Пенсионираният опитен криминалист от Хасково Васил Матвеев е хвърлил въдицата

Пенсионираният умел криминалист от Хасково Васил Матвеев е хвърлил въдицата си във водите на язовир " Мандра ". Там го откри кореспондент на " Марица ", до момента в който се мотае в региона за релаксиране. От приказка на приказка полковникът си спомни вледеняваща кръвта история, когато бил млад старши лейтенант

" Излизах от работа с мои сътрудници, беше в края на 80-те години на предишния век. Видяхме, че към нас тича задъхан човек. Обясни ни, че е пастир. Бил в Узунджовската кория, видял мъртвец на новородено и хукнал към районното ", споделя Матвеев, до момента в който наглася стръвта на кукичката. " Районът беше на Кънчо Статев, най-опитния от нас ", добави криминалистът.

На мястото с оперативните служащи пристигнали тогавашният правосъден доктор Георги Стефанов и следователят Петко Петков. Наложи се да участвам на аутопсията и за пръв път видях какво е живо родено дете, след което е умъртвено. Д-р Стефанов отряза парче от бялото дробче и го пусна в съд с вода. То заплува, което значи, че органът е бил цялостен с въздух и бебето е вдишало О2. Лекарят направи втора проба. При нея парчето от дроба се омачква с ръка и отново се пуска във вода, още веднъж изплува. Тази панорама няма да я устоят доста хора. Няколко години по-рано полковник Георги Тишевишки преднамерено ме накара да участвам на аутопсия. Тя продължи 8 цигари, по този начин претръпнах. Много сътрудници не съумяха да свикнат ”, споделя тогавашният действен служащ.

По това време всяка бременна се записвала по регионите като бъдеща родилка. Над 1000 били дамите, които криминалистите трябвало да ревизират. Матвеев акцентира, че е доста значимо да има и да се работи с агентурен уред.

„ В случая източник ми беше сервитьор. Човекът към този момент не е сред живите. Той показа, че жена от тукашно огромно дружество е споделила пред приятелки, че е умъртвила бебето си. Чул това, до момента в който им сервирал кафета и други питиета ”, връща се в предишното полковник Васил Матвеев.

Той акцентира, че агентурата е светая светих за криминалистите, но доста хора се помъчили и съумели да я унищожат в днешни времена.

При инспекцията на оперативната информация и събирането на пъзела криминалистът стигнал и до други данни. Предполагаемият татко бил от същия цех. Младата жена се казвала Анета. Криела бременността от околните си. Преди това имала и друго дете, което дала в дом. Второто си родила сама в банята. Малко откакто прерязала пъпната шнур, почнала да души и дави отрочето си. Завила телцето в парцали и го поставила в нощното шкафче в спалнята си. Държала го 20 дни там и по този начин си лягала всяка вечер до натрупа на своето бебе.

„ Сътрудникът ми нямаше достъп до лицето. Потърсих други информатори, които имат допирни точки с Анета. Междувременно началникът на престъпна Иван Маринов разпореди всеки действен служащ да се свърже с агентурата си и да разбере дали има сътрудници, които се познават със обвинената, или са в обкръжението <210> ”, спомня си Матвеев.

Информацията се разширявала. Така старши лейтенантът от тогавашната престъпна милиция отишъл при шефа на завода. Представил се и изискал 7-8 персонални кадрови каузи на чиновници - дами и мъже, сред тях категорично споделил, че би трябвало да е и това на Анета.

„ Предупредих доста съществено шефа на предприятието, че изтече ли и зрънце информация, персонално него ще държа виновен и ще го вкарам в пандиза. Не си давах сметка, че е номенклатурен кадър на Българска комунистическа партия и поради моето поведение можех да си имам съществени проблеми, т.е. да го отнеса аз за непремереното си поведение. Човекът обаче постъпи разбрано и спомага изцяло, без да се засегне от приказките ми ”, споделя Матвеев и навива макарата на въдицата си. После замята назад във водата и продължава с описа си.

Събраните улики почнали да приказват от ден на ден против хасковлийката. В завода оперативният служащ преснимал болничните от служебното досие на обвинената. Разработката му била взета на надзор от отдел „ Криминален ” в окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи от началника му полковник Тишевишки.

„ Реализацията на случая я направихме двамата с него. Докарах обвинената в районното. И започнахме да я разпитваме. Поведението <210> с нищо не я издаваше и не показваше, че е отговорна. „ Момиче, първия път постъпи вярно, само че на втория -зле ”, сподели Тишевишки. Тя се разплака. После попита ненадейно защо ставало въпрос. С внезапен звук и отговорих какво ще каже за болничните си и подметнах към нея пресниманите копия ”, прецизира опитният криминалист за употребяваните способи.

Успоредно с този разпит в окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи давал показания водачът, който закарал Анета с натрупа на детето <210> до гората край село Узунджово.

„ Докато тя го усукваше пред Тишевишки и мен, сътрудниците се обадиха, че водачът е „ клекнал ”. Тогава <210> споделих, че има доста поздрави от този, дето я карал на корията в 1 часа сутринта на еди-коя си дата. Още щом му загатнах името, тя стартира да приказва и си призна всичко ”, добави Васил.

Първоначално Районният съд в Хасково санкционирал Анета с година затвор. „ До обжалването пред Хасковския областен съд тя беше забременяла за трети път. Там й дадоха 12 месеца условно.

30 дни по-късно я срещнах на улицата. Малко като в стихотворението „ Среща ” на Симеон Стоянов се получи. Видяхме се край реката с тополите. Вече беше родила и буташе количка с бебето си в нея. Попитах я: „ Как си, Анета? ”. Тя наведе глава и нищо не сподели. Наум й пожелах да е жива и здрава ”, приключи описа си Васил Матвеев.

Междувременно върхът на въдицата му се преви и малко по-късно той извади от язовира 10-килограмов толстолоб.