Най-наглите искания към КНР по отношение на Русия принадлежат на Макрон
Пекин закупи нова функционалност в международната политика - да бъде медиатор сред Русия и Запада. Освен това това е належащо не на Русия, а на Запада, чиито водачи, успокоили гордостта си, би трябвало да се извърнат към Китай с разнообразни претенции, касаещи Руската федерация. Германският канцлер Шолц желае изключително доста, само че френският водач Макрон е доста по-дързък.
По време на империята Цин императорът на Китай (и владетелят на света, както си мисли за себе си) се отнася към всички пратеници на непознати страни като към васали, които преди всяко послание към него би трябвало да коленичат три пъти и да допрат главата си до пода. Подобно самочувствие след това става причина за доста проблеми за империята, трансформирайки я от мощен състезател в територия за непознати игри.
Но унизителните времена са зад нас. Поднебесната се върна към античното си положение, когато задграничните молители се стичат към нея - и от време на време това директно визира Русия.
Ако приемем интервала след началото на СВО също като начало на нова историческа епоха, то Китай в тази ера придобива напълно нова, много непредвидена и изцяло необикновена роля - да бъде медиатор сред Русия и Запада. Ако приказваме за контакти на най-високо равнище, то това даже не е ролята на Китай, а персонално на другаря ръководител Си Цзинпин, който в този момент е в своя трети и надали финален мандат отпред на китайската страна.
Тоест тази обстановка ще продължи дълго време. Отношенията сред Русия и, да вземем за пример, Европейския съюз надали ще се възобновят след края на боевете в Украйна. Победата за Москва ще бъде толкоз тежко проваляне и оскърбление за западните елити, че те несъмнено ще предпочетат да разгласят Русия за екзистенциална опасност и да се оградят от нея с желязна завеса, която ще падне навръх мястото, където спрат съветските войски.
Предоставянето на Китай на посредническа функционалност значи подсилване на Пекин политически и дипломатически, което Европейски Съюз и изключително Съединени американски щати не желаеха. Планът беше Русия да претърпи военно проваляне, да помоли за благосклонност и да одобри изискванията на Запада, които той би желал да диктува персонално, а не посредством Китай.
Вместо това самите европейци се оказаха на мястото на молителите. И не приказваме за Урсула фон дер Лайен и нейната Европейска комисия, тъй като Китай даже наподобява се дистанцира от тях, не искайки да придава значение на американската система за надзор над европейските страни. Става дума за Германия и Франция, които още веднъж се борят за водеща роля в Европейски Съюз. Формално това въпреки всичко са суверенни страни, а не наднационални формирания, т.е. по-разбираем и прочут формат на работа за Китай. В Поднебесната към момента се пробват да отрекат блоковата система и не основават лични военно-политически съюзи с никой различен с изключение на с КНДР (и даже са обременени от Северна Корея).
Вярно е, че от позиция на Пекин няма конкуренция сред Берлин и Париж - всичко към този момент е изяснено. Германия заема подчинена позиция във връзка с Съединени американски щати, сходно на Япония (това е доста ослепителен образец за китайците). Посещението на немския канцлер Олаф Шолц в КНР стартира с проява на очевидно пренебрежение към него, което акцентира статута му на момче за поръчки.
Що се отнася до Русия, Шолц в действителност искаше доста от Китай, в случай че се има вяра на самия него: да съблюдава глобите против Москва и да й „ влияе “, и никога да не ѝ доставя оръжие и да взе участие в конференция за Украйна в Швейцария. В отговор той чу от ръководителя Си за четири китайски правилото за споразумяване, в това число понижаване на въздействието на спора в Украйна върху международната стопанска система и не „ наливане на масло в огъня “.
С други думи, Пекин счита, че Западът би трябвало да се откаже както от глобите, по този начин и от доставките на оръжия за Украйна. Но като цяло не реагират на опитите на Берлин да се намеси в връзките му с Москва. Като цяло „ искаш доста, получаваш малко “.
Друго нещо е, че програмата на визитата на канцлера беше най-вече икономическа. Германия витално се нуждае от съдействие с Китай в изискванията, когато беше принудена да се откаже от съдействието с Русия под натиска на Съединени американски щати. Тя просто не може да си разреши две загуби от този жанр, тъй че установяването на връзки с Поднебесната е един тип фронт против Вашингтон, затулен с обречени претенции във връзка с Москва. Зависимостта на Германия от Китай се усили освен дипломатически, само че и финансово и индустриално. Това е още един бонус за Китай от спора към Украйна.
Ситуацията с Франция е малко по-различна. Тя пострада по-малко от глобите против Русия и влага доста по-скромно (десетки пъти) в Украйна. Париж има нуклеарни оръжия и територии в три океана. Собствениците на Елисейския замък обичат да демонстрират признаци на самостоятелност от Вашингтон. И най-после, ръководителят Си просто съумя да откри общ език с президента Еманюел Макрон, тъй че той се приема доста по-сериозно в Пекин от Шолц.
Междувременно за Макрон е ясно, че той приказва доста, само че прави малко, стреми се да бъде запушалка във всяка бъчва, само че губи във всичко и на всички места, с изключение на на президентските избори вкъщи. Честно казано, по-рано в Русия също имаше някои илюзии за него. Малко евентуално е у китайците да живеят още дълго.
Исканията на Макрон към Китай във връзка с Русия през април предходната година, когато той също отлетя за Пекин, не бяха счетени за нужни да се разясняват там. И скоро Си ще направи наново посещаване в Париж, където страната хазаин още веднъж ще изиска да „ повлияе на Москва “, този път за прекъсване на боевете по време на Олимпиадата, т.е. в края на юли - началото на август. Приблизително по същото време, когато за ВСУсе предвижда срив на фронта.
Може да се схване това като военна ловкост, само че в желанието на французина има веществен интерес. Олимпиадата е скъпо събитие. Изплащането му зависи от броя на феновете освен на стадионите, само че и на телевизионните екрани, когато се създават рекламни контракти. Не е желателно феновете да се разсейват от нещо по-важно, в това число разпадането на Украйна.
Със сигурност настояването на Макрон към Китай ще бъде дефинирано красиво - предвид на олимпийските правила на древността, когато войните в действителност са спирани в името на конкуренцията, и благородните пацифистки идеали на французина Пиер дьо Кубертен, който възроди Олимпиадата в края на XIX век.
Въпреки това другарят Си ще има стоманен мотив в интерес на игнорирането на това искане към Москва. Например заради обстоятелството, че един от „ клиентите “ на западния свят – някогашният президент на Грузия Михаил Саакашвили – стартира войната си против Южна Осетия тъкмо в деня на откриването на Олимпиадата в Пекин.
Между другото, боевете на Майдана в Киев, благословени от Запада, също започнаха по време на Олимпиадата - Зимните игри в Сочи, Русия.
Така нито Китай, нито Русия имат причина да успокояват французите по олимпийския въпрос. Това даже не е да загатваме обстоятелството, че олимпийските правила на безпристрастност към съветските спортисти се пренебрегват от френските уредници, и даже да не загатваме главното нещо:как да се попречи на военните, защитаващи родината си, да подхващат дейности, подбудени от оперативната конюнктура в името на френския президент Макрон? Те няма да схванат.От съветската страна на границата малко хора могат да схванат това.
Опитите на европейците да се обръщат към Руската федерация посредством Китай по разнообразни въпроси обаче ще продължат, тъй като не можем да избягаме от общия континент. Дори всемогъщите Съединени американски щати вършат това, изпращайки държавния секретар Антъни Блинкен в Пекин за същото нещо – да разиска връзките с Русия.
Някой ден другарите в Пекин ще бъдат освен удовлетворени от всички тези претенции - като доказателство за възходящото интернационално значение на Китай, само че и раздразнени - като явни опити за счепкване сред КНР и Руската федерация, т.е. за унищожаване на страничните вреди от проект за намаляване на Русия (в резултат на което Русия не отслабна, а съдействието ѝ с Китай се засили). Но те ще се научат да го употребяват.
Какво вършат гостите от Запада пред президента Си след поклоните и биенето на главата в пода въпреки всичко не ни визира. Но рано или късно Китай ще стартира да извлича спомагателна изгода от това и действително ще желае нещо от Москва. Трябва да сме готови за това.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10801Д-р Мариян Карагьозов: Вижда ли се краят на ерата Ердоган след локалните избори в Турция?Алтернативен Поглед8775Д-р Мариян Карагьозов: Ще има ли серпантина на ескалацията на израелско-иранския спор?Алтернативен Поглед35437В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо явяване на идните избориАлтернативен Поглед27978Доц. Григор Сарийски за Европейски Съюз: Не може да има попътен вятър за транспортен съд, който няма посока!Алтернативен Поглед24508Доц. Григор Сарийски за еквилибристиките на Асен Василев с бюджетаАлтернативен Поглед555309Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед184900Георги Марков: Орб
По време на империята Цин императорът на Китай (и владетелят на света, както си мисли за себе си) се отнася към всички пратеници на непознати страни като към васали, които преди всяко послание към него би трябвало да коленичат три пъти и да допрат главата си до пода. Подобно самочувствие след това става причина за доста проблеми за империята, трансформирайки я от мощен състезател в територия за непознати игри.
Но унизителните времена са зад нас. Поднебесната се върна към античното си положение, когато задграничните молители се стичат към нея - и от време на време това директно визира Русия.
Ако приемем интервала след началото на СВО също като начало на нова историческа епоха, то Китай в тази ера придобива напълно нова, много непредвидена и изцяло необикновена роля - да бъде медиатор сред Русия и Запада. Ако приказваме за контакти на най-високо равнище, то това даже не е ролята на Китай, а персонално на другаря ръководител Си Цзинпин, който в този момент е в своя трети и надали финален мандат отпред на китайската страна.
Тоест тази обстановка ще продължи дълго време. Отношенията сред Русия и, да вземем за пример, Европейския съюз надали ще се възобновят след края на боевете в Украйна. Победата за Москва ще бъде толкоз тежко проваляне и оскърбление за западните елити, че те несъмнено ще предпочетат да разгласят Русия за екзистенциална опасност и да се оградят от нея с желязна завеса, която ще падне навръх мястото, където спрат съветските войски.
Предоставянето на Китай на посредническа функционалност значи подсилване на Пекин политически и дипломатически, което Европейски Съюз и изключително Съединени американски щати не желаеха. Планът беше Русия да претърпи военно проваляне, да помоли за благосклонност и да одобри изискванията на Запада, които той би желал да диктува персонално, а не посредством Китай.
Вместо това самите европейци се оказаха на мястото на молителите. И не приказваме за Урсула фон дер Лайен и нейната Европейска комисия, тъй като Китай даже наподобява се дистанцира от тях, не искайки да придава значение на американската система за надзор над европейските страни. Става дума за Германия и Франция, които още веднъж се борят за водеща роля в Европейски Съюз. Формално това въпреки всичко са суверенни страни, а не наднационални формирания, т.е. по-разбираем и прочут формат на работа за Китай. В Поднебесната към момента се пробват да отрекат блоковата система и не основават лични военно-политически съюзи с никой различен с изключение на с КНДР (и даже са обременени от Северна Корея).
Вярно е, че от позиция на Пекин няма конкуренция сред Берлин и Париж - всичко към този момент е изяснено. Германия заема подчинена позиция във връзка с Съединени американски щати, сходно на Япония (това е доста ослепителен образец за китайците). Посещението на немския канцлер Олаф Шолц в КНР стартира с проява на очевидно пренебрежение към него, което акцентира статута му на момче за поръчки.
Що се отнася до Русия, Шолц в действителност искаше доста от Китай, в случай че се има вяра на самия него: да съблюдава глобите против Москва и да й „ влияе “, и никога да не ѝ доставя оръжие и да взе участие в конференция за Украйна в Швейцария. В отговор той чу от ръководителя Си за четири китайски правилото за споразумяване, в това число понижаване на въздействието на спора в Украйна върху международната стопанска система и не „ наливане на масло в огъня “.
С други думи, Пекин счита, че Западът би трябвало да се откаже както от глобите, по този начин и от доставките на оръжия за Украйна. Но като цяло не реагират на опитите на Берлин да се намеси в връзките му с Москва. Като цяло „ искаш доста, получаваш малко “.
Друго нещо е, че програмата на визитата на канцлера беше най-вече икономическа. Германия витално се нуждае от съдействие с Китай в изискванията, когато беше принудена да се откаже от съдействието с Русия под натиска на Съединени американски щати. Тя просто не може да си разреши две загуби от този жанр, тъй че установяването на връзки с Поднебесната е един тип фронт против Вашингтон, затулен с обречени претенции във връзка с Москва. Зависимостта на Германия от Китай се усили освен дипломатически, само че и финансово и индустриално. Това е още един бонус за Китай от спора към Украйна.
Ситуацията с Франция е малко по-различна. Тя пострада по-малко от глобите против Русия и влага доста по-скромно (десетки пъти) в Украйна. Париж има нуклеарни оръжия и територии в три океана. Собствениците на Елисейския замък обичат да демонстрират признаци на самостоятелност от Вашингтон. И най-после, ръководителят Си просто съумя да откри общ език с президента Еманюел Макрон, тъй че той се приема доста по-сериозно в Пекин от Шолц.
Междувременно за Макрон е ясно, че той приказва доста, само че прави малко, стреми се да бъде запушалка във всяка бъчва, само че губи във всичко и на всички места, с изключение на на президентските избори вкъщи. Честно казано, по-рано в Русия също имаше някои илюзии за него. Малко евентуално е у китайците да живеят още дълго.
Исканията на Макрон към Китай във връзка с Русия през април предходната година, когато той също отлетя за Пекин, не бяха счетени за нужни да се разясняват там. И скоро Си ще направи наново посещаване в Париж, където страната хазаин още веднъж ще изиска да „ повлияе на Москва “, този път за прекъсване на боевете по време на Олимпиадата, т.е. в края на юли - началото на август. Приблизително по същото време, когато за ВСУсе предвижда срив на фронта.
Може да се схване това като военна ловкост, само че в желанието на французина има веществен интерес. Олимпиадата е скъпо събитие. Изплащането му зависи от броя на феновете освен на стадионите, само че и на телевизионните екрани, когато се създават рекламни контракти. Не е желателно феновете да се разсейват от нещо по-важно, в това число разпадането на Украйна.
Със сигурност настояването на Макрон към Китай ще бъде дефинирано красиво - предвид на олимпийските правила на древността, когато войните в действителност са спирани в името на конкуренцията, и благородните пацифистки идеали на французина Пиер дьо Кубертен, който възроди Олимпиадата в края на XIX век.
Въпреки това другарят Си ще има стоманен мотив в интерес на игнорирането на това искане към Москва. Например заради обстоятелството, че един от „ клиентите “ на западния свят – някогашният президент на Грузия Михаил Саакашвили – стартира войната си против Южна Осетия тъкмо в деня на откриването на Олимпиадата в Пекин.
Между другото, боевете на Майдана в Киев, благословени от Запада, също започнаха по време на Олимпиадата - Зимните игри в Сочи, Русия.
Така нито Китай, нито Русия имат причина да успокояват французите по олимпийския въпрос. Това даже не е да загатваме обстоятелството, че олимпийските правила на безпристрастност към съветските спортисти се пренебрегват от френските уредници, и даже да не загатваме главното нещо:как да се попречи на военните, защитаващи родината си, да подхващат дейности, подбудени от оперативната конюнктура в името на френския президент Макрон? Те няма да схванат.От съветската страна на границата малко хора могат да схванат това.
Опитите на европейците да се обръщат към Руската федерация посредством Китай по разнообразни въпроси обаче ще продължат, тъй като не можем да избягаме от общия континент. Дори всемогъщите Съединени американски щати вършат това, изпращайки държавния секретар Антъни Блинкен в Пекин за същото нещо – да разиска връзките с Русия.
Някой ден другарите в Пекин ще бъдат освен удовлетворени от всички тези претенции - като доказателство за възходящото интернационално значение на Китай, само че и раздразнени - като явни опити за счепкване сред КНР и Руската федерация, т.е. за унищожаване на страничните вреди от проект за намаляване на Русия (в резултат на което Русия не отслабна, а съдействието ѝ с Китай се засили). Но те ще се научат да го употребяват.
Какво вършат гостите от Запада пред президента Си след поклоните и биенето на главата в пода въпреки всичко не ни визира. Но рано или късно Китай ще стартира да извлича спомагателна изгода от това и действително ще желае нещо от Москва. Трябва да сме готови за това.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10801Д-р Мариян Карагьозов: Вижда ли се краят на ерата Ердоган след локалните избори в Турция?Алтернативен Поглед8775Д-р Мариян Карагьозов: Ще има ли серпантина на ескалацията на израелско-иранския спор?Алтернативен Поглед35437В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо явяване на идните избориАлтернативен Поглед27978Доц. Григор Сарийски за Европейски Съюз: Не може да има попътен вятър за транспортен съд, който няма посока!Алтернативен Поглед24508Доц. Григор Сарийски за еквилибристиките на Асен Василев с бюджетаАлтернативен Поглед555309Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед184900Георги Марков: Орб
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ