Защо военните в САЩ са по-адекватни от политиците
Пентагонът внезапно понижи пристрастеностите към падналия в Черно море дрон. Неговият началник Лойд Остин персонално се обади на Сергей Шойгу, назова Русия велика мощ и акцентира значимостта на контактите с нея. Това беше елементарно да си представим преди 10 години, само че за сегашната политика на Съединени американски щати това е нещо невъобразимо. По какво се разграничава Остин от тези американци, които се заселиха в Държавния департамент и Белия дом?
След злополуката на американския дрон МКу-9 в Черно море имаше доста въпроси по какъв начин това се е случило чисто механически и дали към този момент е допустимо да извадят дрона от дъното с всичките му секрети (САЩ настояват, че са се пробвали да изтрият цялата „ сензитивна информация “ дистанционно). Въпреки това държанието на конфликтните страни - Русия и Америка - можеше, както изглеждаше тогава, да се планува с безспорна сигурност.
Американците ще обвинят Русия в тенденциозен удар, в ескалация на спора и че дейностите ѝ съставляват опасност за " демократичните страни ". В същото време те няма да се тормозят да показват каквито и да било доказателства, а акцентът ще бъде подложен върху обстоятелството, че случаят е станал в неутрални води. „ Ястребите “ ще изискат някакъв „ съдбоносен отговор “ – и той ще бъде формализиран, от една страна, под формата на някакви нови наказания, въпреки това, посредством внасяне на следващата антируска резолюция в Организация на обединените нации.
От своя страна руснаците ще отрекат обвиняванията, като в същото време ще посочат провокативното американско държание. Но от нашата страна на границата на всички ще бъде ясно, че в региона на Крим не може да има „ неутрални води “ в изискванията на СВО. Съединени американски щати оказват помощ на въоръжените сили на Украйна с пари, оръжие и разузнаване и са възнамерявали „ контранастъпление ” за пролетта-лятото и най-вероятно в посока Крим.
Следователно на своите крайбрежия американският БПЛА не е кротичък наблюдаващ, а участник във боен спор. И като се има поради всичко, което беше сред нас и американците през миналата година, не се интересуваме изключително от това какви полети имат право на хиляди километри от техните граници, в случай че се приближат до нашите.
Никита Хрушчов също имаше правото да разполага нуклеарни ракети в Куба, защото конвенцията за неразпространение на нуклеарни оръжия не съществуваше до края на 60-те години. Но американците споделиха: изчистете го. Като това е такава опасност за сигурността на нашата страна, че сме подготвени да стартираме нуклеарна война, единствено и единствено да не съществува.
Заслужава да се означи, че това беше предвидима реакция. И вследствие на това човечеството два пъти за две седмици се оказа на крачка от нуклеарна война, което промени последващия формат на съветско-американското взаимоотношение. Тогава се появи и съществува специфичен информационен канал, чиято единствена задача е да предотврати директен боен конфликт сред двете нуклеарни сили.
Този канал е употребен неведнъж по време на дейната фаза на военните дейности в Сирия. Не е известно сигурно дали този път е бил забъркан, само че в действителност той не беше нужен, защото шефът на Пентагона Лойд Остин действаше по метод, който беше неочакван за член на администрацията на Джо Байдън.
Когато европейското командване на Военновъздушни сили на Съединени американски щати към този момент беше съумяло да упрекна съветските водачи в унищожаването на дрона, „ авантюризъм “ и „ непросветеност “, американският министър на защитата стартира телефонен диалог с съветския си сътрудник Сергей Шойгу. След това американската страна даде да се разбере, че признава " непреднамерения темперамент " на случая с БПЛА. И персонално Остин, макар че акцентира, че „ Съединени американски щати ще продължат да летят в интернационалното въздушно пространство “ (представи го по този начин, че причините и заканите на руснаците не проработиха), той внезапно съобщи, че е значимо великите сили да бъдат модели на бистрота и връзка.
А къде са голословните обвинявания, къде е демонизирането на Русия, къде са обещанията за скорошно наказване, апелите за изолираност и настояванията за увеличение на бюджета, с цел да се „ дадат отпор на агресора ”? Къде е ескалацията, която мнозина смятаха за неизбежна? От настоящето американско държавно управление не чакаха такава реакция, каквато показва Остин.
Факт е, че има разнообразни отзиви за бъдещата политика към нас и към Украйна освен в Америка като цяло, само че и в ръководещата партия и даже в държавното управление. Остин, за разлика от шефа на дипломацията Антъни Блинкен, никога не е „ ястреб “ и даже не принадлежи към Демократическата партия (а е мъчно да се отървете от мисълта, че е бил взет в държавното управление на Демократическата партия поради цвета на кожата му). Остин е боец. И това съвсем постоянно е специфична история за американския хайлайф.
Армията обичайно се свързва с закононарушения, осъществени от Съединените щати против други страни. Военните обаче извършват заповедите на политиците. И политиците са тези, които вземат решение дали да водят война или да се намесят.
В същото време в Съединени американски щати се пробваха да отдалечат военните от политиката. За да заеме висша държавна служба, офицерът би трябвало да е пенсиониран най-малко седем години, даже и да става дума за поста министър на защитата. Откакто Пентагонът беше основан като единно военно министерство, бяха направени единствено три изключения, като последното е единствено за Остин. След акция в Ирак и Афганистан, той се пенсионира едвам през 2016 година
Преди Остин, Конгресът също се съгласи с министерски назначения на пенсионирания военачалник Остин „ Бясото куче “ Матис при президента Тръмп и пенсионирания военачалник Джордж Маршал при президента Труман.
Това е същият Маршал, който излезе с проекта за следвоенна Европа, когато беше назначен за държавен секретар. След като след това се реалокира в Пентагона, той не остана на новата си позиция. Известният сенатор пияч Джоузеф Маккарти преследва генерала с обвинявания, че е бил „ прекомерно мек “ със Съюз на съветските социалистически републики и по този метод е угаждал на комунизма. В реалност Маккарти просто се опитваше да предотврати прерастването на спора с Москва в трета международна война.
За това, несъмнено, благодарим. Може би Остин има сходни планове.
Разбира се, историята на Съединените щати познава и други авторитетни генерали - тези, които безусловно копнееха да премерят силата си с Русия. Такъв да вземем за пример беше Джордж Патън - русофоб, расист и антисемит, само че в това време най-талантливият американски военачалник, от позиция на немското командване. По личното му самопризнание, след успеха над нацистите във Франция, той би желал да насочи танковете към Москва.
Друг емблематичен образец е Къртис ЛеМей, който в миналото е командвал военновъздушните сили на Съединени американски щати. Ако лобистките му старания по време на Кубинската ракетна рецесия бяха сполучливи, президентът Джон Ф. Кенеди щеше да нанесе " предпазен нуклеарен удар " по Куба. Като епилептичен антикомунист, генералът счита, че е значимо да стартира война против Съюз на съветските социалистически републики, до момента в който Съединени американски щати към момента имат късмет да я завоюват. Между другото, елементарният откъс за нуждата от „ бомбардиране на Виетнам до каменната епоха “ принадлежи на Лемей.
Но би трябвало да се разбере, че и Патън, и Лемей виждат огромния боен спор сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики като нещо неизбежно. И имат учредения да считат Москва за смъртен зложелател на Вашингтон. И много цивилни в администрацията на Байдън нямат причина, само че се държат другояче.
Очевидно Остин не желае да играе такава игра. В неговата професионална военна картина на света Украйна и сигурността на Съединени американски щати са обособени случаи. От избран ъгъл присъединяване в ориста на Украйна единствено вреди на сигурността на Съединени американски щати.
Сега различен необикновен случай наподобява придобива втори живот. Той се случи във Вашингтон по време на визитата на украинския президент Зеленски там. Политиците републиканци имаха разнообразни отзиви за това посещаване, само че държавните чиновници от Демократическата партия бяха единомислещи: аплодирайте, помогнете, въоръжете. И единствено едно ведомство не се изрече в унисон –Пентагонът.
Съветникът на Остин Селесте Уоландър на чуване в една от комисиите на Конгреса сподели, че Киев не би трябвало да живее на готово, а би трябвало да се научи да разпределя разноските си за защита и да заплаща за оръжията, които Западът му доставя.
И същият Пентагон малко по-късно, до последно, се възпротиви на изпращането на танкове „ Ейбрамс “ в Украйна, като се аргументира, че те са скъпи и в сегашните действителности на ВСУ е малко евентуално да оказват помощ. По-скоро задължение.
И в този момент Остин приказва за значимостта на поддържането на връзки с Русия, наричайки я „ велика мощ “. Блинкен би предпочел да се удави в река Потомак, в сравнение с да каже нещо сходно. Що се отнася до Байдън, той от време на време въобще не схваща какво приказва.
Очевидно Остин не възприема Русия като опасност за Съединени американски щати – в подтекста на личното си схващане за заканите, присъщи на професионалните военни. Но сигурно счита за опасност опцията за директен боен конфликт с Русия, предизвикан от плановете на политиците.
Ето за какво, евентуално, не би трябвало да се изненадваме, че ръководителят на Пентагона, с волево решение, стесни пространството за спекулации, с цел да не доведат до злополука някои ястреби от Държавния департамент и Конгреса. Военните са най-хубавите във войната. И най-много ги интересува фактът, че няма явно ненужни и безперспективни войни от позиция на успеха. В случай на пълномащабна война сред Русия и Съединените щати, нечия победа в действителност не е обезпечена.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
След злополуката на американския дрон МКу-9 в Черно море имаше доста въпроси по какъв начин това се е случило чисто механически и дали към този момент е допустимо да извадят дрона от дъното с всичките му секрети (САЩ настояват, че са се пробвали да изтрият цялата „ сензитивна информация “ дистанционно). Въпреки това държанието на конфликтните страни - Русия и Америка - можеше, както изглеждаше тогава, да се планува с безспорна сигурност.
Американците ще обвинят Русия в тенденциозен удар, в ескалация на спора и че дейностите ѝ съставляват опасност за " демократичните страни ". В същото време те няма да се тормозят да показват каквито и да било доказателства, а акцентът ще бъде подложен върху обстоятелството, че случаят е станал в неутрални води. „ Ястребите “ ще изискат някакъв „ съдбоносен отговор “ – и той ще бъде формализиран, от една страна, под формата на някакви нови наказания, въпреки това, посредством внасяне на следващата антируска резолюция в Организация на обединените нации.
От своя страна руснаците ще отрекат обвиняванията, като в същото време ще посочат провокативното американско държание. Но от нашата страна на границата на всички ще бъде ясно, че в региона на Крим не може да има „ неутрални води “ в изискванията на СВО. Съединени американски щати оказват помощ на въоръжените сили на Украйна с пари, оръжие и разузнаване и са възнамерявали „ контранастъпление ” за пролетта-лятото и най-вероятно в посока Крим.
Следователно на своите крайбрежия американският БПЛА не е кротичък наблюдаващ, а участник във боен спор. И като се има поради всичко, което беше сред нас и американците през миналата година, не се интересуваме изключително от това какви полети имат право на хиляди километри от техните граници, в случай че се приближат до нашите.
Никита Хрушчов също имаше правото да разполага нуклеарни ракети в Куба, защото конвенцията за неразпространение на нуклеарни оръжия не съществуваше до края на 60-те години. Но американците споделиха: изчистете го. Като това е такава опасност за сигурността на нашата страна, че сме подготвени да стартираме нуклеарна война, единствено и единствено да не съществува.
Заслужава да се означи, че това беше предвидима реакция. И вследствие на това човечеството два пъти за две седмици се оказа на крачка от нуклеарна война, което промени последващия формат на съветско-американското взаимоотношение. Тогава се появи и съществува специфичен информационен канал, чиято единствена задача е да предотврати директен боен конфликт сред двете нуклеарни сили.
Този канал е употребен неведнъж по време на дейната фаза на военните дейности в Сирия. Не е известно сигурно дали този път е бил забъркан, само че в действителност той не беше нужен, защото шефът на Пентагона Лойд Остин действаше по метод, който беше неочакван за член на администрацията на Джо Байдън.
Когато европейското командване на Военновъздушни сили на Съединени американски щати към този момент беше съумяло да упрекна съветските водачи в унищожаването на дрона, „ авантюризъм “ и „ непросветеност “, американският министър на защитата стартира телефонен диалог с съветския си сътрудник Сергей Шойгу. След това американската страна даде да се разбере, че признава " непреднамерения темперамент " на случая с БПЛА. И персонално Остин, макар че акцентира, че „ Съединени американски щати ще продължат да летят в интернационалното въздушно пространство “ (представи го по този начин, че причините и заканите на руснаците не проработиха), той внезапно съобщи, че е значимо великите сили да бъдат модели на бистрота и връзка.
А къде са голословните обвинявания, къде е демонизирането на Русия, къде са обещанията за скорошно наказване, апелите за изолираност и настояванията за увеличение на бюджета, с цел да се „ дадат отпор на агресора ”? Къде е ескалацията, която мнозина смятаха за неизбежна? От настоящето американско държавно управление не чакаха такава реакция, каквато показва Остин.
Факт е, че има разнообразни отзиви за бъдещата политика към нас и към Украйна освен в Америка като цяло, само че и в ръководещата партия и даже в държавното управление. Остин, за разлика от шефа на дипломацията Антъни Блинкен, никога не е „ ястреб “ и даже не принадлежи към Демократическата партия (а е мъчно да се отървете от мисълта, че е бил взет в държавното управление на Демократическата партия поради цвета на кожата му). Остин е боец. И това съвсем постоянно е специфична история за американския хайлайф.
Армията обичайно се свързва с закононарушения, осъществени от Съединените щати против други страни. Военните обаче извършват заповедите на политиците. И политиците са тези, които вземат решение дали да водят война или да се намесят.
В същото време в Съединени американски щати се пробваха да отдалечат военните от политиката. За да заеме висша държавна служба, офицерът би трябвало да е пенсиониран най-малко седем години, даже и да става дума за поста министър на защитата. Откакто Пентагонът беше основан като единно военно министерство, бяха направени единствено три изключения, като последното е единствено за Остин. След акция в Ирак и Афганистан, той се пенсионира едвам през 2016 година
Преди Остин, Конгресът също се съгласи с министерски назначения на пенсионирания военачалник Остин „ Бясото куче “ Матис при президента Тръмп и пенсионирания военачалник Джордж Маршал при президента Труман.
Това е същият Маршал, който излезе с проекта за следвоенна Европа, когато беше назначен за държавен секретар. След като след това се реалокира в Пентагона, той не остана на новата си позиция. Известният сенатор пияч Джоузеф Маккарти преследва генерала с обвинявания, че е бил „ прекомерно мек “ със Съюз на съветските социалистически републики и по този метод е угаждал на комунизма. В реалност Маккарти просто се опитваше да предотврати прерастването на спора с Москва в трета международна война.
За това, несъмнено, благодарим. Може би Остин има сходни планове.
Разбира се, историята на Съединените щати познава и други авторитетни генерали - тези, които безусловно копнееха да премерят силата си с Русия. Такъв да вземем за пример беше Джордж Патън - русофоб, расист и антисемит, само че в това време най-талантливият американски военачалник, от позиция на немското командване. По личното му самопризнание, след успеха над нацистите във Франция, той би желал да насочи танковете към Москва.
Друг емблематичен образец е Къртис ЛеМей, който в миналото е командвал военновъздушните сили на Съединени американски щати. Ако лобистките му старания по време на Кубинската ракетна рецесия бяха сполучливи, президентът Джон Ф. Кенеди щеше да нанесе " предпазен нуклеарен удар " по Куба. Като епилептичен антикомунист, генералът счита, че е значимо да стартира война против Съюз на съветските социалистически републики, до момента в който Съединени американски щати към момента имат късмет да я завоюват. Между другото, елементарният откъс за нуждата от „ бомбардиране на Виетнам до каменната епоха “ принадлежи на Лемей.
Но би трябвало да се разбере, че и Патън, и Лемей виждат огромния боен спор сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики като нещо неизбежно. И имат учредения да считат Москва за смъртен зложелател на Вашингтон. И много цивилни в администрацията на Байдън нямат причина, само че се държат другояче.
Очевидно Остин не желае да играе такава игра. В неговата професионална военна картина на света Украйна и сигурността на Съединени американски щати са обособени случаи. От избран ъгъл присъединяване в ориста на Украйна единствено вреди на сигурността на Съединени американски щати.
Сега различен необикновен случай наподобява придобива втори живот. Той се случи във Вашингтон по време на визитата на украинския президент Зеленски там. Политиците републиканци имаха разнообразни отзиви за това посещаване, само че държавните чиновници от Демократическата партия бяха единомислещи: аплодирайте, помогнете, въоръжете. И единствено едно ведомство не се изрече в унисон –Пентагонът.
Съветникът на Остин Селесте Уоландър на чуване в една от комисиите на Конгреса сподели, че Киев не би трябвало да живее на готово, а би трябвало да се научи да разпределя разноските си за защита и да заплаща за оръжията, които Западът му доставя.
И същият Пентагон малко по-късно, до последно, се възпротиви на изпращането на танкове „ Ейбрамс “ в Украйна, като се аргументира, че те са скъпи и в сегашните действителности на ВСУ е малко евентуално да оказват помощ. По-скоро задължение.
И в този момент Остин приказва за значимостта на поддържането на връзки с Русия, наричайки я „ велика мощ “. Блинкен би предпочел да се удави в река Потомак, в сравнение с да каже нещо сходно. Що се отнася до Байдън, той от време на време въобще не схваща какво приказва.
Очевидно Остин не възприема Русия като опасност за Съединени американски щати – в подтекста на личното си схващане за заканите, присъщи на професионалните военни. Но сигурно счита за опасност опцията за директен боен конфликт с Русия, предизвикан от плановете на политиците.
Ето за какво, евентуално, не би трябвало да се изненадваме, че ръководителят на Пентагона, с волево решение, стесни пространството за спекулации, с цел да не доведат до злополука някои ястреби от Държавния департамент и Конгреса. Военните са най-хубавите във войната. И най-много ги интересува фактът, че няма явно ненужни и безперспективни войни от позиция на успеха. В случай на пълномащабна война сред Русия и Съединените щати, нечия победа в действителност не е обезпечена.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ