Хр. Христова: Пенсионните системи на България и другите страни от ЕС функционират под голямо напрежение
Пенсионната система на България е тази нейна финансова система, която действа с най-големи компликации. Това сподели за предаването „ Нещо повече “ по „ Хоризонт “ някогашният министър на труда и обществената политика Христина Христова:
„ Ние в действителност сме в промяна от 2000-та година с новия Кодекс за обществено обезпечаване, а от 2015 година имаме нова серия от детайли за реформиране на реформираната през 2000 година пенсионна система. Действително огромни са компликациите напрежението в пенсионната система, само че трябваше да кажем, че страната си поема в доста огромна степен от своите задължения и прави каквото е по силите ѝ. Впрочем това правете и другите държавни управления на държавите-членки на Европейския съюз. Пенсионните системи на страните-членки на Европейски Съюз също действат под огромно напрежение. Там също има, нормално, взаимен дирек и също по този начин втора финансова скица, където хората, на капиталов принцип, да дават своите средства “.
За пенсии тази година са нужни към 10 милиарда лв., от които към 47% са от Бюджета, аргументира се Христова.
С повишаването на нужните за пенсиониране стаж и възраст се вземат ограничения за стабилизиране на пенсионната система, безапелационна е тя. Въпреки това относителният дял на хората, които подлежат на ранно пенсиониране е „ прекомерно огромен “. Макар миньорите да са релативно малко, към момента ранно се пенсионират чиновниците на целия бранш „ Сигурност “ - военни, Министерство на вътрешните работи, правосъдна система…
Хората със болести и увреждания постоянно не могат да придобият трудов и застрахователен стаж. У нас има и към 970 000 души с инвалидни пенсии, добави тя.
„ Всяко пипване в пенсионната система е с прицел най-малко 40-50 години. Тази промяна, която стартира с повдигането на осигурителния стаж, на възрастта за пенсиониране, също съм 2040 завършва и води до стабилизиране на системата “.
Трябва да се мисли за подкрепяне на пенсионната система и по други способи добави Христова и даде за образец ръководството на вложенията в Сребърния фонд, в който да постъпват пари от концесиите, от приватизацията, от остатъците в Бюджета. В множеството европейски страни вноските за частното пенсионно обезпечаване са доста по-високи. При нас, към този момент това са 5% от брутната работна заплата на хората.
„ Ние в действителност сме в промяна от 2000-та година с новия Кодекс за обществено обезпечаване, а от 2015 година имаме нова серия от детайли за реформиране на реформираната през 2000 година пенсионна система. Действително огромни са компликациите напрежението в пенсионната система, само че трябваше да кажем, че страната си поема в доста огромна степен от своите задължения и прави каквото е по силите ѝ. Впрочем това правете и другите държавни управления на държавите-членки на Европейския съюз. Пенсионните системи на страните-членки на Европейски Съюз също действат под огромно напрежение. Там също има, нормално, взаимен дирек и също по този начин втора финансова скица, където хората, на капиталов принцип, да дават своите средства “.
За пенсии тази година са нужни към 10 милиарда лв., от които към 47% са от Бюджета, аргументира се Христова.
С повишаването на нужните за пенсиониране стаж и възраст се вземат ограничения за стабилизиране на пенсионната система, безапелационна е тя. Въпреки това относителният дял на хората, които подлежат на ранно пенсиониране е „ прекомерно огромен “. Макар миньорите да са релативно малко, към момента ранно се пенсионират чиновниците на целия бранш „ Сигурност “ - военни, Министерство на вътрешните работи, правосъдна система…
Хората със болести и увреждания постоянно не могат да придобият трудов и застрахователен стаж. У нас има и към 970 000 души с инвалидни пенсии, добави тя.
„ Всяко пипване в пенсионната система е с прицел най-малко 40-50 години. Тази промяна, която стартира с повдигането на осигурителния стаж, на възрастта за пенсиониране, също съм 2040 завършва и води до стабилизиране на системата “.
Трябва да се мисли за подкрепяне на пенсионната система и по други способи добави Христова и даде за образец ръководството на вложенията в Сребърния фонд, в който да постъпват пари от концесиите, от приватизацията, от остатъците в Бюджета. В множеството европейски страни вноските за частното пенсионно обезпечаване са доста по-високи. При нас, към този момент това са 5% от брутната работна заплата на хората.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ