Хотелите и кръчмите ни пробутват страшни гнусотии!
Пазарът ни се залива с имитиращи артикули, създавани с потреблението на хидрогенирани растителни мазнини, получили известното название палма. Това написа в. „ Монитор “.
По данни на статистиката на земеделското министерство количеството за първите 4 месеца на годината на заявените артикули е 3757 т, или с близо 200 т нагоре, като за май прогнозното количество се усилва с още най-малко 1000 т.
Една от аргументите е възходящото търсене на евтините артикули у нас, а друга поевтиняването на суровината за производството на въпросните заместители. В последните 2 месеца цената на палмовото масло на международния пазар е паднало под 500 $ за звук и това несъмнено ще подтиква повишаването на производството на имитиращи млечни артикули.
Учени от Харвард обясниха вредата на млечните артикули за здравето
За първите 3 месеца у нас са импортирани над 2715 т хидрогенирани растителни мазнини за над 3,2 млн. $, сочат данни на Национален статистически институт. През предходната година импортът на химически променената растителна лой е бил 11 025 т за над 14,62 млн. $. През новия век рекорден импорт от 22 168 т е регистриран през 2006 година Най-скъпо - съвсем 25,8 млн. $, са коствали доставките през 2008-а.
Зам.-председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Симеон Присадашки счита, че е мъчно да се пресметна какъв е делът на имитиращите артикули на пазара. "От началото на годината има спад в преработката на мляко у нас ", споделя той и добави: "Причината са огромните количества неосъществена продукция по складовете на мандрите и търговците, макар че потреблението не се трансформира доста ".
Според него делът на непознатите млечни артикули у нас е максимален в скъпите сегменти. Същото важи и при сухите млека, които доста малко са за директна консумация, а най-често се влагат всеобщо в производството на имитиращите артикули с растителни хидрогенирани мазнини.
Малко известни изгоди за здравето от сиренето
Според Васил Стойчев, докторант в Института по земеделска стопанска система, казусът в България е, че няма задоволително сурово мляко, което да се употребява за производството на млечни артикули. „ Мандрите даже да доставят от чужбина изсъхнало мляко, кондензат или друга суровина, с цел да може да се създаде сирене или някакъв различен млечен артикул, е нужна лой. Млечните мазнини обаче (масло и сметана) са скъпи и доминира вносът “, изяснява той. По думите му това е една от аргументите за повишаване на производството на имитиращи артикули. За първите 4 месеца създаденото мляко у нас е общо 213 939 т, или с съвсем 4500 т по-малко от същия интервал на предходната година.
Иван Грънчаров, някогашен притежател на мандра, счита, че последователното заливане на пазара с имитиращи артикули ще докара до закриване на компании, работещи единствено с мляко.
Той счита, че сега 80% от пазара се владее от най-евтините сирена, които са с растителни добавки, като максимален оборот с такива артикули се върти по хотелите и заведенията за публично хранене. Пускат заявления, че продуктът е натурално сирене. „ Проблемът не е в неналичието на суровина за произвеждане или поради неплатежоспособния пазар, а просто по този метод законно се осъществя бързо свръхпечалба “, счита той.
На въпрос има ли метод да се познае на усет имитацията на млечен артикул, Грънчаров изясни, че нормално тези храни имат усет на гранясало и се лепят по небцето.
Проф. Гроздан Караджов от Университета по хранителни технологии в Пловдив изяснява, че хидрогенираните растителни мазнини играят ролята и на консервант и не разрешават на избрана гама от микроорганизми да се развиват. Според специалиста при всички артикули, декларирани като реплика, мазнината е на 100% от този вид.
От млечния отрасъл споделят още, че е мъчно да се пресметна какъв брой е и незаконното произвеждане на имитиращи артикули, които нормално се продават като същински. Натиск върху нашите производители оказва и вносът от Европейски Съюз на подготвени млечни артикули. От Германия за първите 4 месеца на годината са доставени съвсем 1000 т масло, а за същия интервал производството му в България е паднало до 357 т, или с 14% по-малко на годишна база.
По данни на статистиката на земеделското министерство количеството за първите 4 месеца на годината на заявените артикули е 3757 т, или с близо 200 т нагоре, като за май прогнозното количество се усилва с още най-малко 1000 т.
Една от аргументите е възходящото търсене на евтините артикули у нас, а друга поевтиняването на суровината за производството на въпросните заместители. В последните 2 месеца цената на палмовото масло на международния пазар е паднало под 500 $ за звук и това несъмнено ще подтиква повишаването на производството на имитиращи млечни артикули.
Учени от Харвард обясниха вредата на млечните артикули за здравето
За първите 3 месеца у нас са импортирани над 2715 т хидрогенирани растителни мазнини за над 3,2 млн. $, сочат данни на Национален статистически институт. През предходната година импортът на химически променената растителна лой е бил 11 025 т за над 14,62 млн. $. През новия век рекорден импорт от 22 168 т е регистриран през 2006 година Най-скъпо - съвсем 25,8 млн. $, са коствали доставките през 2008-а.
Зам.-председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Симеон Присадашки счита, че е мъчно да се пресметна какъв е делът на имитиращите артикули на пазара. "От началото на годината има спад в преработката на мляко у нас ", споделя той и добави: "Причината са огромните количества неосъществена продукция по складовете на мандрите и търговците, макар че потреблението не се трансформира доста ".
Според него делът на непознатите млечни артикули у нас е максимален в скъпите сегменти. Същото важи и при сухите млека, които доста малко са за директна консумация, а най-често се влагат всеобщо в производството на имитиращите артикули с растителни хидрогенирани мазнини.
Малко известни изгоди за здравето от сиренето
Според Васил Стойчев, докторант в Института по земеделска стопанска система, казусът в България е, че няма задоволително сурово мляко, което да се употребява за производството на млечни артикули. „ Мандрите даже да доставят от чужбина изсъхнало мляко, кондензат или друга суровина, с цел да може да се създаде сирене или някакъв различен млечен артикул, е нужна лой. Млечните мазнини обаче (масло и сметана) са скъпи и доминира вносът “, изяснява той. По думите му това е една от аргументите за повишаване на производството на имитиращи артикули. За първите 4 месеца създаденото мляко у нас е общо 213 939 т, или с съвсем 4500 т по-малко от същия интервал на предходната година.
Иван Грънчаров, някогашен притежател на мандра, счита, че последователното заливане на пазара с имитиращи артикули ще докара до закриване на компании, работещи единствено с мляко.
Той счита, че сега 80% от пазара се владее от най-евтините сирена, които са с растителни добавки, като максимален оборот с такива артикули се върти по хотелите и заведенията за публично хранене. Пускат заявления, че продуктът е натурално сирене. „ Проблемът не е в неналичието на суровина за произвеждане или поради неплатежоспособния пазар, а просто по този метод законно се осъществя бързо свръхпечалба “, счита той.
На въпрос има ли метод да се познае на усет имитацията на млечен артикул, Грънчаров изясни, че нормално тези храни имат усет на гранясало и се лепят по небцето.
Проф. Гроздан Караджов от Университета по хранителни технологии в Пловдив изяснява, че хидрогенираните растителни мазнини играят ролята и на консервант и не разрешават на избрана гама от микроорганизми да се развиват. Според специалиста при всички артикули, декларирани като реплика, мазнината е на 100% от този вид.
От млечния отрасъл споделят още, че е мъчно да се пресметна какъв брой е и незаконното произвеждане на имитиращи артикули, които нормално се продават като същински. Натиск върху нашите производители оказва и вносът от Европейски Съюз на подготвени млечни артикули. От Германия за първите 4 месеца на годината са доставени съвсем 1000 т масло, а за същия интервал производството му в България е паднало до 357 т, или с 14% по-малко на годишна база.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ