начин да откажа, увъртам го, значи. Добре но касиерът на комитета Киров влезе в един окоп, целуна тревата и заплака. Той беше опълченец, с такава една хубава брада досред гърдите, ще е имал тогаз 75 години. Чудя се: „ Бре, какво му стана на тоз човек? “ Отивам две-три крачки към него. А той се изправи, прегърна ме и сподели: – Майсторче, виждам, че си млад и че имат доверие в теб. Земи го, сподели, да го изкараш, като татко ти се апелирам! Да го видя, че тогаз да се отвори земята да ме прибере. В тоя окоп бях ранен, мойта и кръвта на другарите ми е текла по тая трева, поради България… Сякаш мравучки ме полазиха. Рекох си: „ Хората кръвта си тук са давали, пък аз да се тревожа от вятъра. Не, ще го направя. “ Началото обаче е мъчно – Пеньо Бомбето събира служащи от село Шипка и каменоделци от Дряново, само че откакто виждат какви са изискванията, те незабавно го изоставят. Строителят обаче не се отхвърля и наема 14 каменоделци от Габрово, на които заплаща авансово и те му се отплащат с усърдна работа. За потребностите на градежа са закупени две биволски коли от Севлиево, които придвижват тежките камъни. Точно когато работата потръгва се появява още една компликация – пясъкът, който е каран от Мъглиж и Емина не доближава. За благополучие наоколо до върха се намира подобаващ материал и по този начин казусът е решен. Не липсват и рядкости – в един миг чертежите за градежа биват изядени от едно магаре, което оставя единствено изображението на бронзовия лъв. В друга обстановка пък мечка подгонва строителите, които се затварят в землянка и защото вратата се отваря единствено на открито, им се разминава единствено с уплахата. След тригодишна упорита работа паметникът е подготвен и на 26 август 1934 година става тържественото му разкриване. На него участват цар Борис III и министър-председателя Кимон Георгиев. Държат се прочувствени речи, а проектант Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев получават държавни оценки. Никой не загатва името на Пеньо Атанасов Колев. Обиден, той години наред не се качва до Паметника на свободата, който е построил със личните си ръце. Едва след Втората международна война съумява да се радва на творението си и постоянно добавя екскурзоводите по време на обиколките на връх Свети Никола (тогава именуван Столетов). Пеньо Бомбето умира през 1987 година в Попово и въпреки подвигът му постоянно да е именуван „ Втората Шипка “, той си отива от този свят пропуснат от мнозина. Наша е отговорността да си спомняме за този трудолюбив и заслужен българин, донесъл горделивост на цялостен един народ.