Пенчо Славейков и Мара Белчева Тя е музата на българската

Пенчо Славейков и Мара Белчева

Тя е музата на българската лирика, той е един от великите ни интелектуалци на всички времена. Една майска вечер на 1903 година Славейков прекрачва прага на вдовицата на държавника Христо Белчев, с цел да останат дружно вечно. Въпреки че поетът е уродлив и чудноват, а тя е една от най-красивите и ухажвани дами в България, любовта им е надалеч по-дълбока от условностите на физиката.

Интелектуални мотори на цялата нация, последните си дни дружно Мара Белчева и Пенчо Славейков прекарват край езерото Комо, където поетът пробва да се възвърне от многочислените заболявания и униженията, нанесени му в родината. На 12 май 1912 година

Славейков издъхва в ръцете й. Тя върви на гроба му до края на живота си през 1937-а, заявявайки, че всеки техен ден дружно се равнява на година обич.

Пейо Яворов и Мина Тодорова

Чиста, красива и трагична, любовта сред Пейо Яворов и Мина Тодорова се трансформира в легенда на миналото столетие, която генерации българи одобриха като несбъдната част от личния си живот. Гениалният стихотворец среща за пръв Мина на една от сбирките на списание „ Мисъл ” през 1906 година Тя е сестра на писателя Петко Тодоров и макар че е единствено на 15 година, привличането сред двамата е очевидно.

Следват откраднати срещи, буйни писма, взаимна нерешителност и публично отвращение. За своята Мина Яворов написва някои от най-силните творби в българската литература – стихотворенията „ Две хубави очи ”, „ Благовещение ”, пиесата „ В полите на Витоша ”… Последната им среща е през лятото на 1909 година, след което Мина отпътува за Франция.

В началото на 1910-а тя се разболява от туберкулоза и на 13-и против 14-и юли умира, поставяйки завършек на една невъзможна и може би тъкмо поради това, безсмъртна обич.

Пейо Яворов и Лора Каравелова

Сякаш всичко, до което се допре Пейо Яворов, е наказано на съсипия и връзката му с Лора Каравелова е най-страшното доказателство за това. Запознават се на един излет в Драгалевци през лятото на 1906 година, само че взаимният им интерес няма развиване поради любовта на Яворов към Мина. Съдбата обаче е решила да свърже някогашния свързочник с наследницата на прочут жанр и от края на 1910 година Лора Каравелова играе решителна роля в живота на поета.

Именно тя поема самодейността за тяхната връзка и скоро двамата се трансформират в най-ярката двойка на софийското общество. Постепенно обаче любовта стартира да отстъпва пред ревността, домашните подиуми и кавги стават техен постоянен сателит и в една съдбовна нощ на 1913 година, Лора взима револвера на Яворов и се прострелва в гърдите. Яворов също натиска спусъка, само че оцелява.

Само година по-късно револверът още веднъж е в ръцете му и този път поетът ще последва своята обичана в гибелта.

Боян Пенев и Елисавета Багряна

Като че ли по някакво необяснимо предписание огромната обич изгаря всичко по пътя си и рядко стига до щастлива развръзка. Както се случва с Елисавета Багряна и Боян Пенев, двойката, която съумя да победи публичните предубеждения и персоналните бариери, само че не съумя да победи непредвидената гибел.

Когато през 1924 година ги доближава любовта и двамата са женени – литературният критик за поетесата Дора Габе, а тя за царски офицер, от който има пет годишен наследник. Багряна напуща дома си и заживява в частна квартира и през 1926 година съумява да получи бракоразвод.

Влюбените вършат проекти за взаимен живот, бракоразводното дело на Боян Пенев с Дора Габе е планувано за 15 юли 1927 година, само че единствено месец преди този момент Боян Пенев ненадейно умира. Красивата история приключва трагично, а разцъфтялото след нея другарство сред Елисавета Багряна и Дора Габе е спомагателен щрих към нейния митологичен нюанс.

Никола Вапцаров и Бойка Вапцарова

„ Понякога ще пристигам във съня ти, като неочакван и неискан гостенин… ”

Така стартира едно от най-разтърсващите стихотворения в историята на българската литература, с което броени часове преди гибелта си Никола Вапцаров се прости със своята брачна половинка и обичана Бойка.

В неповторимото разминаване сред нежната поезия и чудовищното работническо всекидневие, Бойка Вапцарова е опората на поета в многочислените му неравни борби с действителността. От първата им среща край фабриката в Бараково през лятото на 32-ра година, до съдбовния край, двамата се сблъскват с невероятни компликации и бедност, губят седеммесечния си наследник, само че остават правилни на обичта си до вечерта на 23 юли 1942 година, когато Никола Вапцаров е разстрелян поради подривна комунистическа активност.

Стихотворението „ Прощално ”, написано в килията от Вапцаров за Бойка, е знак на безсмъртието, което единствено същинската обич може да роди.

Източник: Cheti.me