Почина доайенът на педагогиката в България
Пекселс
С надълбоко огорчение Софийският университет " Св. Климент Охридски " оповестява, че на 7 февруари 2025 година ни напусна проф. Любен Йоакимов Димитров (1936–2025), дълготраен учител във Факултета по педагогика.
Тръгна си от нас доайенът на педагогическата просвета в България, университетският учител и единственият настоящ член-кореспондент възпитател на Българска академия на науките.
Роден в с. Павел, Великотърновско, той свързва ориста си с Университета през 1954 година като новоприет студент в компетентност " Педагогика “. По-късно е хоноруван учител (от 1973 г.; през същата година пази дребен докторат, а през 1978 година огромен докторат), щатен учител (от 1983 г.) и професор (от 1986 г.), до пенсионирането му през 2004 година
През същата година е определен за член-кореспондент на Българска академия на науките. От тогава до 2019/2020 година е хоноруван учител във Факултета по педагогика. Бил е и началник на Катедра " Теория на възпитанието “ през 90-те години на ХХ в.
Удостоен е с ордена " Св. Св. Кирил и Методий “, лекар хонорис идея на Великотърновския университет " Св. Св. Кирил и Методий “.
Носител е на Почетния знак на Софийския университет със синя лента, на " Статуетката на Човещината “ и други Член е на Съюза на учените в България (Секция " Педагогика и логика на психиката “), на Федерацията на самостоятелните академични синдикати и други
Изключителен учен-авторитет, с методологическа мисъл и остроумен концептуален метод, който съчетаваше сполучливо задълбочените теоретични с практико-приложните проучвания в региона на теорията на възпитанието, педагогиката, историята на педагогиката и други, които намират израз в 26 книги и над 300 други изявления.
Сред тях монографиите " Образованието и другите сфери на духовната просвета (теоретико-приложни аспекти) “, " Български възрожденски колоси на духа за просветата и възпитанието (Трилогия за Раковски, Левски и Ботев) “, " За детето, учебното заведение и възпитанието “, " За тринадесет педагози и психолози – мои учители и сътрудници (по разнообразни поводи) “ и други
Особено скъп е приносът му и като съставител (вкл. създател на обособени теми) на монументалния и най-използван учебник по " Теория на възпитанието “, претърпял три издания от 1994 година насам и голям брой допечатки. Вдъхновяващ, неотразим и акуратен учител, той приготви и възпита хиляди студенти, редица докторанти и преподаватели-следовници.
Успоредно с преподавателската активност, само че и като нейно естествено допълнение проф. Димитров развиваше с удивителна поредност, впечатляваща ангажираност и огромна храброст доста дейна гражданска активност.
Изключително хуманен, почтен, доброжелателен, диалогичен, колегиален, разбиращ, методичен и подкрепящ, той беше и необикновено борбен и заслужен в отстояване на житейското си верую: Истината и справедливостта в името на индивида и педагогическото му верую: Възпитанието.
Знаково остава неговото " Обръщение за един по-хуманен свят: химера и действителност “ в навечерието на ХХI век и на Третото хилядолетие, което намира отзив измежду редица международни и български публични и политически водачи и учени.
Той е измежду създателите, а в продължение на два мандата е и президент на Фондация " Човещина “ (2010-2019 година, а по-късно почетен такъв), влагайки старания и доста лични средства за осъществяване на над 10 влиятелни научни форума по извънредно настоящи филантропични тематики, издаването на сборници, отдадени на тях, присъединяване в начинания, планове и други
Най-новият, юбилейният алманах, във връзка 30 години на фондацията, беше в ръцете му на 4 февруари. Подпомагаше безрезервно и безусловно, без фукане, хора в потребност и доста дела. Като същински безсребърник – всичко за другите, за себе си съвсем не мислеше.
До последния си момент неуморно отдаде силите си за служение на хората, същински професор по човечност.
Загубихме прелестен подкрепящ преподавател, сътрудник и другар, Човек, който е заслужен за следване!
С доста любов и горест се прекланяме пред светлата му памет.
С надълбоко огорчение Софийският университет " Св. Климент Охридски " оповестява, че на 7 февруари 2025 година ни напусна проф. Любен Йоакимов Димитров (1936–2025), дълготраен учител във Факултета по педагогика.
Тръгна си от нас доайенът на педагогическата просвета в България, университетският учител и единственият настоящ член-кореспондент възпитател на Българска академия на науките.
Роден в с. Павел, Великотърновско, той свързва ориста си с Университета през 1954 година като новоприет студент в компетентност " Педагогика “. По-късно е хоноруван учител (от 1973 г.; през същата година пази дребен докторат, а през 1978 година огромен докторат), щатен учител (от 1983 г.) и професор (от 1986 г.), до пенсионирането му през 2004 година
През същата година е определен за член-кореспондент на Българска академия на науките. От тогава до 2019/2020 година е хоноруван учител във Факултета по педагогика. Бил е и началник на Катедра " Теория на възпитанието “ през 90-те години на ХХ в.
Удостоен е с ордена " Св. Св. Кирил и Методий “, лекар хонорис идея на Великотърновския университет " Св. Св. Кирил и Методий “.
Носител е на Почетния знак на Софийския университет със синя лента, на " Статуетката на Човещината “ и други Член е на Съюза на учените в България (Секция " Педагогика и логика на психиката “), на Федерацията на самостоятелните академични синдикати и други
Изключителен учен-авторитет, с методологическа мисъл и остроумен концептуален метод, който съчетаваше сполучливо задълбочените теоретични с практико-приложните проучвания в региона на теорията на възпитанието, педагогиката, историята на педагогиката и други, които намират израз в 26 книги и над 300 други изявления.
Сред тях монографиите " Образованието и другите сфери на духовната просвета (теоретико-приложни аспекти) “, " Български възрожденски колоси на духа за просветата и възпитанието (Трилогия за Раковски, Левски и Ботев) “, " За детето, учебното заведение и възпитанието “, " За тринадесет педагози и психолози – мои учители и сътрудници (по разнообразни поводи) “ и други
Особено скъп е приносът му и като съставител (вкл. създател на обособени теми) на монументалния и най-използван учебник по " Теория на възпитанието “, претърпял три издания от 1994 година насам и голям брой допечатки. Вдъхновяващ, неотразим и акуратен учител, той приготви и възпита хиляди студенти, редица докторанти и преподаватели-следовници.
Успоредно с преподавателската активност, само че и като нейно естествено допълнение проф. Димитров развиваше с удивителна поредност, впечатляваща ангажираност и огромна храброст доста дейна гражданска активност.
Изключително хуманен, почтен, доброжелателен, диалогичен, колегиален, разбиращ, методичен и подкрепящ, той беше и необикновено борбен и заслужен в отстояване на житейското си верую: Истината и справедливостта в името на индивида и педагогическото му верую: Възпитанието.
Знаково остава неговото " Обръщение за един по-хуманен свят: химера и действителност “ в навечерието на ХХI век и на Третото хилядолетие, което намира отзив измежду редица международни и български публични и политически водачи и учени.
Той е измежду създателите, а в продължение на два мандата е и президент на Фондация " Човещина “ (2010-2019 година, а по-късно почетен такъв), влагайки старания и доста лични средства за осъществяване на над 10 влиятелни научни форума по извънредно настоящи филантропични тематики, издаването на сборници, отдадени на тях, присъединяване в начинания, планове и други
Най-новият, юбилейният алманах, във връзка 30 години на фондацията, беше в ръцете му на 4 февруари. Подпомагаше безрезервно и безусловно, без фукане, хора в потребност и доста дела. Като същински безсребърник – всичко за другите, за себе си съвсем не мислеше.
До последния си момент неуморно отдаде силите си за служение на хората, същински професор по човечност.
Загубихме прелестен подкрепящ преподавател, сътрудник и другар, Човек, който е заслужен за следване!
С доста любов и горест се прекланяме пред светлата му памет.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ