Пазарите може и да чупят върхове, но един призрак продължава

Пазарите може и да чупят върхове, само че един фантом продължава да се рее над световната финансова система – този на колосалните кеш позиции, които вложителите – както самостоятелни, по този начин и институционални – към момента държат настрана от тържищата. Данните са безапелационни: паричните фондове (money market funds) в Съединени американски щати са надхвърлили рекордните 6 трилиона $, а депозитите по банките в еврозоната и Азия също бележат исторически върхове.В България – сходна картина: над 77 милиарда лева депозити на семействата, съгласно Българска народна банка, при рентабилност близка до нулата или леко позитивна. Но какво стои зад този световен менталитет на паричен " застой "?Първата причина е психическа. Инвеститорите са мощно повлияни от събитията от последните години – пандемия, инфлационен потрес, банкрути на банки (като SVB), и геополитически земетресения. Това е типичен образец за така наречен recency bias – склонността да придаваме несъразмерна тежест на последните отрицателни събития и да чакаме повтаряне. Вместо да мислят в вероятности и сюжети, мнозина просто „ замръзват “ в кеш.Втората причина е структурна. Високите лихви вършат държането на пари в парични фондове или краткосрочни облигации много по-привлекателно. Когато можеш да получиш 5% без риск в американски T-bills, разумно е част от вложителите да не бързат да поемат акционосен риск. Това важи изключително за пенсионни фондове и застрахователи, които могат да покриват пасиви при по-малко волатилност. И тук идва парадоксът – тези „ безрискови “ 5% се трансформират в капан за интензивност.Третата причина е съмнение към актуалното рали. Немалка част от пазара има вяра, че настоящите равнища на Nasdaq и S&P 500 са движени главно от няколко мегакап компании и хайп към изкуствения разсъдък. „ Високо летим, само че на какъв брой мотори? “ – е въпрос, който си задават мнозина. И когато няма безапелационна ширина в растежа, даже ритейл трейдърите стартират да работят като институции – изчакват.Това води до разумния въпрос: Какво ще отключи тези пари? Историята демонстрира, че огромните кеш позиции нормално се раздвижват в три сюжета – (1) нападателен спад, който основава чувство за „ понижение “; (2) резистентен пробив на ново фундаментално равнище (напр. S&P 500 над 6000, съпроводен с растящи печалби); или (3) регулаторна или данъчна смяна, която подтиква вложения в активи (напр. понижение на налог върху финансовите печалби).Но до тогава – рискът не е единствено в това да инвестираш неверно, а в това да останеш настрана прекомерно дълго. Сложната рента не работи за кеша, а действителната инфлация – въпреки и по-ниска – към момента изяжда покупателната дарба. Ако един вложител държи 100 000 лева в кеш 3 години при инфлация 5%, той губи действително към 14% от цената на парите си – невидимото обедняване на пасивността.Не е инцидентно, че даже част от най-консервативните гласове на Уолстрийт към този момент приказват за „ ликвидна опасност “ – не тъй като кешът е нездравословен самичък по себе си, а тъй като може да подхрани бъдещи балони, когато въпреки всичко се влее в пазарите едновременно. Това е иронията на настоящия миг: всеки чака спад, с цел да влезе, само че в случай че никой не продава, този спад не идва – и противоположното, когато всички чакат, постоянно пазарът върви напред самичък.В умозаключение – кешът е удобен, само че комфортът е рядко добър консултант в вложението. За тези, които желаят сигурност, само че и рентабилност, има междинни решения – ETF-и с ниска волатилност, облигационни структури, портфейли с буфери. Но да не вършим нищо в продължение на години може да се окаже най-скъпата тактика от всички.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.