Пенчо Славейков в очите на Мара Белчева
Пенчо Славейков познава Мара Белчева от дребна, само че когато я среща още веднъж, след следващото пътешестване в чужбина, тя е млада дама, красива, с маниери, сензитивност и...за негова изненада - разсъдък и мнение, даже с поетически пристрастености. По-късно, с помощта на неговото подучване, тя демонстрира мощен гений. Мара Белчева остава вдовица едвам на 23 години и когато среща Пенчо Славейков, тя е мечтана партия, близка на двора, на отбраното общество. Но вместо да се свърже с преференциална за нея партия, тя избира по-възрастния от нея, грозноват, с кусур стихотворец. Тя написа:
" Беше майски следобяд 1903 година. Мой родственик докара вкъщи Пенча. Не бях го виждала с години и чувах сегиз-тогиз смътни думи за него. Бил безмълвен... Нея вечер не можах да се пакостя да кажа дума... Невизитни облекла, невизитни обръщения, думи, от време на време на ръба на приличието, а от време на време и през ръба. Едната му обувка изпод протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае от кой момент не виждала ножица... След няколко дни това същото се повтори, след това потрети. Определените от по-напред дни станаха неопределени. А денят на заминаването се изгуби всред горещите дни на прашното софийско лято. "
" Нашата дружба с Пенча беше дружба на мисълта; дружба на делба на литературни и художествени усещания или на усещания от живота, които водят към изкуството… "
" Пенчо лелееше в душата си живата нужда да ми доверява всичките си мисли и усещания /скриваше усърдно единствено тези, които бяха пропити с мъка и мъка/. И когато ни делеше разстояние, той ми се доверяваше посредством писмата си със същия звук, със същата живост, същия комизъм, както когато ми говореше…
А Пенчо Славейков написа на Мара Белчева:
“Родени един за различен, копнели един за различен, нас ни служи за благополучие неволята на сърцата, след дълго и дълго пилигримство, за благополучие, неразбираемо за нищите духом, за венчаните в черква, а развенчани в душите си. И когато различен би гледал в теб дамата и би те желал като такава, моят взор дири приятност в твоята душа и е честита да я откри там. И целувките ни аз не съм чувствал с изключение на като съюз на душите. "
" Беше майски следобяд 1903 година. Мой родственик докара вкъщи Пенча. Не бях го виждала с години и чувах сегиз-тогиз смътни думи за него. Бил безмълвен... Нея вечер не можах да се пакостя да кажа дума... Невизитни облекла, невизитни обръщения, думи, от време на време на ръба на приличието, а от време на време и през ръба. Едната му обувка изпод протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае от кой момент не виждала ножица... След няколко дни това същото се повтори, след това потрети. Определените от по-напред дни станаха неопределени. А денят на заминаването се изгуби всред горещите дни на прашното софийско лято. "
" Нашата дружба с Пенча беше дружба на мисълта; дружба на делба на литературни и художествени усещания или на усещания от живота, които водят към изкуството… "
" Пенчо лелееше в душата си живата нужда да ми доверява всичките си мисли и усещания /скриваше усърдно единствено тези, които бяха пропити с мъка и мъка/. И когато ни делеше разстояние, той ми се доверяваше посредством писмата си със същия звук, със същата живост, същия комизъм, както когато ми говореше…
А Пенчо Славейков написа на Мара Белчева:
“Родени един за различен, копнели един за различен, нас ни служи за благополучие неволята на сърцата, след дълго и дълго пилигримство, за благополучие, неразбираемо за нищите духом, за венчаните в черква, а развенчани в душите си. И когато различен би гледал в теб дамата и би те желал като такава, моят взор дири приятност в твоята душа и е честита да я откри там. И целувките ни аз не съм чувствал с изключение на като съюз на душите. "
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ