Пентагонът не иска да сътрудничи със съда в Хага с данни за военни престъпления в Украйна
Пентагонът се е противопоставил на това Съединени американски щати да дават на Международния углавен съд (МНС) в Хага доказателства на американското разузнаване за съветски военни закононарушения в Украйна. Според в. " Ню Йорк Таймс " военните се притесняват, че това би основало казус за съда да преследва американци в бъдеще.
Останалата част от държавното управление на Съединени американски щати, в това число разследващите организации, Държавният департамент и Министерството на правораздаването, поддържат даването на такава информация. Според " Ню Йорк Таймс " Съветът за национална сигурност на Съединени американски щати е свикал министерска среща на 3 февруари, с цел да се реализира съглашение по въпроса, само че шефът на Пентагона Лойд Остин и редица военни командири на срещата са се противопоставили на прехвърлянето на данни в Хага. Президентът Джо Байдън към момента не е взел дефинитивно решение по отношение на съдействието на Съединени американски щати със съда, настояват източници на изданието.
Въпросната информация може да помогне на следствието, стартирано от основния прокурор на Международния углавен съд Карим Хан. Според " Ню Йорк Таймс " информацията включва материали за решенията на съветското управление за нанасяне на удари по гражданска инфраструктура, както и за принудително извеждане на деца от окупираните украински територии.
На държавното управление на Съединени американски щати е неразрешено да сътрудничи на Международния углавен съд. Но е направено изключение за следствието на войната на Русия с Украйна.
Международният углавен съд стартира работа през 2002 година Той е първият непрекъснат интернационален съд с пълномощия за гонене на лицата, виновни за военни закононарушения, закононарушения против човечеството, закононарушения на експанзия и геноцид.
МНС е способен във връзка с закононарушения, осъществени на територията на страни, които са утвърдили Римския статут (договорът, с който е основан съдът), или закононарушения, осъществени на всички места по света от техни жители. Към момента повече от 120 страни са утвърдили статута; Съединени американски щати и Русия не са го създали. Вашингтон поредно заема позицията, че съдът не би трябвало да преследва жители на страни, които не са утвърдили документа - даже в случай че хипотетичните закононарушения са осъществени в страни, които признават юрисдикцията на МНС.
Президентът на Съединени американски щати Бил Клинтън подписва Римския статут през 2000 година, само че в последна сметка не го изпраща на Конгреса за ратификация, а две години по-късно Джордж Буш на процедура отдръпна президентския автограф под документа. През 2017 година, когато Международният углавен съд стартира следствие на изтезанията на обвинени в тероризъм от американските военни в Афганистан, президентът Доналд Тръмп подписа декрет за налагане на наказания на чиновниците на съда, а държавният секретар Майк Помпео го назова " подкупен ". През 2021 година администрацията на Байдън анулира санкциите; в това време новият основен прокурор на МНС Карим Хан приключи следствието за Афганистан.
В началото на съществуването на съда Конгресът на Съединени американски щати приема два закона, които лимитират опцията на американското държавно управление да дава помощ на съда. Единият от тях, датиращ от 2002 година, по-специално разрешава на президента да предприеме " всички нужни ограничения " (до военни) за освобождение на американски жители, арестувани въз основа на заповеди на МНС. След началото на войната на Русия с Украйна обаче законодателството беше изменено: през декември 2022 година по изключение Конгресът позволи на държавното управление да оказва подпомагане на съда " при наказателното гонене на непознати жители във връзка със обстановката в Украйна ".
Както отбелязва " Ню Йорк Таймс ", все пак ясно политическо обръщение на Конгреса, Пентагонът продължава да упорства, че Съединени американски щати не би трябвало да оказват подпомагане на МНС, защото Русия не е страна по Римския статут.
В устава на МНС се показва, че той проверява единствено закононарушения, осъществени от поданици на страни, които нямат развита правосъдна система, която да им разреши сами да проверяват такива случаи. Американски адвокати настояват, че Съединени американски щати, със своята самостоятелна правосъдна система, не са една от тези страни, за разлика от Русия.
Русия подписва контракт за присъединяване в активността на МНС през 2000 година, само че по този начин и не ратифицира Римския статут. През 2016 година Москва разгласи, че отхвърля да сътрудничи на съда - това стана дни откакто прокурорът на МНС публично дефинира анексирането на Крим и Севастопол като продължаващ интернационален въоръжен спор сред Русия и Украйна. " МНС не съумя да оправдае възлаганите му упования и да се трансформира в същински самостоятелен, благонадежден орган на правораздаването. Работата му е неефективна и едностранчива ", счита съветското външно министерство.
Украйна не е утвърдила Римския статут, само че от края на 2013 година публично признава юрисдикцията на МНС във връзка с възможни закононарушения, осъществени на нейна територия.
Останалата част от държавното управление на Съединени американски щати, в това число разследващите организации, Държавният департамент и Министерството на правораздаването, поддържат даването на такава информация. Според " Ню Йорк Таймс " Съветът за национална сигурност на Съединени американски щати е свикал министерска среща на 3 февруари, с цел да се реализира съглашение по въпроса, само че шефът на Пентагона Лойд Остин и редица военни командири на срещата са се противопоставили на прехвърлянето на данни в Хага. Президентът Джо Байдън към момента не е взел дефинитивно решение по отношение на съдействието на Съединени американски щати със съда, настояват източници на изданието.
Въпросната информация може да помогне на следствието, стартирано от основния прокурор на Международния углавен съд Карим Хан. Според " Ню Йорк Таймс " информацията включва материали за решенията на съветското управление за нанасяне на удари по гражданска инфраструктура, както и за принудително извеждане на деца от окупираните украински територии.
На държавното управление на Съединени американски щати е неразрешено да сътрудничи на Международния углавен съд. Но е направено изключение за следствието на войната на Русия с Украйна.
Международният углавен съд стартира работа през 2002 година Той е първият непрекъснат интернационален съд с пълномощия за гонене на лицата, виновни за военни закононарушения, закононарушения против човечеството, закононарушения на експанзия и геноцид.
МНС е способен във връзка с закононарушения, осъществени на територията на страни, които са утвърдили Римския статут (договорът, с който е основан съдът), или закононарушения, осъществени на всички места по света от техни жители. Към момента повече от 120 страни са утвърдили статута; Съединени американски щати и Русия не са го създали. Вашингтон поредно заема позицията, че съдът не би трябвало да преследва жители на страни, които не са утвърдили документа - даже в случай че хипотетичните закононарушения са осъществени в страни, които признават юрисдикцията на МНС.
Президентът на Съединени американски щати Бил Клинтън подписва Римския статут през 2000 година, само че в последна сметка не го изпраща на Конгреса за ратификация, а две години по-късно Джордж Буш на процедура отдръпна президентския автограф под документа. През 2017 година, когато Международният углавен съд стартира следствие на изтезанията на обвинени в тероризъм от американските военни в Афганистан, президентът Доналд Тръмп подписа декрет за налагане на наказания на чиновниците на съда, а държавният секретар Майк Помпео го назова " подкупен ". През 2021 година администрацията на Байдън анулира санкциите; в това време новият основен прокурор на МНС Карим Хан приключи следствието за Афганистан.
В началото на съществуването на съда Конгресът на Съединени американски щати приема два закона, които лимитират опцията на американското държавно управление да дава помощ на съда. Единият от тях, датиращ от 2002 година, по-специално разрешава на президента да предприеме " всички нужни ограничения " (до военни) за освобождение на американски жители, арестувани въз основа на заповеди на МНС. След началото на войната на Русия с Украйна обаче законодателството беше изменено: през декември 2022 година по изключение Конгресът позволи на държавното управление да оказва подпомагане на съда " при наказателното гонене на непознати жители във връзка със обстановката в Украйна ".
Както отбелязва " Ню Йорк Таймс ", все пак ясно политическо обръщение на Конгреса, Пентагонът продължава да упорства, че Съединени американски щати не би трябвало да оказват подпомагане на МНС, защото Русия не е страна по Римския статут.
В устава на МНС се показва, че той проверява единствено закононарушения, осъществени от поданици на страни, които нямат развита правосъдна система, която да им разреши сами да проверяват такива случаи. Американски адвокати настояват, че Съединени американски щати, със своята самостоятелна правосъдна система, не са една от тези страни, за разлика от Русия.
Русия подписва контракт за присъединяване в активността на МНС през 2000 година, само че по този начин и не ратифицира Римския статут. През 2016 година Москва разгласи, че отхвърля да сътрудничи на съда - това стана дни откакто прокурорът на МНС публично дефинира анексирането на Крим и Севастопол като продължаващ интернационален въоръжен спор сред Русия и Украйна. " МНС не съумя да оправдае възлаганите му упования и да се трансформира в същински самостоятелен, благонадежден орган на правораздаването. Работата му е неефективна и едностранчива ", счита съветското външно министерство.
Украйна не е утвърдила Римския статут, само че от края на 2013 година публично признава юрисдикцията на МНС във връзка с възможни закононарушения, осъществени на нейна територия.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ