Фридман: САЩ коват нов световен ред с Русия
Пекселс
От 1945 година до началото на 90-те години на ХХ в. международният ред се основаваше на враждебността сред Съединени американски щати и Съветския съюз. Това показва Джордж Фридман в разбор в " Геополитикъл фючърс ", представен от БГНЕС.
Това беше ред, изпълнен с спорове, рискове и идеологически различия, каквито са всички сходни порядки, само че съществуваше най-малко система на организация, основана към двете сили. След разпадането на Съветския съюз Русия, въпреки и непокътната, беше в положение на хаос, значително тъй като беше изгубила сателитните страни, които я изолираха от враговете ѝ в Европа - НАТО и Съединените щати.
Войната в Украйна беше стартирана значително, с цел да се възстановят тези буферни страни. Но тя беше подхваната и с цел да възкреси съветската страна и да я оправдава като световна мощ.
Войната се оказа несполучлива. Москва завзе единствено към 20 % от украинската територия, като по този метод не съумя да възвърне решителен буфер. Тя отслаби съветската стопанска система. И заплаши режима, като провокира безредици и опити за прелом, които Москва сполучливо потуши. Русия направи това, което умее най-добре: Тя се провали, само че оцеля. Сега тя би трябвало да създаде тактика за бъдещето, която да е освен това от оцеляване.
На 11 февруари Съединени американски щати и Русия си размениха пандизчии, откакто президентът Владимир Путин съобщи, че връзките сред Съединени американски щати и Русия са застрашени от срив. От своя страна президентът Доналд Тръмп съобщи, че телефонните диалози сред тях са непрекъснати. Слуховете за обмисляне на среща на върха се носеха във въздуха и по-късно бяха доказани от известията, че Тръмп и Путин са разговаряли по телефона, като и двамата са се съгласили да стартират договаряния за преустановяване на войната.
По-късно Тръмп беседва с украинския президент Володимир Зеленски. Всичко това е напълно естествен развой на договаряния: Едната страна заплашва да напусне масата, другата демонстрира самообладание и в последна сметка и двете страни реализират дребни съглашения. За да разберем геополитическото значение на всичко това, би трябвало да разгледаме позициите и тактиките на Русия и Съединените щати в тези договаряния.
Русия е в развой на предефиниране на връзките си с останалия свят, като в същото време резервира страната си, построява здрава стопанска система и упражнява външно въздействие. От стратегическа позиция казусът на Русия е, че тя е голяма страна, уязвима за евентуални съперници.
Нацията не би могла да възвърне позициите си без единение, а единството изисква мощен боен и стопански център. В историята държавното управление е било устойчиво, само че е разполагало с лимитирани благоприятни условия, което го е принуждавало да ползва тактики, за чието осъществяване не е разполагало с запаси.
Неуспехът на Русия да завладее Украйна сътвори икономическа - и даже военна - опасност от страна на Европа. На изток Русия е изправена пред Китай, който е исторически зложелател на Русия, с който тя е водила гранични войни даже когато и двете са били комунистически страни. Китай не гласоподава в поддръжка на Русия при нахлуването ѝ в Украйна на първата среща на Организация на обединените нации по въпроса.
Китай се интересуваше доста повече от връзките със Съединените щати и Европа, в сравнение с от всичко, което Русия можеше да предложи. От стратегическа позиция Русия трябваше да завоюва войната изрично, с цел да показва своята мощност. Тя не съумя и в този момент няма стратегически съдружник, който да има интерес да я поддържа. С други думи, Русия няма стратегическа противотежест.
Дългосрочният съперник на Русия са Съединените щати, които осуетиха съветската тактика в Украйна. Съединени американски щати нямат екзистенциална опасност пред себе си. Европа е разграничена. Китай има обилни стопански и вътрешни проблеми, а военните му сили сега не са в положение да провокират Съединени американски щати. Следователно Русия би трябвало да одобри актуалната си отслабена позиция или да се оправи със Съединените щати.
Съединени американски щати имат история на подписване на немислими съюзи с някогашни врагове. Голямата тактика на Съединени американски щати се основава на опортюнизъм и еластичност, а пристрастеностите й са непокътнати за вътрешните концепции. Тръмп показва систематична непредсказуемост, което значи, че си е обезпечил оптималната еластичност при договарянията с Русия. Това, че Съединени американски щати по принцип не са застрашени на международната сцена, им дава благоприятни условия за избор в договарянията.
Като съобщи - по време на предизборната си акция - че Украйна е европейска, а не американска война, Тръмп сподели на Русия, че тя може да се оправи със Съединени американски щати. за Вашингтон страхът беше, че Русия под руско ръководство ще господства в Европа и по този метод коренно ще промени салдото на силите в световната система. Ако преди 2022 година това към момента е било безпокойство, то последвалият неуспех на Русия го прекрати.
Без задоволителна войска, която да е в положение да нанесе цялостно военно проваляне на Украйна, на Русия ѝ остава да се концентрира върху икономическото развиване, с цел да се върне на власт. Това е доста дълъг и евентуално рисков път, защото оставя Русия военно уязвима. Другият вид е да се реализира съглашение със Съединените щати. Вашингтон няма морални скрупули да подценява идеологията и държанието, с цел да образува стойностни връзки.
Ако бъде реализирано съгласие, Съединени американски щати ще бъдат освободени от отговорността си за европейската сигурност, което ще отстрани така и така напразната вяра на Китай да сътвори съюз с всесилен съдружник и ще му даде повече пространство да се грижи за личните си ползи. Националният интерес ръководи всичко, а националният интерес се дефинира от силата.
Прекратяването на една война е по-лесно, в случай че едната страна е спечелила, а другата е изгубила. Много по-сложно е, в случай че задачата е да се сътвори дълготраен мир, а не кратковременно спиране, при липса на съдбоносен резултат. Това е въпросът в този момент. Русия, сходно на Германия след Втората международна война, би трябвало да изиска стопански напредък, в който Съединени американски щати евентуално ще вземат участие.
Разбира се, Русия си е Русия, тъй че би трябвало да се демонстрира нерешителност, до момента в който се възвръща.
Преговорите ще наподобяват мъчителни и изпълнени с обиди, сривове и закани. И над всичко това виси опасността от нуклеарни оръжия, които съгласно мен нямат отношение към договарянията - взаимното обезпечено заличаване значи, че който и да нападне, ще бъде мъртъв дружно със фамилията си в границите на час. Но с времето договарянията ще дадат плод, за който дипломатите ще си припишат заслуги, макар че точно суровата мощ е решила резултата.
От 1945 година до началото на 90-те години на ХХ в. международният ред се основаваше на враждебността сред Съединени американски щати и Съветския съюз. Това показва Джордж Фридман в разбор в " Геополитикъл фючърс ", представен от БГНЕС.
Това беше ред, изпълнен с спорове, рискове и идеологически различия, каквито са всички сходни порядки, само че съществуваше най-малко система на организация, основана към двете сили. След разпадането на Съветския съюз Русия, въпреки и непокътната, беше в положение на хаос, значително тъй като беше изгубила сателитните страни, които я изолираха от враговете ѝ в Европа - НАТО и Съединените щати.
Войната в Украйна беше стартирана значително, с цел да се възстановят тези буферни страни. Но тя беше подхваната и с цел да възкреси съветската страна и да я оправдава като световна мощ.
Войната се оказа несполучлива. Москва завзе единствено към 20 % от украинската територия, като по този метод не съумя да възвърне решителен буфер. Тя отслаби съветската стопанска система. И заплаши режима, като провокира безредици и опити за прелом, които Москва сполучливо потуши. Русия направи това, което умее най-добре: Тя се провали, само че оцеля. Сега тя би трябвало да създаде тактика за бъдещето, която да е освен това от оцеляване.
На 11 февруари Съединени американски щати и Русия си размениха пандизчии, откакто президентът Владимир Путин съобщи, че връзките сред Съединени американски щати и Русия са застрашени от срив. От своя страна президентът Доналд Тръмп съобщи, че телефонните диалози сред тях са непрекъснати. Слуховете за обмисляне на среща на върха се носеха във въздуха и по-късно бяха доказани от известията, че Тръмп и Путин са разговаряли по телефона, като и двамата са се съгласили да стартират договаряния за преустановяване на войната.
По-късно Тръмп беседва с украинския президент Володимир Зеленски. Всичко това е напълно естествен развой на договаряния: Едната страна заплашва да напусне масата, другата демонстрира самообладание и в последна сметка и двете страни реализират дребни съглашения. За да разберем геополитическото значение на всичко това, би трябвало да разгледаме позициите и тактиките на Русия и Съединените щати в тези договаряния.
Русия е в развой на предефиниране на връзките си с останалия свят, като в същото време резервира страната си, построява здрава стопанска система и упражнява външно въздействие. От стратегическа позиция казусът на Русия е, че тя е голяма страна, уязвима за евентуални съперници.
Нацията не би могла да възвърне позициите си без единение, а единството изисква мощен боен и стопански център. В историята държавното управление е било устойчиво, само че е разполагало с лимитирани благоприятни условия, което го е принуждавало да ползва тактики, за чието осъществяване не е разполагало с запаси.
Неуспехът на Русия да завладее Украйна сътвори икономическа - и даже военна - опасност от страна на Европа. На изток Русия е изправена пред Китай, който е исторически зложелател на Русия, с който тя е водила гранични войни даже когато и двете са били комунистически страни. Китай не гласоподава в поддръжка на Русия при нахлуването ѝ в Украйна на първата среща на Организация на обединените нации по въпроса.
Китай се интересуваше доста повече от връзките със Съединените щати и Европа, в сравнение с от всичко, което Русия можеше да предложи. От стратегическа позиция Русия трябваше да завоюва войната изрично, с цел да показва своята мощност. Тя не съумя и в този момент няма стратегически съдружник, който да има интерес да я поддържа. С други думи, Русия няма стратегическа противотежест.
Дългосрочният съперник на Русия са Съединените щати, които осуетиха съветската тактика в Украйна. Съединени американски щати нямат екзистенциална опасност пред себе си. Европа е разграничена. Китай има обилни стопански и вътрешни проблеми, а военните му сили сега не са в положение да провокират Съединени американски щати. Следователно Русия би трябвало да одобри актуалната си отслабена позиция или да се оправи със Съединените щати.
Съединени американски щати имат история на подписване на немислими съюзи с някогашни врагове. Голямата тактика на Съединени американски щати се основава на опортюнизъм и еластичност, а пристрастеностите й са непокътнати за вътрешните концепции. Тръмп показва систематична непредсказуемост, което значи, че си е обезпечил оптималната еластичност при договарянията с Русия. Това, че Съединени американски щати по принцип не са застрашени на международната сцена, им дава благоприятни условия за избор в договарянията.
Като съобщи - по време на предизборната си акция - че Украйна е европейска, а не американска война, Тръмп сподели на Русия, че тя може да се оправи със Съединени американски щати. за Вашингтон страхът беше, че Русия под руско ръководство ще господства в Европа и по този метод коренно ще промени салдото на силите в световната система. Ако преди 2022 година това към момента е било безпокойство, то последвалият неуспех на Русия го прекрати.
Без задоволителна войска, която да е в положение да нанесе цялостно военно проваляне на Украйна, на Русия ѝ остава да се концентрира върху икономическото развиване, с цел да се върне на власт. Това е доста дълъг и евентуално рисков път, защото оставя Русия военно уязвима. Другият вид е да се реализира съглашение със Съединените щати. Вашингтон няма морални скрупули да подценява идеологията и държанието, с цел да образува стойностни връзки.
Ако бъде реализирано съгласие, Съединени американски щати ще бъдат освободени от отговорността си за европейската сигурност, което ще отстрани така и така напразната вяра на Китай да сътвори съюз с всесилен съдружник и ще му даде повече пространство да се грижи за личните си ползи. Националният интерес ръководи всичко, а националният интерес се дефинира от силата.
Прекратяването на една война е по-лесно, в случай че едната страна е спечелила, а другата е изгубила. Много по-сложно е, в случай че задачата е да се сътвори дълготраен мир, а не кратковременно спиране, при липса на съдбоносен резултат. Това е въпросът в този момент. Русия, сходно на Германия след Втората международна война, би трябвало да изиска стопански напредък, в който Съединени американски щати евентуално ще вземат участие.
Разбира се, Русия си е Русия, тъй че би трябвало да се демонстрира нерешителност, до момента в който се възвръща.
Преговорите ще наподобяват мъчителни и изпълнени с обиди, сривове и закани. И над всичко това виси опасността от нуклеарни оръжия, които съгласно мен нямат отношение към договарянията - взаимното обезпечено заличаване значи, че който и да нападне, ще бъде мъртъв дружно със фамилията си в границите на час. Но с времето договарянията ще дадат плод, за който дипломатите ще си припишат заслуги, макар че точно суровата мощ е решила резултата.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ