Пазарите обичат да вярват, че евтиното е добро. В Китай

Пазарите обичат да имат вяра, че евтиното е положително. В Китай през днешния ден евтиното боли. От дребните покупки през приложения за доставка до цените на жилища и коли – действителността на терена е по-остра от сдържаните публични показатели. Това не е просто статистическа специфичност, а логика на психиката на стопанската система в действително време: когато потребителят чака на следващия ден да е по-евтино, той стопира да купува през днешния ден. Когато компаниите знаят, че конкуренцията ще продава още по-евтино, те стопират да влагат. И спиралата се затваря.Историческият подтекст насочва към необичаен и рисков епизод. Официалната инфлация в Китай от началото на 2023 година крета към нулата, а по-широкият ценови ориентир — Брутният вътрешен продукт дефлаторът — пада към този момент 10 поредни тримесечия. Това е най-дългият низходящ цикъл в новата история на страната и слага Китай в изолирана позиция измежду огромните стопански системи, с паралели, които неизбежно извикват Япония от 90-те. Разликата е мащабът: китайската стопанска система е плитко обвързвана с световните вериги на цената и когато тя стартира да „ изнася “ дефлация през по-евтини артикули, ударът се връща като бумеранг — маржове на мултинационалните компании се свиват, а комерсиалните напрежения се усилват.От 67 постоянно купувани продукта и услуги, проследени в 36 огромни града, 51 поевтиняват за две години. Крушите са с към 31% надолу, всеобщият „ Greatwall “ алено винo - с 29%, колите на BYD - с 27%, цените на жилищата в огромните градове - с 27%, наемите - с 9%, говеждият шол- с 14%, яйцата - с 14%. Традиционните маркери на домашно богатство - се обезценяват синхронно, а хранителната кошница учи семействата да „ чакат още малко “. По индустриалната верига натискът е още по-тежък: полисилицият е под една пета от пика си през 2022 година, арматурното желязо удари осемгодишно дъно през май. Когато суровините падат без да подтикват вложения, значи увереността, а не цената е казусът.Делът на губещите измежду обществените компании надвишава една четвърт — най-вече от 25 години. „ Зомби “ компаниите, които не покриват лихвите си с оперативна облага, се усилват от 19% на 34% за пет години. Капиталовите разноски и вложенията в R&D спадат медианно за пръв път от десетилетие, а над една трета от сдруженията режат личен състав през 2024 година Това е дефлация като корпоративна патология: ценовите войни изяждат маржовете, маржовете изяждат вложенията, а неналичието на вложения бетонира ниските цени. Кръгът се затваря не от логичност, а от боязън.Когато Китай поевтинява, той трансформира равновесието на задграничните салда. Продажбите на Apple падат в множеството тримесечия след края на 2022 г.; Starbucks, Volkswagen и Honda регистрират значими спадове по отношение на предпандемични равнища. Луксозните и козметичните марки усещат охлаждането на потреблението; междинните ценови сегменти влизат в изтощителни промоционни цикли. Външният свят получава „ на преференциално “ артикули, само че заплаща с по-несигурни доходи в Азия и с нови политически напрежения за „ свръхкапацитет “ и дъмпинг.Пекин назовава явлението „ инволюция “ — самоунищожителна конкуренция — и удря по ценовите войни в някои браншове. Паралелно държи педала натиснат в „ стратегически “ браншове — ИИ, полу-проводници, зелена сила — с вярата, че софтуерната работливост ще прелее към приходите. Но когато заплатите в частния бранш порастват най-бавно в историята на статистиката, а в промишлености като произвеждане и ИТ даже падат; когато началните хонорари в „ новата стопанска система “ са с 7% под пика от 2022 г.; когато домакинските спестявания стигат към 110% от Брутният вътрешен продукт — сигналът е един: упованията са по-силни от тласъците. Потребителят не има вяра на на следващия ден.Какво следва? Има три канала, които могат да пресечен спиралата. Първо, директен и краткотраен удар по търсенето: универсални потребителски ваучери от порядъка на половин трилион $ биха сменили логиката на психиката от „ ще изчакам “ към „ в този момент има смисъл “. Ако не през кеш, то през всеобщи данъчни заеми, обвързани с бързи покупки и услуги. Второ, стабилизиране на жилищната убеденост: не с изкуствено повдигане на цени, а с явен кулоар за банкови преструктурирания, довеждане докрай на градежи и институционални наемодатели, които да слагат чартърен празни единици с предсказуеми контракти. Трето, рефокусиране на индустриалната политика от количествен потенциал към качествени експортни ниши: по-малко субсидирани мегатонове, повече стандарти, марки и IP, които да поддържат цена, а не да я разрушават.Прекалената доза фискален тласък може да разклати към този момент нежния заможен сектор; прекомерно дребната — да циментира дефлационните упования. Но колкото повече се отсрочва, толкоз по-скъп става навикът да чакаш. Истинската цена на падащите цени не е в % на показателите, а в ерозията на упоритостта: днешният студент не започва бизнес, утрешният инженер не сменя работа, предприемачът не рискува нова линия. Икономиката се движи освен от разноски и приходи, а от убеденост, че на следващия ден си коства повече.Дефлацията не е подарък за потребителя, а налог върху бъдещето. Тя кара хората да харчат по-малко, компаниите да мечтаят по-малко и страната да импровизира повече. Китай има ресурса да обърне логиката на психиката — салдото е мощен, промишлеността е дълбока, човешкият капитал е действителен. Но борбата не е за числа, а за упования. Ако цените падат трета година и никой не има вяра, че се връщат, стопанската система не се охлажда — тя се вкаменява. Пазарите не обичат изненади, само че още по-малко обичат пустош. А дефлацията, в случай че я оставиш да стане табиет, трансформира растежа в спомен.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.