Печалбата на Българския енергиен холдинг за миналата 2021 г. е

Печалбата на Българския енергиен холдинг за предходната 2021 година е достигнала 1,356 милиарда лв., което е растеж с невижданите 758%. Това излиза наяве от консолидирания финансов доклад на компанията, които бе оповестен неотдавна. На процедура нарастването на облагата е съвсем девет пъти, по отношение на приходите на БЕХ от 2020 година За съпоставяне през пандемичната 2020 г облагата е била за малко над 157 млн. лева В същото време обаче и внезапно се повишават разноските на холдинга за покупка на излъчвания парникови газове. От доклада се вижда, че БЕХ са платили през 2021 година 906,1 млн. лв. за покупка на квоти CO2. Година по-рано тези разноски са били съвсем три пъти по-малко – за 393,9 млн. лв.. Основната причина за положителните финансови индикатори са високите цени на електрическата енергия в Европа, който на моменти през зимата доближиха и до 800 лева./мвтч денем. Така сериозните доходи за държавните сдружения от високата цена на тока се оказват в АЕЦ „ Козлодуй “, НЕК и в Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ – основните електрогенериращи мощности в страната ни. Още по тематиката ВЕИ 23 март 2022 Топлоелектрическа централа 17 март 2022 19 авг 2020 Освен оповестените над 1,35 милиарда лв. облага още над 450 млн. лева към този момент бяха взети от дъщерната компания АЕЦ „ Козлодуй “. Средствата бяха употребявани, с цел да се обезпечи финансова поддръжка за бизнеса поради високите цени на свободния пазар в сегмента „ Ден напред “. Отделно финансовото министерство изиска от НЕК да изплати предплатено дължимите на страната средства по контракта с „ Атомстройекспорт “. Дъщерното сдружение на БЕХ върна в страната над 1,176 милиарда лв., които отидоха за споразумяване на сметките с съветската страна и доставката на част от оборудването за двата реактора за АЕЦ „ Белене “. „ Според мен първо би трябвало да се изчистят обоснованите разноски в системата и по-късно страната да се разпорежда за потребности, за които откри за добре. Иначе след време, когато цените се балансират, може да се окаже, че държавните сдружения освен не са на облага, само че даже са и на загуба “, съобщи енергийният специалист Антон Иванов пред bTV. Според икономисти страната като притежател на предприятията би трябвало да откри салдото - какъв брой да остави в сдруженията и какъв брой да изтегли. „ Големият проблем тук е каква част от тези средства да останат за бъдещи вложения. Примерно, приказва се за дребни модулни реактори, приказва се за развиване на нуклеарната сила в бъдеще. Обикновено тези средства би трябвало да отидат и за тази цел. От друга страна явно е че семействата и дребните предприятия, които излязоха на свободния пазар, имат проблем “, сподели икономистът Руслан Стефанов. Според специалистите значимо е и да е ясно защо отиват средствата от облагите в държавната енергетиката, а не да се случват вътрешни преразпределения, за които никой да не схваща. Други специалисти напомнят, че НЕК и Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ бяха в тежко финансово положение съвсем доникъде на предходната година. Високите цени на тока в района помогнаха на сдруженията да си стъпят на краката, без да правят основни промени или да лимитират нездравословните си излъчвания. Двете компании, дружно с АЕЦ „ Козлодуй “ обаче би трябвало да заделят съществени средства за капиталовите си стратегии: атомната централа за поддръжка на сигурността на блоковете си и създаване на нова нуклеарна мощ. НЕК пък би трябвало да реши капиталовите си проблеми и ремонтите по ВЕЦ-овете, в това число и несполучливия ремонт на ПАВЕЦ „ Чаира “, който извади оборудването от енергийната система за неопределен срок. ТЕЦ „ Марица Изток 2 “ пък би имала съществени проблеми в случай че трябваше да заплаща квотите си CO2, в случай че се бяха запазили ниските цени на електрическата енергия.