Според проф. Цветан Ракьовски Пенчо Славейков е сред най-големите майстори на българския поетически език
Пенчо Славейков е извънреден стихотворец и е измежду най-големите майстори на българския поетически език. Това сподели проф. Цветан Ракьовски по време на. Тя е във връзка 160-годишнината от рождението на Славейков и е проведена от Българска телеграфна агенция под мотото „ Пенчо Славейков през днешния ден “.
По думите му дребната книга „ Сън за благополучие “ е „ извънреден белег за даровитост и темп “ и свидетелства за голямото майсторство на Славейков. Проф. Ракьовски оспори одобреното мнение, че поетът написа мъчно, като подчертава върху способността му свободно да „ играе “ с дължината на стиховете и мястото на ударението в творбите си.
Проф. Ракьовски означи, че за Славейков най-важно не е каква тематика създава едно стихотворение, а „ по какъв начин е направено в пътя си до читателя “. Според него точно формалните решения, синкопите и нарушаването на ритмичните упования трансформират творбите на поета в пример на художествено майсторство.
Особено внимание проф. Ракьовски отдели на антологията „ На Острова на блажените “, която дефинира като произведение, показващо „ в придвижване “ и „ в развой “ развиването на националната литература. Той уточни, че в нея се среща неповторим за българската литература облик – гробището като книга.
Според проф. Ракьовски в творчеството на Пенчо Славейков значима роля играят и тематиките за самотата и отчаянието. Те са белези на модерния свят, който оставя индивида самичък пред хаоса и безсмислието. Изследователят даже дефинира отчаянието като един от търсените художествени резултати в поезията на Славейков.
Литературоведът открои и необичайния естетически взор на Славейков. По думите му поетът е измежду първите български създатели, които възприемат модерното схващане, че изкуството може да открива хубост в грозното и да прекатурва обичайните показа за красивото.
В изявлението си той обърна внимание и на комплицираното отношение на създателя към фолклора. Макар Славейков да посвещава научни текстове на националната ария, той в никакъв случай не дава еднопосочен отговор каква е ролята на фолклора в българския модернизъм, оставяйки този въпрос отворен за интерпретация.
Инициативата „ Пенчо Славейков през днешния ден “ се организира във всички 33 национални пресклуба на Агенцията в страната. Първата среща диалог, отдадена на Пенчо Славейков, бе в родния му град Трявна на 27 април, когато се навършиха 160 години от неговото рождение. Такива диалози се състояха в Самоков, Казанлък, Стара Загора, Кюстендил, Перник, Хасково, Пазарджик, Кърджали, Смолян, Пловдив, Габрово, Велико Търново, Плевен, Свищов и Русе.
Декемврийското издание на списание ЛИК тази година ще бъде отдадено на Пенчо Славейков. Освен репортажи от срещите, броят ще включва и особено написани 160 думи от 160 души за 160-ата годишнина.
По думите му дребната книга „ Сън за благополучие “ е „ извънреден белег за даровитост и темп “ и свидетелства за голямото майсторство на Славейков. Проф. Ракьовски оспори одобреното мнение, че поетът написа мъчно, като подчертава върху способността му свободно да „ играе “ с дължината на стиховете и мястото на ударението в творбите си.
Проф. Ракьовски означи, че за Славейков най-важно не е каква тематика създава едно стихотворение, а „ по какъв начин е направено в пътя си до читателя “. Според него точно формалните решения, синкопите и нарушаването на ритмичните упования трансформират творбите на поета в пример на художествено майсторство.
Особено внимание проф. Ракьовски отдели на антологията „ На Острова на блажените “, която дефинира като произведение, показващо „ в придвижване “ и „ в развой “ развиването на националната литература. Той уточни, че в нея се среща неповторим за българската литература облик – гробището като книга.
Според проф. Ракьовски в творчеството на Пенчо Славейков значима роля играят и тематиките за самотата и отчаянието. Те са белези на модерния свят, който оставя индивида самичък пред хаоса и безсмислието. Изследователят даже дефинира отчаянието като един от търсените художествени резултати в поезията на Славейков.
Литературоведът открои и необичайния естетически взор на Славейков. По думите му поетът е измежду първите български създатели, които възприемат модерното схващане, че изкуството може да открива хубост в грозното и да прекатурва обичайните показа за красивото.
В изявлението си той обърна внимание и на комплицираното отношение на създателя към фолклора. Макар Славейков да посвещава научни текстове на националната ария, той в никакъв случай не дава еднопосочен отговор каква е ролята на фолклора в българския модернизъм, оставяйки този въпрос отворен за интерпретация.
Инициативата „ Пенчо Славейков през днешния ден “ се организира във всички 33 национални пресклуба на Агенцията в страната. Първата среща диалог, отдадена на Пенчо Славейков, бе в родния му град Трявна на 27 април, когато се навършиха 160 години от неговото рождение. Такива диалози се състояха в Самоков, Казанлък, Стара Загора, Кюстендил, Перник, Хасково, Пазарджик, Кърджали, Смолян, Пловдив, Габрово, Велико Търново, Плевен, Свищов и Русе.
Декемврийското издание на списание ЛИК тази година ще бъде отдадено на Пенчо Славейков. Освен репортажи от срещите, броят ще включва и особено написани 160 думи от 160 души за 160-ата годишнина.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ