Пазарът на първични публични предлагания (IPO) отново е в центъра

Пазарът на първоначални обществени предлагания (IPO) още веднъж е в центъра на вниманието. Само че този път обстановката е по-сложна, в сравнение с наподобява от пръв взор. Заглавията крещят за „ най-горещия IPO пазар от 2021 година “, междинните първоначални доходности са двойно над историческите, а имената от бранша на изкуствения разсъдък и криптовалутите придават на цялата картина спомагателен ореол на „ нова златна тресчица “. Но дали в действителност сме на прага на нов балон, или картината е по-нюансирана?Историята демонстрира, че броят на IPO-тата и техните първоначални доходности са едни от най-надеждните знаци за пазарна еуфория. В зората на интернет балона през 1999–2000 година междинната първична рентабилност надхвърляше 70%, а броят на IPO-тата доближаваше исторически върхове. Днес обстановката е друга – да, 2025 година е по-силна от предходните две години, само че в случай че темпото се резервира, общият брой на IPO ще е към 100 за годината – почти половината от дълготрайната междинна стойност от началото на 80-те. На този декор е мъчно да приказваме за „ прегряване “ в чистия смисъл на думата.Да, първичната рентабилност приблизително е 40% – над два пъти дълготрайната междинна стойност от 17%, само че надалеч от безумието на интернет ерата. По-важното е, че тези доходности се концентрират в избрани ниши: AI и крипто. Там в действителност виждаме признаци на „ irrational exuberance “, както Алън Грийнспан в миналото го назова. Инвеститорите преследват „ огромната история “ за изкуствения разсъдък – история, която обаче към този момент има своите първи пукнатини. Последното проучване на MIT, съгласно което 95% от фирмите, внедрили AI, към момента не осъществят никаква възвръщаемост, е обезпокоителен сигнал. Ако „ магията “ на AI не стартира да носи резултати в необятен мащаб, целият пазар може да се окаже издигнат върху песъчлива основа.Други основни знаци обаче демонстрират по-умерена картина. Сравнението сред дивидентни и недивидентни акции да вземем за пример сочи, че през днешния ден точно дивидентните компании имат по-високи съотношения цена/балансова стойност – противоположното на 1999 година, когато вложителите пренебрегваха стабилността и залагаха единствено на растежа. Това значи, че еуфорията още не е излязла отвън надзор.Подобно е ситуацията и при избора на източници на капитал – делът на финансирането посредством акции е по-нисък от историческите междинни стойности, което демонстрира, че фирмите не считат акциите си за свръхнадценени. А дисконтовете при затворените фондове остават към 7%, близки до дълготрайните нива, което още веднъж е сигнал за сдържаност.И въпреки всичко има риск да се фокусираме прекомерно върху аналогии с предишното и да изпуснем новите форми на пазарна логика на психиката. Всеки балон има своя неповторим роман – интернет през 2000 година, парцелите през 2007 година, а в този момент може би AI. Това, че IPO пазарът като цяло не наподобява толкоз „ нагорещен “, не значи, че няма нови характерни опасности. Днес пазарните облаги са съсредоточени в дребен брой мегакап компании, които дефинират настроението на целия показател. Ако AI разказът се пропука, резултатът върху показатели като S&P 500 може да бъде лавинообразен.В същото време не трябва да забравяме и позитивната страна. Въпреки несигурността, IPO пазарът отразява нещо значимо – готовността на капитала да финансира нововъведения. Пазар с 100 IPO-та годишно надалеч не е прегрят, само че е витален. А междинната първична рентабилност от 40% може да се преглежда и като отплата за риска, а не като чиста еуфория.Това слага вложителите пред алтернатива: да гледат ли на настоящия пазар като на „ предбалонно “ положение, или като на естествен стадий от цикъла? Отговорът е, че евентуално е и двете. От една страна, необятният пазар не демонстрира признаци на систематична еуфория. От друга страна, местни джобове на свръхоптимизъм – крипто и AI – към този момент са факт и точно там евентуално ще пристигна първата промяна.Истинският тест ще бъде не какъв брой IPO-та ще забележим до края на годината, а дали фирмите, излезли на борсата, ще стартират да демонстрират действителна възвръщаемост. Балоните не се спукват поради броя на новите излъчвания, а поради несъответствието сред обещания и резултати.В умозаключение: през днешния ден не живеем в нов 1999 година, само че това не значи, че няма опасности. Инвеститорите би трябвало да внимават освен за количеството нови IPO, а и за качеството на бизнеса зад тях. А за тези, които желаят да играят контрарийно – подценените дивидентни компании и секторите отвън хайпа може би ще се окажат най-хубавата застраховка против бъдещия спад.Това е точно чарът на настоящия миг – пазар, който е по едно и също време цялостен с вяра и със подозрение, с еуфория и със боязън. А както историята е показвала още веднъж и още веднъж, тъкмо тогава идват най-интересните капиталови благоприятни условия.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.