Пазарите обичат да си измислят истории, а в последните дни

Пазарите обичат да си измислят истории, а в последните дни историята е „ облекчение “ – облекчение от падащи доходности по облигациите, облекчение от предстоящите понижения на лихвите от Федералния запас, облекчение от концепцията, че стопанската система продължава да пораства с прилични темпове, без да изпада в криза.Но в случай че надникнем оттатък заглавията, виждаме нещо по-сложно – същинска „ приказка за два пазара на облигации “. От едната страна са краткосрочните държавни бумаги, чиито доходности слизат надолу в очакване на понижения от Фед. От другата – дълготрайните облигации, където доходностите настойчиво се държат покрай 5% поради страховете от инфлация, големи дефицити и риск за независимостта на централната банка. Този разлом в кривата на доходностите споделя доста повече за положението на системата, в сравнение с няколко нови върха на S&P 500.Историята постоянно е била сензитивна към сериозни равнища. През последните години всяко допиране на 30-годишните облигации до 5% довеждаше до земетресения в настроенията на вложителите. Този път не е изключение. Самото оттегляне от бариерата даде „ сигнал за облекчение “ и разреши на показателите да тръгнат нагоре. S&P 500 още веднъж сложи исторически връх, Dow и Nasdaq също записаха растежи. Но в случай че се вгледаме деликатно, тези върхове стъпват върху почва, която е всичко друго, само че не и постоянна.Причината е, че „ късият край “ на кривата живее в друг свят. Там господства съвсем цялостната убеденост на пазара – 99% възможност съгласно CME FedWatch – че Фед ще понижи лихвата с 25 базисни пункта на съвещанието си този месец. Кратките облигации към този момент го дисконтират. Това основава чувството, че стопанската система ще получи тласък, че паричната политика ще стане по-мека и че рискът от твърдо приземяване ще се разсее. В този свят растежът на Брутният вътрешен продукт от 3% по последната оценка на GDPNow наподобява като доказателство за устойчивостта на Съединени американски щати.Но „ дългият край “ на кривата е друга действителност. Там живее страхът – страхът, че инфлацията не е победена, че цените ще окажат напън върху цените, че политическата интервенция във Фед може да докара до трайно ерозиране на доверието. Точно по тази причина дългите доходности отхвърлят да тръгнат надолу със същия възторг. Разликата сред 2-годишните и 30-годишните бумаги е разтворена, само че не тъй като пазарът чества стабилността, а тъй като се пробва да балансира два спорни сюжета. Ако Фед в действителност жертва част от независимостта си, с цел да поддържа растежа, инфлационните упования може да се раздерат, а тогава дългите облигации ще понесат тежък удар.Пазарът на акции, несъмнено, избира да гледа към късия край и да има вяра в положителната история. Исторически, когато Фед възобновява цикъл на понижения след пауза, показателите се показват добре за най-малко година. Инвеститорите са уверени, че корпоративната печалбена мощ остава висока – докладите за второто тримесечие бяха постоянни, обсегът на растежа бе необятен. Това основава предпоставки оптимизмът да продължи. Но и тук има капан – този оптимизъм пренебрегва обстоятелството, че точно високите лихви разрешиха на дълготрайните вложители да получат опция на акциите. Ако дългите доходности още веднъж се закрепят над 5%, притегателната мощ на облигациите ще нарасне и акциите може да изгубят част от апетита.Едно е несъмнено – въпреки пазарът да приказва за „ облекчение “, вложителите не са спокойни. Огромните потоци към облигационните ETF-и в август – рекордните 49 милиарда $ – демонстрират, че парите търсят сигурност и рентабилност. Инфлационно индексираните фондове също регистрираха осми следващ месец на приток, което подсказва, че вложителите не са уверени в успеха над инфлацията. Тези обстоятелства приказват по-силно от върховете на показателите – капиталът се приготвя за турбуленции.Класическата алтернатива пред Фед още веднъж е на масата. Ако централната банка се поддаде на политическия напън и работи прекомерно нападателно, инфлационните упования могат да се дестабилизират. Ако остане твърда, пазарите ще се оплачат от неналичието на поддръжка. Това е сложният баланс, който сега се оглежда в „ двата пазара на облигации “. Единият има вяра в спасението посредством понижения, другият се опасява от цената, която ще бъде платена в бъдеще.За вложителя посланието е ясно: не вярвайте сляпо в еуфорията на върховете. Историята демонстрира, че когато дългите доходности се двоумят към сериозни равнища, това постоянно е предвестител на по-сериозни разтърсвания. Може би ще има още няколко седмици на напредък, само че в случай че приказката за двата пазара се окаже вярна, ще пристигна миг, когато напрежението ще избие и ще би трябвало да платим цената за днешното „ облекчение “.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.