Имотните брокери настояват да се саморегулират
Пазарът на недвижими парцели в България от дълго време се нуждае от законова регулация, с цел да се подсигурява бистрота, уместност и висок професионализъм. Браншът към този момент повече от десетилетие упорства за промени, срещайки опозиция и трудности.
В Народното събрание има два сходни законопроекта за регулация на пазара на недвижими парцели – от „ ИТН “ (ИТН) и от ГЕРБ-СДС. И двата разновидността се припокриват по основни аспекти, като въвеждане на професионална застраховка, отбрана на жителите от вреди и битка с подправените разгласи.
Основният спор обаче не е по законопроектите, а сред самия бизнес. Различните участници съгласно кой да бъде регулаторният орган – дали браншовата камара, или държавен орган, разяснява националният представител от Има Такъв Народ Александър Рашев по време на събитие, проведено от Националното съдружие Недвижими парцели (НСНИ).
Според него дебатът би трябвало да се изнесе в работна група, да се чуят мненията на безусловно всички, освен на организациите за недвижими парцели.
Трябва да се чуе мнението на потребителите, на КЗП. Трябва да се чуе мнението на страната – какво считат, че е най-добре в този съответен случай, с цел да може да се откри в действителност най-хубавото решение за регулация на този бизнес “, каза Рашев.
Законопроекти и спор за регулаторния орган
Националното съдружие Недвижими парцели и Има Такъв Народ твърдо поддържат саморегулацията посредством браншова камара. Техният мотив е, че участниците на пазара са най-компетентни да наблюдават за етичните правила, професионалното развиване и комплицираните процеси.
Всички близки специалности се контролират с браншови камари “, акцентира ръководителят на НСНИ Александър Бочев, добавяйки, че е нереалистично да се чака държавен орган да разполага с задоволително подготвеност, финансови и кадрови запаси, с цел да следи „ тези доста комплицирани процеси “.
Налице е обаче и различна позиция, която предлага Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) да поеме надзорните функционалности, като в закона ще бъдат изброени в детайли нелоялните търговски практики.
Светлана Георгиева, зам.-председател на НСНИ, изрично отхвърля тази концепция. По думите ѝ това би натоварило ненужно КЗП и би довело до несъответстващ закон, тъй като „ нелоялните търговски практики се движат, те са едно в този момент, само че след шест месеца може да е друго “.
Относно опасенията за „ узурпиране на властта “ от страна на бъдещата камара, от НСНИ и Има Такъв Народ подчертаха, че учредителното заседание ще бъде отворено за всички, искащи да вземат участие, а органите на камарата ще действат на правилото на мандатност, което ще предотврати концентрацията на власт. Идеята Агенцията по вписванията да води регистъра на брокерите също е отхвърлена като нереалистична, защото организацията към този момент води два доста огромни национални регистъра.
Защо е нужна регулация?
Основният мотив за регулация е неналичието на ясни правила, която разрешава на всеки да се показва за брокер, без значение от обучение и опит. Както акцентира Георгиева, задачата е „ пазар, който да е сигурен “ за продавачи, купувачи и имотни организации. Сред главните проблеми са:
Нелоялни практики: подправени разгласи и скрити оферти;Недостатъчна отбрана на потребителите: клиентите нямат гаранции за професионална отговорност и са изложени на риск от неточни действия;Нисък професионализъм: неналичието на условия за обучение и продължаващо образование води до ниско качество на услугите.
Всеки може да стане брокер без образование “, означи националният представител Александър Рашев.
Отсъствието на доверителни сметки за потребителските средства пък оставя парите на клиентите без съответна отбрана. НСНИ упорства за „ доверителна сметка “, където парите на клиентите да са настрана, гарантирайки тяхната приложимост единствено за съответна цел.
Както подчертаха участници в полемиката, над 80% от страните в Европейския съюз имат контролирана специалност в областта на недвижимите парцели, което слага България измежду дребното изключения без никакви условия за упражняването ѝ.
Въпреки че към 60% от покупко-продажбите с парцели в България към този момент се осъществят благодарение на медиатори, никой не знае какъв брой тъкмо организации оперират и какъв брой от тях ще останат след влизането в действие на закона. Надеждата на сектора е, че приемането на подобен закон ще донесе по този начин нужната бистрота и ще даде явен отговор на въпроси като броя на настоящите организации и брокери, техните отговорности и минимални условия за обучение.
Крайната цел е всеки консуматор да бъде обслужван от професионален, образован и способен брокер, което ще докара до увеличение на доверието и използването на брокерски услуги. Физическите лица, които продават лични парцели, няма да бъдат наранени от новия закон.
регулация брокери на парцели локални брокери законопроект ИТН ГЕРБ
В Народното събрание има два сходни законопроекта за регулация на пазара на недвижими парцели – от „ ИТН “ (ИТН) и от ГЕРБ-СДС. И двата разновидността се припокриват по основни аспекти, като въвеждане на професионална застраховка, отбрана на жителите от вреди и битка с подправените разгласи.
Основният спор обаче не е по законопроектите, а сред самия бизнес. Различните участници съгласно кой да бъде регулаторният орган – дали браншовата камара, или държавен орган, разяснява националният представител от Има Такъв Народ Александър Рашев по време на събитие, проведено от Националното съдружие Недвижими парцели (НСНИ).
Според него дебатът би трябвало да се изнесе в работна група, да се чуят мненията на безусловно всички, освен на организациите за недвижими парцели.
Трябва да се чуе мнението на потребителите, на КЗП. Трябва да се чуе мнението на страната – какво считат, че е най-добре в този съответен случай, с цел да може да се откри в действителност най-хубавото решение за регулация на този бизнес “, каза Рашев.
Законопроекти и спор за регулаторния орган
Националното съдружие Недвижими парцели и Има Такъв Народ твърдо поддържат саморегулацията посредством браншова камара. Техният мотив е, че участниците на пазара са най-компетентни да наблюдават за етичните правила, професионалното развиване и комплицираните процеси.
Всички близки специалности се контролират с браншови камари “, акцентира ръководителят на НСНИ Александър Бочев, добавяйки, че е нереалистично да се чака държавен орган да разполага с задоволително подготвеност, финансови и кадрови запаси, с цел да следи „ тези доста комплицирани процеси “.
Налице е обаче и различна позиция, която предлага Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) да поеме надзорните функционалности, като в закона ще бъдат изброени в детайли нелоялните търговски практики.
Светлана Георгиева, зам.-председател на НСНИ, изрично отхвърля тази концепция. По думите ѝ това би натоварило ненужно КЗП и би довело до несъответстващ закон, тъй като „ нелоялните търговски практики се движат, те са едно в този момент, само че след шест месеца може да е друго “.
Относно опасенията за „ узурпиране на властта “ от страна на бъдещата камара, от НСНИ и Има Такъв Народ подчертаха, че учредителното заседание ще бъде отворено за всички, искащи да вземат участие, а органите на камарата ще действат на правилото на мандатност, което ще предотврати концентрацията на власт. Идеята Агенцията по вписванията да води регистъра на брокерите също е отхвърлена като нереалистична, защото организацията към този момент води два доста огромни национални регистъра.
Защо е нужна регулация?
Основният мотив за регулация е неналичието на ясни правила, която разрешава на всеки да се показва за брокер, без значение от обучение и опит. Както акцентира Георгиева, задачата е „ пазар, който да е сигурен “ за продавачи, купувачи и имотни организации. Сред главните проблеми са:
Нелоялни практики: подправени разгласи и скрити оферти;Недостатъчна отбрана на потребителите: клиентите нямат гаранции за професионална отговорност и са изложени на риск от неточни действия;Нисък професионализъм: неналичието на условия за обучение и продължаващо образование води до ниско качество на услугите.
Всеки може да стане брокер без образование “, означи националният представител Александър Рашев.
Отсъствието на доверителни сметки за потребителските средства пък оставя парите на клиентите без съответна отбрана. НСНИ упорства за „ доверителна сметка “, където парите на клиентите да са настрана, гарантирайки тяхната приложимост единствено за съответна цел.
Както подчертаха участници в полемиката, над 80% от страните в Европейския съюз имат контролирана специалност в областта на недвижимите парцели, което слага България измежду дребното изключения без никакви условия за упражняването ѝ.
Въпреки че към 60% от покупко-продажбите с парцели в България към този момент се осъществят благодарение на медиатори, никой не знае какъв брой тъкмо организации оперират и какъв брой от тях ще останат след влизането в действие на закона. Надеждата на сектора е, че приемането на подобен закон ще донесе по този начин нужната бистрота и ще даде явен отговор на въпроси като броя на настоящите организации и брокери, техните отговорности и минимални условия за обучение.
Крайната цел е всеки консуматор да бъде обслужван от професионален, образован и способен брокер, което ще докара до увеличение на доверието и използването на брокерски услуги. Физическите лица, които продават лични парцели, няма да бъдат наранени от новия закон.
регулация брокери на парцели локални брокери законопроект ИТН ГЕРБ
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ