Преразпределиха местата на британските депутати
Пазарлъкът за преразпределянето на освободените от английските евродепутати места, който нажежаваше пристрастеностите в Европарламента от месеци, най-накрая завърши с решение. От него печелят по-големите страни, а дребните, в това число и България, не получават нищо. Открехва се обаче прозорецът към една друга опция, одобрявана нееднозначно: за транснационални паневропейски листи.
Според решението, гласувано от Конституционната комисия на Европейския парламент на 23 януари, 27 от общо 73-те места, заемани в този момент от английски евродепутати, ще бъдат преразпределени измежду останалите 27 страни от Евросъюза. Най-много ще получат Франция, Испания, Италия и Холандия, само че това ще стане след евроизборите през май 2019-а, два месеца след формалното излизане на Англия от общността, планувано за 29 март същата година.
Френските евродепутати ще се усилят от 74 на 79, испанските - от 54 на 59. Прирастът на италианците и холандците ще е по-малък - надлежно от 73 на 76 и от 26 на 29. Ирландия получава две места - от 11 те ще станат 13. С по едно място се "облажват " Дания, Естония, Хърватия, Австрия, Полша, Румъния, Словакия, Финландия и Швеция. А с празни ръце остават България, Белгия, Чехия, Гърция, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Португалия, Словения и Германия. При последната казусът е по-специален - тя не получава бонус, защото е достигнала оптималния позволен брой от 96 места.
Вместо да бъдат оставени в запас или просто отстранени, местата бяха раздадени, тъй като някои страни смятаха, че настоящето систематизиране ги ощетява поради размера на популацията им. Овакантените поради Брексита места дадоха опция за угаждане на тези претенции, без да се постанова други страни членки да бъдат лишени от техни евродепутатски мандати. При настоящето преразпределяне, което всъщност съставлява политическа договорка, общият брой на местата ще бъде понижен от 751 на 705. Решението обаче не е дефинитивно, тъй като би трябвало да бъде утвърдено в пленарната зала.
Останалите неразпределени 46 бройки към този момент остават празни, като в бъдеще могат да бъдат употребявани за нови членки на съюза.
По-интересното е, че, въпреки и нерешително, бе отворен пътят към основаването на паневропейски листи. Те ще разрешават на жителите на Европейски Съюз да гласоподават за политици от други европейски страни, а не както е в този момент - единствено за своите национални листи. Тази концепция витае в пространството от години, само че в последно време още веднъж набра скорост с поддръжката на френския президент Еманюел Макрон, към който се сплотиха Кипър, Гърция, Италия, Малта, Португалия и Испания. Макар че последната дума за нейното осъществяване ще имат националните държавни управления, решението на Конституционната комисията на Европарламента позволи освободените от британците места да бъдат употребявани тъкмо за такива листи.
Членовете на въпросната комисия утвърдиха и още един текст с доброволен темперамент, съгласно който транснационалните листи не би трябвало безусловно да бъдат издигани от в този момент съществуващите политически групи. След гласуването му обаче се е разразил развълнуван безпланов спор, осведомиха медии от Брюксел. Някои евродепутати са се оповестили против такова мнение, като предизвестили, че то единствено ще способства за увеличение на дистанцията сред жителите и техните представители.
Това е обичаната концепция на европейските федералисти, които наивно считат, че тя ще усили отчетността и присъединяване в евроизборите, до момента в който в действителност ще направи тъкмо противоположното, означи евродепутатът от групата на Европейските консерватори и реформисти Казимеж Уяздовски. Като се имат поради евроскептичните и антифедералистките позиции на неговата група, излиза наяве, че въпросът за общите листи ще е следващото поле за конфликт сред поддръжниците и съперниците на задълбочаването на евроинтеграцията.
Според решението, гласувано от Конституционната комисия на Европейския парламент на 23 януари, 27 от общо 73-те места, заемани в този момент от английски евродепутати, ще бъдат преразпределени измежду останалите 27 страни от Евросъюза. Най-много ще получат Франция, Испания, Италия и Холандия, само че това ще стане след евроизборите през май 2019-а, два месеца след формалното излизане на Англия от общността, планувано за 29 март същата година.
Френските евродепутати ще се усилят от 74 на 79, испанските - от 54 на 59. Прирастът на италианците и холандците ще е по-малък - надлежно от 73 на 76 и от 26 на 29. Ирландия получава две места - от 11 те ще станат 13. С по едно място се "облажват " Дания, Естония, Хърватия, Австрия, Полша, Румъния, Словакия, Финландия и Швеция. А с празни ръце остават България, Белгия, Чехия, Гърция, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Португалия, Словения и Германия. При последната казусът е по-специален - тя не получава бонус, защото е достигнала оптималния позволен брой от 96 места.
Вместо да бъдат оставени в запас или просто отстранени, местата бяха раздадени, тъй като някои страни смятаха, че настоящето систематизиране ги ощетява поради размера на популацията им. Овакантените поради Брексита места дадоха опция за угаждане на тези претенции, без да се постанова други страни членки да бъдат лишени от техни евродепутатски мандати. При настоящето преразпределяне, което всъщност съставлява политическа договорка, общият брой на местата ще бъде понижен от 751 на 705. Решението обаче не е дефинитивно, тъй като би трябвало да бъде утвърдено в пленарната зала.
Останалите неразпределени 46 бройки към този момент остават празни, като в бъдеще могат да бъдат употребявани за нови членки на съюза.
По-интересното е, че, въпреки и нерешително, бе отворен пътят към основаването на паневропейски листи. Те ще разрешават на жителите на Европейски Съюз да гласоподават за политици от други европейски страни, а не както е в този момент - единствено за своите национални листи. Тази концепция витае в пространството от години, само че в последно време още веднъж набра скорост с поддръжката на френския президент Еманюел Макрон, към който се сплотиха Кипър, Гърция, Италия, Малта, Португалия и Испания. Макар че последната дума за нейното осъществяване ще имат националните държавни управления, решението на Конституционната комисията на Европарламента позволи освободените от британците места да бъдат употребявани тъкмо за такива листи.
Членовете на въпросната комисия утвърдиха и още един текст с доброволен темперамент, съгласно който транснационалните листи не би трябвало безусловно да бъдат издигани от в този момент съществуващите политически групи. След гласуването му обаче се е разразил развълнуван безпланов спор, осведомиха медии от Брюксел. Някои евродепутати са се оповестили против такова мнение, като предизвестили, че то единствено ще способства за увеличение на дистанцията сред жителите и техните представители.
Това е обичаната концепция на европейските федералисти, които наивно считат, че тя ще усили отчетността и присъединяване в евроизборите, до момента в който в действителност ще направи тъкмо противоположното, означи евродепутатът от групата на Европейските консерватори и реформисти Казимеж Уяздовски. Като се имат поради евроскептичните и антифедералистките позиции на неговата група, излиза наяве, че въпросът за общите листи ще е следващото поле за конфликт сред поддръжниците и съперниците на задълбочаването на евроинтеграцията.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ