Печелила съм битки и съм губила. И съм падала и

Печелила съм борби и съм губила. И съм падала и съм ставала. Но постоянно в открит пердах. Очи в очи. В тази история очи няма. Или са скрити зад тъмни очила, или “бунтарски ” къртят и дращят в дребните часове на нощта. С правописни неточности. И с голямата рекламация за някаква своя дребна правдица. Това написа пиарът на Народния спектакъл Велислава Кръстева във връзка разногласието с режисьора Александър Морфов, който надраска вратата й в театъра. Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на Кръстева без съкращения.

„ Че кой си ти, самопровъзгласил се за герой против една жена!? Кой ти дава право да нахлуваш и да дращиш. И след това да се опитваш да размениш местата на жертва и принудител. За конфликта с експанзията и грубостта мъчно се приказва. Питат ме другари, публицисти, журналисти-приятели за какво мълча. Изговориха се тонове думи. Изписаха се.

От едната страна, малко като Каравелов “ у нас не бият ”, въпреки това, в случай че и аз съм следващата, която премълчи – насилието става норма.

“Изчезвай ” гърми в съзнанието ми към този момент втора седмица.

Случилото се с мен обиколи обществените медии и медиите изобщо. Както за всичко у нас, всеки си има мнение. И това й е хубавото на демокрацията. На същата тази, дето й отбелязахме 33 години тези дни. Тези, с по-дългата историческа памет си спомняме тези дни, тези площади, тези очаквания. Със смесени усеща.

Защото издрасканото с гняв “изчезвай ” заличава като че ли вярата, че сме си научили уроците по приемливост, по народна власт, по заедност.

“Изчезвай ”

Печелила съм борби и съм губила. И съм падала и съм ставала. Но постоянно в открит пердах. Очи в очи.

В тази история очи няма. Или са скрити зад тъмни очила, или “бунтарски ” къртят и дращят в дребните часове на нощта. С правописни неточности.

И с голямата рекламация за някаква своя дребна правдица.

Че кой си ти, самопровъзгласил се за герой против една жена!? Кой ти дава право да нахлуваш и да дращиш. И след това да се опитваш да размениш местата на жертва и принудител.

И за какво?

Кой си ти, който организираш обществен линч? Извършваш опит за гражданско ликвидиране? Някакво средновековно аутодафе? Клеймиш и се гавриш с някого, с който просто не си склонен, не го приемаш, и искаш да го изчезнеш!?

За да получиш какво, което още не си получил? За да изчегърташ демоните си в мое лице? За да доведеш до органическа несъответственост този другояче превъзходен екип?

За да унизиш, накърниш, с цел да унищожиш. Ако това е житейска философия, доста тъпо.

... ”среднощен бунтовник ” - не. Насилник.

Трудно се приказва за насилието, само че аз ще продължа още малко тук. За останалото си има съответното място и, популярност Богу, ред и закон.

Не, не се усещам ОК. Никак дори.

Но, защото ми е гласувано доверие от индивида, поради който поех тази задача, няма да отстъпя. Няма да се счупя.

Заради децата си, които се тревожат и околните, които ме обичат такава, каквато съм. Извинете за всичко това, което се случва.

Заради всички дами, които ме поддържаха и одобряват всичко това с голяма паника. Коя ще е идната?

Заради всички сътрудници и другари публицисти, актьори и режисьори, прелестният ни екип в НТ и топлото им отношение, поради всички, които ми се обадиха с поддръжката си. Всички, всички.

И поради тези, които се упражняват неуморно върху името ми в тези две седмици. Прости им, Господи, те не знаят какво вършат. Защото през днешния ден съм аз, а на следващия ден? “