Сърцето е склад, отгдето умът черпи най-хубавата храна! – 152 години Пенчо Славейков
Пенчо Петков Славейков е изтъкнат български стихотворец, един от участниците в литературния кръг „ Мисъл “ , наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Той е най-малкият наследник на поета и политик Петко Славейков. Брат е на политиците Иван Славейков и Христо Славейков.
Роден е на 27 април 1866 година в град Трявна, в фамилията на Ирина и Петко Славейкови, които имат още 6 деца – Христо, Иван, Рачо, Райко, Донка, Пенка. За бащата е мъчно да се грижи за него, само че той намира пари да изпрати сина си на учебно заведение. Учи в Стара Загора, където през 1876 година татко му е назначен за преподавател. Той е очевидец на опожаряването на града по време на Руско-турската война, споменът за което остава вечно в неговото схващане.
Припомнете си ТУК част от безконечните стихове на огромния стихотворец >>>
Тези „ враснали така надълбоко в душата мемоари “ служат на Славейков при работата му върху „ Кървава ария “. Семейство Славейкови едвам се избавя от пожарищата и се събира в Търново.
След въвеждането на Режима на пълномощията, татко му, един от водачите на Либералната партия, е задържан, след което отпътува за Източна Румелия .
Пенчо Славейков продължава образованието си в Пловдив. През 1883 година е един от водителите на ученическия ужас в Пловдивската действителна гимназия срещу неприятното преподаване на предметите, откакто учители като П. Р. Славейков, Петко Каравелов и Трайко Китанчев били сменени с „ парфюмирани контета и умствено боси възпитатели “. По това време е под въздействието освен на татко си, само че и на бащиния си другар Петко Каравелов. През тези години се заражда любовта му към националното творчество.
Бащата и децата записват национални приказки, песни, митове, старинни предания. Славейков съпровожда постоянно татко си в пътуванията му из разнообразни краища на България за езикови, етнографски и фолклорни изследвания, учи от първоизвора изкуството и езика на народа.
През януари 1884 година заспива върху заледената река Марица след детска игра и заболява тежко. Въпреки продължителното лекуване в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цялостен живот остават провали – затруднено е напредването му (движи се с бастун), написа с старания и приказва мъчно. След тримесечна битка със гибелта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на потиснатост, от които търси лек в книгите и в творчеството .
Възгледът за страданието се затвърждава и от общуването му с творчеството на Хенрик Ибсен, Фридрих Ницше, Хайнрих Хайне и други. След нещастието у Славейков се заражда и склонността да осмисля креативен самотата . Стихотворенията, които написа по това време, са повлияни от Хайне, чиито произведения чете в съветски превод. Към средата на 1884 година фамилията на Пенчо Славейков се връща в София.
През 1885 година той се сближава с Алеко Константинов. Двамата сътрудничат на списание „ Библиотека Свети Климент “ с преводи от съветски поети. През Стамболовия режим Славейкови претърпяват тежки години. Всички братя, високообразовани хора, владеещи непознати езици, създатели на стихове, публицисти, журналисти и общественици, като демократи и русофили са подлагани нееднократно на гонене и побоища.
Това затвърдява сериозното отношение на Славейков към стамболовизма и въобще към тогавашната българска обществено-политическа реалност, подхранва политическия му либерализъм. С критично-обществен възторг са пропити доста негови стихотворения от края на 1880-те и първата половина на 1890-те години. Същевременно Славейков написа и интимна поезия .
Събира я в първата си книга „ Момини сълзи “, основана под неасимилираното въздействие на Хайне. Бързо схванал нейната незрелост, една година след излизането ѝ, Славейков иззема непродадените екземпляри, с цел да ги изгори .
В началото на 1890-те години се обрисува друга наклонност на поетическата мисъл на Пенчо Славейков – вглъбяване в света на исторически персони, велики създатели, герои на духа. През 1892 година в списание „ Мисъл “ се появяват първите редакции на поемите „ Cis moll “, „ Сърце на сърцата “, „ Успокоения “, „ Фрина “. По това време в поезията на Славейков се набелязват съвсем всички идейно-емоционални, жанрово-стилови насоки, присъщи за зрялото му поетическо творчество – патриотична, баладична, фолклорна, интимно-лирична, философско-историческа, именита, източнодидактична.
През 1892 година Славейков отпътува да следва философия в Лайпциг. От там сътрудничи постоянно на списанията „ Мисъл “ и „ Българска колекция “, основава поемите „ Ралица “, „ Бойко “, „ Неразделни “, и други типичен епически песни, първите глави на епопеята „ Кървава ария “, доста от миниатюрите в „ Сън за благополучие “.
Много значим аспект от неговия витален и нравствен път е любовта му с поетесата Мара Белчева , вдовица на умрял български министър. С нея той свързва живота си през 1903 година, само че среща неодобрението наФердинанд и дворцовите среди. Заедно превеждат „ Тъй рече Заратустра “ от Ницше. Години наред те работят взаимно и върху неговата поема „ Кървава ария “.
Пенчо Славейков е поддиректор (1901 – 1909) и шеф (1909 – 1911) на Народната библиотека, шеф наНародния спектакъл (1908 – 1909).
През 1909 година е командирован в Москва за присъединяване в честването на 100-годишнината от рождението на Николай Гогол. Заедно с проф. Васил Златарски прибира в България костите на Марин Дринов и библиотеката му. От Русия Славейков написа няколко писма до Мара Белчева, в които се изявява като народолюбец и антимонархист, хуманист и демократ.
На 10 юли 1911 година министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста шеф на Народната библиотека и го назначава организатор на учебния музей при Министерството на националното просвещение. Славейков не заема длъжността и отпътува за чужбина. Преди да отпътува, ръководи заседание, на което се учредява клон на сдружението „ Приятели на съветския народ “ (с ръководител Анатол Франс). В края на август Славейков е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева.
Живее в разнообразни селища – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано. Силният нравствен терор утежнява здравето му. Славейков прави героични старания да работи. В края на ноември идва в Италия. Най-дълго се задържа в Рим – 3 месеца. През май 1912 година още веднъж е на път – през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца идва в дребното курортното градче Брунате, ситуирано сред езерото Лаго ди Комо и град Комо (Италия), където на 10 юни умира .
В България, която след по-малко от четири години ще схване Грегорианския календар, е към момента 28 май. Погребан е в селското гробище, а през 1921 година костите му са пренесени в България.
Поради преждевременната му гибел предлагането на шведския учен Алфред Йенсен, преводач на „ Кървава ария “ и на други негови произведения, да бъде почетен с Нобелова премия, не е прегледано от Нобеловия комитет.
През 2007 година в Брунате е подложен негов монумент. Родната къща на Славейков в Трявна е музей.
За още потребни и практични публикации харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
Никола Петров
Роден е на 27 април 1866 година в град Трявна, в фамилията на Ирина и Петко Славейкови, които имат още 6 деца – Христо, Иван, Рачо, Райко, Донка, Пенка. За бащата е мъчно да се грижи за него, само че той намира пари да изпрати сина си на учебно заведение. Учи в Стара Загора, където през 1876 година татко му е назначен за преподавател. Той е очевидец на опожаряването на града по време на Руско-турската война, споменът за което остава вечно в неговото схващане.
Припомнете си ТУК част от безконечните стихове на огромния стихотворец >>>
Тези „ враснали така надълбоко в душата мемоари “ служат на Славейков при работата му върху „ Кървава ария “. Семейство Славейкови едвам се избавя от пожарищата и се събира в Търново.
След въвеждането на Режима на пълномощията, татко му, един от водачите на Либералната партия, е задържан, след което отпътува за Източна Румелия .
Пенчо Славейков продължава образованието си в Пловдив. През 1883 година е един от водителите на ученическия ужас в Пловдивската действителна гимназия срещу неприятното преподаване на предметите, откакто учители като П. Р. Славейков, Петко Каравелов и Трайко Китанчев били сменени с „ парфюмирани контета и умствено боси възпитатели “. По това време е под въздействието освен на татко си, само че и на бащиния си другар Петко Каравелов. През тези години се заражда любовта му към националното творчество.
Бащата и децата записват национални приказки, песни, митове, старинни предания. Славейков съпровожда постоянно татко си в пътуванията му из разнообразни краища на България за езикови, етнографски и фолклорни изследвания, учи от първоизвора изкуството и езика на народа.
През януари 1884 година заспива върху заледената река Марица след детска игра и заболява тежко. Въпреки продължителното лекуване в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цялостен живот остават провали – затруднено е напредването му (движи се с бастун), написа с старания и приказва мъчно. След тримесечна битка със гибелта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на потиснатост, от които търси лек в книгите и в творчеството .
Възгледът за страданието се затвърждава и от общуването му с творчеството на Хенрик Ибсен, Фридрих Ницше, Хайнрих Хайне и други. След нещастието у Славейков се заражда и склонността да осмисля креативен самотата . Стихотворенията, които написа по това време, са повлияни от Хайне, чиито произведения чете в съветски превод. Към средата на 1884 година фамилията на Пенчо Славейков се връща в София.
През 1885 година той се сближава с Алеко Константинов. Двамата сътрудничат на списание „ Библиотека Свети Климент “ с преводи от съветски поети. През Стамболовия режим Славейкови претърпяват тежки години. Всички братя, високообразовани хора, владеещи непознати езици, създатели на стихове, публицисти, журналисти и общественици, като демократи и русофили са подлагани нееднократно на гонене и побоища.
Това затвърдява сериозното отношение на Славейков към стамболовизма и въобще към тогавашната българска обществено-политическа реалност, подхранва политическия му либерализъм. С критично-обществен възторг са пропити доста негови стихотворения от края на 1880-те и първата половина на 1890-те години. Същевременно Славейков написа и интимна поезия .
Събира я в първата си книга „ Момини сълзи “, основана под неасимилираното въздействие на Хайне. Бързо схванал нейната незрелост, една година след излизането ѝ, Славейков иззема непродадените екземпляри, с цел да ги изгори .
В началото на 1890-те години се обрисува друга наклонност на поетическата мисъл на Пенчо Славейков – вглъбяване в света на исторически персони, велики създатели, герои на духа. През 1892 година в списание „ Мисъл “ се появяват първите редакции на поемите „ Cis moll “, „ Сърце на сърцата “, „ Успокоения “, „ Фрина “. По това време в поезията на Славейков се набелязват съвсем всички идейно-емоционални, жанрово-стилови насоки, присъщи за зрялото му поетическо творчество – патриотична, баладична, фолклорна, интимно-лирична, философско-историческа, именита, източнодидактична.
През 1892 година Славейков отпътува да следва философия в Лайпциг. От там сътрудничи постоянно на списанията „ Мисъл “ и „ Българска колекция “, основава поемите „ Ралица “, „ Бойко “, „ Неразделни “, и други типичен епически песни, първите глави на епопеята „ Кървава ария “, доста от миниатюрите в „ Сън за благополучие “.
Много значим аспект от неговия витален и нравствен път е любовта му с поетесата Мара Белчева , вдовица на умрял български министър. С нея той свързва живота си през 1903 година, само че среща неодобрението наФердинанд и дворцовите среди. Заедно превеждат „ Тъй рече Заратустра “ от Ницше. Години наред те работят взаимно и върху неговата поема „ Кървава ария “.
Пенчо Славейков е поддиректор (1901 – 1909) и шеф (1909 – 1911) на Народната библиотека, шеф наНародния спектакъл (1908 – 1909).
През 1909 година е командирован в Москва за присъединяване в честването на 100-годишнината от рождението на Николай Гогол. Заедно с проф. Васил Златарски прибира в България костите на Марин Дринов и библиотеката му. От Русия Славейков написа няколко писма до Мара Белчева, в които се изявява като народолюбец и антимонархист, хуманист и демократ.
На 10 юли 1911 година министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста шеф на Народната библиотека и го назначава организатор на учебния музей при Министерството на националното просвещение. Славейков не заема длъжността и отпътува за чужбина. Преди да отпътува, ръководи заседание, на което се учредява клон на сдружението „ Приятели на съветския народ “ (с ръководител Анатол Франс). В края на август Славейков е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева.
Живее в разнообразни селища – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано. Силният нравствен терор утежнява здравето му. Славейков прави героични старания да работи. В края на ноември идва в Италия. Най-дълго се задържа в Рим – 3 месеца. През май 1912 година още веднъж е на път – през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца идва в дребното курортното градче Брунате, ситуирано сред езерото Лаго ди Комо и град Комо (Италия), където на 10 юни умира .
В България, която след по-малко от четири години ще схване Грегорианския календар, е към момента 28 май. Погребан е в селското гробище, а през 1921 година костите му са пренесени в България.
Поради преждевременната му гибел предлагането на шведския учен Алфред Йенсен, преводач на „ Кървава ария “ и на други негови произведения, да бъде почетен с Нобелова премия, не е прегледано от Нобеловия комитет.
През 2007 година в Брунате е подложен негов монумент. Родната къща на Славейков в Трявна е музей.
За още потребни и практични публикации харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
Никола Петров Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ