Пенсията мина 500 евро в София, Бургас и Перник. Това

Пенсията мина 500 евро в София, Бургас и Перник. Това коства 11,5 милиарда лева за 6 месеца
Средната пенсия съумя да мине 500 евро в три области в страната.

Най-богатите пенсионери още веднъж живеят в София, като междинният размер през юли към този момент е 1134,69 лева В Бургас получават с съвсем 130 лева по-малко,
а в Перник минават с малко 500-те евро. (Виж инфографиката.)
Средният месечен размер на пенсията на един човек е 928,51 лева, което е 474,74 евро. В съпоставяне с юни 2024 година междинният размер е по-висок с 12,4%, или 102,57 лева

Този сериозен растеж се дължи на увеличението на пенсиите от 1 юли с 8,6% по швейцарското предписание. Въпреки това нарастване те са надалеч от
междинната пенсия в Европейски Съюз, която минава 1300 евро
По този индикатор си оставаме на дъното. В Люксембург тя е над 2500 евро, а в Италия, Франция, Германия и Испания е към 1500 евро. По-зле от нас са в Северна Македония, където през март междинната пенсия е към 426 евро. € Четири евро от горната страна пък вземат в Сърбия.
В Босна и Херцеговина възрастните вземат приблизително 369 евро.
А в Албания и Косово пенсията е едвам 190 евро, което я прави по-малка даже от нашата минимална пенсия. От 1 юли минималната пенсия в България стана 630,50 лева, или 322,37 евро.
Иначе пенсионерите у нас стават от ден на ден,
демонстрират данните на Националния застрахователен институт (НОИ). През юни 2025 година те са 2 056 378, което е нарастване с 12 190 души (0,6%) в съпоставяне със същия месец на 2024 година Тази наклонност стартира още преди няколко години, макар че те би трябвало да понижават поради годишното повдигане на стажа и възрастта за пенсия.
Основната причина за растежа е, че инвалидните пенсии стават от ден на ден.
През 2024 година 39 704 души са получили персонални пенсии за неработоспособност заради общо заболяване, като те са 40,9% от всички. През 2023 година техният дял е бил 34,9%. Спрямо миналата година има нарастване на броя им с 9184 (30,1%). Според прогнозите
инвалидните през тази година ще доближат 389 хиляди, а през 2040 година – рекордните 451 600 души
Причините за тревожната наклонност са няколко. В началото на предходната година бяха признати законови промени поради огромното закъснение в системата на ТЕЛК и НЕЛК след пандемията. С тях се възвърнаха правата на доста хора, чакащи експертно решение с месеци и даже години заради независещи от тях аргументи – на всички места, където забавянето е по виновност на ТЕЛК, старите експертни решения бяха служебно удължени и оттова бяха възобновени и инвалидните пенсии на хората. Още през
първия месец след влизането на измененията в действие Национален осигурителен институт възвърне към 1000 инвалидни пенсии.
Една от краткосрочните ограничения е да се съблюдават периодите в работата на органите на здравната експертиза. Дългосрочната мярка е справяне с опитите за измами, водещи до доста повишаване на броя на пенсиите за неработоспособност.
Разходите за пенсии пък са достигнали 11, 524 милиарда лева към средата на годината.
Спрямо първите шест месеца на миналата година сумата е с 1,322 милиарда лева повече, демонстрира пък касовото осъществяване на бюджетите на социалноосигурителните фондове.
Общо разноските по всички фондове към юни са 12,981 милиарда лева,
което е 47,4% от проекта за годината. За погашение на парични компенсации и помощи по Кодекса за обществено обезпечаване са дадени 1,36 милиарда лева, което е 44,4% от проекта. Отчетените разноски са с 87,1 млн. лева повече по отношение на същия интервал на предходната година, регистрират още специалистите в Национален осигурителен институт.