Севдалина Попова, специалист „Музейно дело“ в Община Белово: Митрополит Евстатий Пелагонийски повежда борбата срещу асимилаторските опити на сърбите след Освобождението
Пазарджик. Митрополит Евстатий Пелагонийски, който се включва ревниво в църковно-националните битки на страната ни, след Освобождението продължава дейното си присъединяване в публичния живот. Това сподели за Радио „ Фокус “ – Пазарджик Севдалина Попова, старши експерт в направление „ Музейно дело “ в Община Белово. Тя изясни, че митрополитът повежда битката против асимилаторските опити на сърбите, чието ръководство било наложено в Пирот по време на Освободителната война.
„ През декември 1877 година в отговор на речта на командира на окупиралия Пирот сръбски Тимошки корпус, който декларира че Сърбия е пристигнала да прибере под крилото си „ своите изгубени чада “ митрополит Евстатий декларира, че православните българи от Нишавска епархия са изключително щастливи да посрещнат братските сръбски войски, които един до друг с русите сполучили да оказват помощ за освобождението на българите. Това държание довело до отстраняването и заточването му в Крагуевац – 11 февруари 1878г. Тези събития станали известни в съветския императорски двор и владиката бил награден с ордена „ Св. Ана ” Втора степен, като специфичен делегат го връчил в Крагуевац и незабавно по-късно владиката бил освободен и върнат в Пирот “, изясни Попова. Тя добави, че след подписването на Берлинския контракт Евстатий е изпъден от сърбите.
„ В отечеството си той взе участие в Учредителното заседание, като мнението му било българите от земите, останали отвън България да останат там, да не се изселват и да постоянстват в битката за опазване на националното схващане. След присъединяване и във Великото национално заседание той е назначен за ректор на новооткритата Самоковска духовна семинария, а по-късно се отдръпва в родното Голямо Белово. След няколко години той бил поканен да ръководи Одринската епархия, където имало към 420 хиляди православни българи, които имали потребност от нравствен овчар. Попова сподели също, че с помощта на ръководството му българският детайл е подсилен, връзките с турците се нормализирали, а гръцкото въздействие губело почва. Там го заварило съединението на Княжество България и Източна Румелия. През есента на 1885 година владиката умрял на 70-годишна възраст. След неговата гибел турското държавно управление не разрешава да се изпрати негов заместител.
Ваня НИКОЛОВА
„ През декември 1877 година в отговор на речта на командира на окупиралия Пирот сръбски Тимошки корпус, който декларира че Сърбия е пристигнала да прибере под крилото си „ своите изгубени чада “ митрополит Евстатий декларира, че православните българи от Нишавска епархия са изключително щастливи да посрещнат братските сръбски войски, които един до друг с русите сполучили да оказват помощ за освобождението на българите. Това държание довело до отстраняването и заточването му в Крагуевац – 11 февруари 1878г. Тези събития станали известни в съветския императорски двор и владиката бил награден с ордена „ Св. Ана ” Втора степен, като специфичен делегат го връчил в Крагуевац и незабавно по-късно владиката бил освободен и върнат в Пирот “, изясни Попова. Тя добави, че след подписването на Берлинския контракт Евстатий е изпъден от сърбите.
„ В отечеството си той взе участие в Учредителното заседание, като мнението му било българите от земите, останали отвън България да останат там, да не се изселват и да постоянстват в битката за опазване на националното схващане. След присъединяване и във Великото национално заседание той е назначен за ректор на новооткритата Самоковска духовна семинария, а по-късно се отдръпва в родното Голямо Белово. След няколко години той бил поканен да ръководи Одринската епархия, където имало към 420 хиляди православни българи, които имали потребност от нравствен овчар. Попова сподели също, че с помощта на ръководството му българският детайл е подсилен, връзките с турците се нормализирали, а гръцкото въздействие губело почва. Там го заварило съединението на Княжество България и Източна Румелия. През есента на 1885 година владиката умрял на 70-годишна възраст. След неговата гибел турското държавно управление не разрешава да се изпрати негов заместител.
Ваня НИКОЛОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ