Алчните компании или високите доходи – на какво се дължи високата инфлация
Печалбите на фирмите стоят зад 45% от инфлацията в Европа през последните две години, а 40% от растежа на цените може да се припише на по-скъпия импорт, демонстрира разбор на МВФ. Фирмите по-бързо поправят цените, в сравнение с заплатите. Въздействието на първичните шокове на интернационалните пазари последователно избледнява от средата на предходната година.
През трите години преди ковид-19 потребителските цени в развитите страни са нарастнали с общо 6%. През трите години по-късно - с близо 20%. Хората търсят кого да обвинят и корпорациите постоянно са отпред на листата. Според неотдавнашно изследване на социологическата организация Morning Consult към 35% от американците считат, че " опитите на фирмите да усилят облагите си " са съдействали " най-вече " за инфлацията, повече от всеки различен фактор.
Печалбите на фирмите стоят зад 45% от инфлацията в Европа през последните две години, а 40% от растежа на цените може да се припише на по-скъпия импорт, демонстрира разбор на МВФ. Фирмите по-бързо поправят цените, в сравнение с заплатите. Въздействието на първичните шокове на интернационалните пазари последователно избледнява от средата на предходната година.
През трите години преди ковид-19 потребителските цени в развитите страни са нарастнали с общо 6%. През трите години по-късно - с близо 20%. Хората търсят кого да обвинят и корпорациите постоянно са отпред на листата. Според неотдавнашно изследване на социологическата организация Morning Consult към 35% от американците считат, че " опитите на фирмите да усилят облагите си " са съдействали " най-вече " за инфлацията, повече от всеки различен фактор.
Не единствено необятната общност упреква корпорациите. Растящите облаги на фирмите може да са имали главен принос за високата инфлация в Европа през последните две години, сочи ново изследване на Международния валутен фонд (МВФ). Според анализаторите компаниите са вдигнали цените повече, в сравнение с са се нараснали техните разноски, а растежът на заплатите и шоковете на интернационалните пазари са имали относително по-малък резултат върху крайните цени. От фонда предизвестиха, че централните банки може да се наложи да толерират по-висока инфлация за по-дълго време, с цел да избегнат финансова рецесия.
Инфлацията в еврозоната доближи връх от 10.6% през октомври предходната година, откакто разноските за импорт на сила, храни и други артикули скочиха след нашествието на Русия в Украйна. Компаниите обаче са съумели да трансферират по-голямата част от нарастването на крайните консуматори.
Реклама
Анализът на МВФ разрушава инфлацията на разноски за труд, вносни цени, облаги на фирмите и налози, като на процедура наблюдава къде отиват по-високите разноски, които потребителите заплащат. Според изчисленията облагите стоят зад 45% от инфлацията през последните две години, а 40% от растежа на цените може да се припише на по-скъпия импорт, т.е. на шоковете на интернационалните пазари. Разходите за труд имат съвсем на половина по-малък принос (25%), до момента в който резултатът от налозите е бил в посока на дефлация.
Надпревара с цените
Така бизнесите в Европа, наподобява, са съумели да се предпазят от неподходящите шокове по-добре, в сравнение с служащите, показват икономистите. Докато облагите, поправени по отношение на инфлацията, надвишават с към 1% наклонността си от преди пандемията, разноските за труд изостават с към 2% от своя тренд. Това ненапълно е обикновено, защото цените по-бързо се поправят в съпоставяне със заплатите. Предишни епизоди на високи инфлация демонстрират, че приносът на разноските за труд занапред ще се усилва, като те към този момент набират скорост през последните тримесечия. В същото време шоковете на интернационалните пазари, които бяха първичната причина за покачването на цените, имат все по-малко влияние от средата на 2022 година насам.
Реклама
Сега служащите упорстват за нараствания на възнагражденията, с цел да компенсират изгубената покупателна дарба, и фирмите следва да свият облагите си, с цел да може инфлацията да се върне към естествените равнища, считат икономистите. В този смисъл беше и изявлението на заместител ръководещия шеф на фонда Гита Гопинат, която откри годишната конференция на Европейската централна банка в Синтра, Португалия. " При равни други условия, в случай че желаеме инфлацията да спадне бързо, компаниите би трябвало да оставят своите маржове на облага, които през последните две години се покачиха, да намалеят и да поемат част от предстоящото повишаване на разноските за труд ", сподели тя.
През предишния месец президентът на ЕЦБ Кристин Лагард също повдигна въпроса по време на чуване пред евродепутатите, акцентирайки, че фирмите в някои браншове са употребявали момента да вдигнат цените повече, в сравнение с нарастването на техните разноски го допуска. Тогава тя насочи вниманието към браншове като земеделието, строителството и някои услуги и прикани органите за защита на конкуренцията да прегледат това държание, напомня MarketWatch.
" Неотдавнашната инфлация се дължеше на извънредно повишаване на маржовете на облага ", твърди и Пол Донован от швейцарската банка UBS. Проучване на американското Бюро за трудова статистика (Bls) демонстрира, че " дилърската надценка " е повишила цените на новите коли. Централните банкери също се включват - Фабио Панета от Европейската централна банка съобщи, че може да се стигне до повишение на инфлацията заради възходящите облаги.
Твърде малко доказателства
Според други икономисти обаче облагите се повишават, защото макар високите цени търсенето остава мощно, а за инфлацията значително виновност има " печатането на пари " от централните банки в количества, които не подхождат на действителната стопанска система. " Инфлацията и растящите облаги на корпорациите са единствено признак на прекомерно мощното вкупом търсене ", написа в своя блог икономистът Франсис Копола.
През трите години преди ковид-19 потребителските цени в развитите страни са нарастнали с общо 6%. През трите години по-късно - с близо 20%. Хората търсят кого да обвинят и корпорациите постоянно са отпред на листата. Според неотдавнашно изследване на социологическата организация Morning Consult към 35% от американците считат, че " опитите на фирмите да усилят облагите си " са съдействали " най-вече " за инфлацията, повече от всеки различен фактор.
Печалбите на фирмите стоят зад 45% от инфлацията в Европа през последните две години, а 40% от растежа на цените може да се припише на по-скъпия импорт, демонстрира разбор на МВФ. Фирмите по-бързо поправят цените, в сравнение с заплатите. Въздействието на първичните шокове на интернационалните пазари последователно избледнява от средата на предходната година.
През трите години преди ковид-19 потребителските цени в развитите страни са нарастнали с общо 6%. През трите години по-късно - с близо 20%. Хората търсят кого да обвинят и корпорациите постоянно са отпред на листата. Според неотдавнашно изследване на социологическата организация Morning Consult към 35% от американците считат, че " опитите на фирмите да усилят облагите си " са съдействали " най-вече " за инфлацията, повече от всеки различен фактор.
Не единствено необятната общност упреква корпорациите. Растящите облаги на фирмите може да са имали главен принос за високата инфлация в Европа през последните две години, сочи ново изследване на Международния валутен фонд (МВФ). Според анализаторите компаниите са вдигнали цените повече, в сравнение с са се нараснали техните разноски, а растежът на заплатите и шоковете на интернационалните пазари са имали относително по-малък резултат върху крайните цени. От фонда предизвестиха, че централните банки може да се наложи да толерират по-висока инфлация за по-дълго време, с цел да избегнат финансова рецесия.
Инфлацията в еврозоната доближи връх от 10.6% през октомври предходната година, откакто разноските за импорт на сила, храни и други артикули скочиха след нашествието на Русия в Украйна. Компаниите обаче са съумели да трансферират по-голямата част от нарастването на крайните консуматори.
Реклама
Анализът на МВФ разрушава инфлацията на разноски за труд, вносни цени, облаги на фирмите и налози, като на процедура наблюдава къде отиват по-високите разноски, които потребителите заплащат. Според изчисленията облагите стоят зад 45% от инфлацията през последните две години, а 40% от растежа на цените може да се припише на по-скъпия импорт, т.е. на шоковете на интернационалните пазари. Разходите за труд имат съвсем на половина по-малък принос (25%), до момента в който резултатът от налозите е бил в посока на дефлация.
Надпревара с цените
Така бизнесите в Европа, наподобява, са съумели да се предпазят от неподходящите шокове по-добре, в сравнение с служащите, показват икономистите. Докато облагите, поправени по отношение на инфлацията, надвишават с към 1% наклонността си от преди пандемията, разноските за труд изостават с към 2% от своя тренд. Това ненапълно е обикновено, защото цените по-бързо се поправят в съпоставяне със заплатите. Предишни епизоди на високи инфлация демонстрират, че приносът на разноските за труд занапред ще се усилва, като те към този момент набират скорост през последните тримесечия. В същото време шоковете на интернационалните пазари, които бяха първичната причина за покачването на цените, имат все по-малко влияние от средата на 2022 година насам.
Реклама
Сега служащите упорстват за нараствания на възнагражденията, с цел да компенсират изгубената покупателна дарба, и фирмите следва да свият облагите си, с цел да може инфлацията да се върне към естествените равнища, считат икономистите. В този смисъл беше и изявлението на заместител ръководещия шеф на фонда Гита Гопинат, която откри годишната конференция на Европейската централна банка в Синтра, Португалия. " При равни други условия, в случай че желаеме инфлацията да спадне бързо, компаниите би трябвало да оставят своите маржове на облага, които през последните две години се покачиха, да намалеят и да поемат част от предстоящото повишаване на разноските за труд ", сподели тя.
През предишния месец президентът на ЕЦБ Кристин Лагард също повдигна въпроса по време на чуване пред евродепутатите, акцентирайки, че фирмите в някои браншове са употребявали момента да вдигнат цените повече, в сравнение с нарастването на техните разноски го допуска. Тогава тя насочи вниманието към браншове като земеделието, строителството и някои услуги и прикани органите за защита на конкуренцията да прегледат това държание, напомня MarketWatch.
" Неотдавнашната инфлация се дължеше на извънредно повишаване на маржовете на облага ", твърди и Пол Донован от швейцарската банка UBS. Проучване на американското Бюро за трудова статистика (Bls) демонстрира, че " дилърската надценка " е повишила цените на новите коли. Централните банкери също се включват - Фабио Панета от Европейската централна банка съобщи, че може да се стигне до повишение на инфлацията заради възходящите облаги.
Твърде малко доказателства
Според други икономисти обаче облагите се повишават, защото макар високите цени търсенето остава мощно, а за инфлацията значително виновност има " печатането на пари " от централните банки в количества, които не подхождат на действителната стопанска система. " Инфлацията и растящите облаги на корпорациите са единствено признак на прекомерно мощното вкупом търсене ", написа в своя блог икономистът Франсис Копола.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ