Игнажден се празнува на 20 декември и е един от

Игнажден се чества на 20 декември и е един от най-старите и значими български национални празници. Той е обвързван с деня на свети Игнатий Богоносец в християнския календар, само че корените му са доста по-древни и водят началото си от езическите вярвания на българите. В националната традиция Игнажден се счита за начало на новата национална година, тъй като съгласно старите показа от този ден „ потегля “ шансът за цялата последваща година.

Кой е свети Игнатий Богоносец?

Свети Игнатий Богоносец е един от най-ранните и най-уважавани християнски светци и мъченици. Той е живял през I–II век и е бил свещеник на Антиохия – един от най-важните градове в ранното християнство.

Според християнското поверие свети Игнатий е възпитаник на свети деятел Йоан Богослов. Наречен е Богоносец (от гръцки – „ този, който носи Бога “), тъй като носел вярата в Христос надълбоко в сърцето си и я проповядвал с живота и делата си. Съществува и легенда, че той е детето, което Иисус Христос слага измежду учениците си като образец за непорочност и примирение.

Неговият живот и страдалчество

По време на ръководството на римския император Траян християните били преследвани. Игнатий намерено изповядвал вярата си и отказал да се отхвърли от Христос. Затова бил наказан на гибел и изпратен в Рим. По пътя си написал няколко послания (писма) до християнските общности, в които ги насърчавал да бъдат единни, правилни и смирени.

Свети Игнатий приема гибелта си като жертва в името на вярата и остава в историята като един от първите огромни християнски мъченици.

Откога и за какво се чества Игнажден?

Празникът се отбелязва от епохи, още преди приемането на християнството. Древните българи вярвали, че краят на декември е време на преход – от остарялата към новата година, от тъмното към светлото. Затова този ден се считал за изключително значим и магичен. След покръстването на българите националните вярвания се преплитат с християнската традиция и празникът се свързва със свети Игнатий.

Игнажден се чества с вярата, че началото дефинира края – какъвто е денят, такава ще бъде и цялата година. Затова хората внимават в държанието си, мислите и дейностите си.

Нрави и традиции на Игнажден

Най-важният бит на Игнажден е полазването. Полазникът е първият човек, който влезе в дома рано сутринта. От него се гадае каква ще бъде годината – дали ще е здрава, плодородна и щастлива. Ако полазникът е добър, трудолюбив и носи положително въодушевление, това се приема като добър знак. Той нормално носи дрянова пръчка или съчки и ги поставя в огнището, като изрича благословии за здраве, изобилие и благодат.

На този ден се съблюдават доста забрани. Не се дава нищо назаем и не се изнасят движимости от къщата, с цел да не се изнесе шансът. Жените не предат, не тъкат и не правят тежка работа. Смята се, че каквото се прави на Игнажден, това ще се повтаря през цялата година.

Трапезата на Игнажден е постна. Приготвят се ястия като фасул, леща, зеле, ошав и обредна пита. Храната има алегорично значение и е обвързвана с вярата за обилие и изобилие.

Значение на празника

Игнажден е празник на вярата, положителното начало и вярата в бъдещето. Той демонстрира какъв брой мощно българите имат вяра в знаците на ориста и в силата на традицията. Чрез обичаите и нравите на този ден народът ни е търсил метод да си обезпечи здраве, благополучие и благоденствие през новата година.