Пазарът на изкуствен интелект днес прилича на сграда, в която

Пазарът на изкуствен интелект през днешния ден наподобява на постройка, в която по едно и също време се леят бетон и се разклащат прозорци. От едната страна стоят рекордни облаги, амбициозни проекти за трилиони долари вложения и ръководители, които приказват за бъдещи пазари за един трилион. От другата – предизвестия за балон, прекомерно съсредоточен растеж, прекомерно високи оценки и първи признаци, че даже „ съвършените “ доклади към този момент не са задоволителни да поддържат цените. След последните разтърсвания на Уолстрийт доста вложители усещат тъкмо това напрежение: формалният роман за „ гражданска война “ продължава, само че под него стартира да се надига възприятие за мини-паника.

Тази мини-паника се прояви ясно, когато няколко водещи компании в тематиката на изкуствения разсъдък регистрираха мощни резултати, а пазарът реагира не с еуфория, а с ликвидация. Palantir, една от звездите на последните години, демонстрира рекордни доходи и растеж от осемдесет % на бизнеса си в Съединени американски щати, само че акциите ѝ падат с близо 10 %. Главният изпълнителен шеф Алекс Карп приказва за „ най-хубавите резултати, които в миналото софтуерна компания е показвала “, а пазарът сякаш дава отговор: „ към този момент знаем, това е в цената “. Компания с над 100 и четиридесет % растеж единствено за тази година и коефициент цена/печалба към двеста и тридесет просто не получава право на неточност. Тук не е нужно ново неприятно число, с цел да се стигне до промяна – задоволително е някои вложители да решат, че е време да „ заключат облагата “.

Паралелно с това, друга основна фигура – Nvidia – се трансформира в алегоричен барометър на целия роман. Пазарът гледа към идните ѝ резултати съвсем като към референдум: удостоверява ли се тезата, че построяването на инфраструктура за изкуствен интелект е при започване на огромен и резистентен цикъл, или стартират първите сигнали за пренасищане. Когато огромни вложители като SoftBank продават целия си дял в Nvidia, формалното пояснение е, че просто пренасочват средства към други планове в същата област. Психологическият резултат обаче е друг: мнозина го възприемат като знак, че даже най-информираните участници считат настоящите равнища за „ добър миг за излизане “.

Едновременно с това се включва и фигурата на Майкъл Бъри, индивидът, който стана знак на предвиждането на рецесията през две хиляди и осма. Неговите къси позиции против Nvidia и Palantir не са решаващи сами по себе си, само че имат мощен прочувствен заряд. Когато човек с такава известност написа, че от време на време единственият печеливш ход е „ да не играеш “, той не приказва единствено за две компании, а за цялата логичност на бързото преследване на една тематика, която към този момент три години движи показатели и настроения.

Интересното е, че част от най-сериозните предизвестия идват от вътрешната страна, от самите участници в промишлеността. Алекс Карп от Palantir споделя непосредствено, че голяма част от пазара на изкуствения разсъдък може и да не сътвори задоволително стойност, с цел да оправдае действителните разноски за модели и инфраструктура. Той разделя вселената на две: всеобщи приложения, които „ вършат нещата малко по-удобни “, само че мъчно трансформират приходите и маржовете, и по-малък сегмент, в който технологиите в действителност водят до смяна на бойното поле, на сигурността, на рентабилността и паричните потоци. Самият факт, че началник на водеща компания в тематиката споделя, че забележителна част от останалите може да не си коства като инвестиция, е значим сигнал за това какъв брой диференциран ще бъде резултатът в този бранш.

В същото време гласовете на оптимистите остават мощни. Анализатори като Дан Айвс гледат на сегашната промяна като на къс миг на нерешителност, след който ще последва нов мощен растеж към края на годината. Аргументът е, че това, което виждаме през днешния ден при Nvidia и огромните платформи, е едвам първата вълна на внедряване, а за всеки $, вложен в чипове и инфраструктура, надолу по веригата ще се родят осем до 10 $ в нови артикули и услуги. Ръководители като Лиза Су от AMD умерено приказват за пазари на центрове за данни за един трилион $ до две хиляди и тридесета година, а проектите на компании като OpenAI за големи вложения в изчислителна мощте подхранват чувството, че сме при започване на „ нов електрификационен цикъл “.

Докато тези две истории – на ентусиазма и на предизвестията – си опонират, под тях протича третият слой: измереният риск на редовно равнище. Стратези като тези от BCA Research припомнят, че водещите компании в тематиката на изкуствения разсъдък към този момент концентрират такава пазарна стойност, че даже спад от двадесет % значи изпаряване на над четири трилиона $. При спад от петдесет % – сюжет, който никой не желае да изрича, само че въпреки всичко счита за вероятен – приказваме за над единадесет трилиона изгубена стойност. Централни банки, интернационалните институции и регулатори, от Международния валутен фонд до паричните управляващи в Азия, стартират да приказват намерено за риска от „ надценени акции “, движени от несъразмерен оптимизъм към бъдещите облаги от изкуствен интелект.

Исторически това не е нова картина. В края на деветдесетте години интернет фирмите обясняваха за какво „ този път е друго “, за какво всеки вложен $ ще се трансформира в доста повече в бъдеще и за какво обичайните индикатори за оценка са остарели. След това пристигна интервалът, в който се оказа, че интернет в действителност промени света, само че множеството ранни любимци изчезнаха или се стопиха, а цената се концентрира в няколко определени имена, които оцеляха и построиха резистентен бизнес модел. Сегашният цикъл към изкуствения разсъдък има всички белези на сходна динамичност: технологията евентуално ще остане, ще се развие и ще донесе голяма стойност, само че въпросът е кои тъкмо компании ще я осъществят и на каква цена.

За вложителя и за бизнес притежателя огромният въпрос не е „ има ли балон “, а какво тъкмо купува в този миг. Купува ли присъединяване в действителни, доказващи се към този момент потоци от доходи, които изкуственият разсъдък укрепва и прави по-ефективни, или купува нереална история, че „ някой ден “ тези модели ще трансформират всичко. Купува ли компания, която може да потвърди измерим резултат върху маржове, разноски, сигурност и работливост на клиентите си, или поема риск в бизнес, който повече наподобява на скъпо заплатен опит.

Добре е обаче, вложителите да не гледат на целия бранш на изкуствения разсъдък като на еднообразен блок. Трябва ясно разграничаване сред доставчиците на инфраструктура, платформените компании и съответните приложни решения. Във всеки от тези три пласта има друг риск: при инфраструктурата – заплаха от свръхизграждане и спад на възвръщаемостта; при платформите – риск от регулации и напън върху маржовете; при приложенията – заплаха от бърза замяна и мощна конкуренция. Второ, бих обърнал внимание на оценките по отношение на действителния паричен поток. Когато коефициент цена/печалба се мери в стотици, би трябвало да се запитаме освен дали компанията пораства, а какъв брой години безукорен напредък са към този момент „ заложени “ в настоящата цена. Трето, бих приел, че в такава среда не е грях да намалиш експозицията към най-прегретите имена и да прехвърлиш част от риска към по-стабилни бизнеси, които печелят от тематиката за изкуствения разсъдък, само че не зависят напълно от нея.

Накрая, бих напомнил и нещо по-човешко: мини-паниката, за която приказват анализаторите, е в действителност увещание, че и най-модерната технология не анулира остарелия закон на пазарите – в дълготраен проект цената следва облагата и дисциплината, а не шумът и модата. Изкуственият разсъдък може да бъде идващият огромен мотор на стопанската система, само че няма гаранция, че днешните любимци на пазара ще бъдат и утрешните спечелили. Разумният вложител не гони всяка вълна до върха, а се стреми да остане на повърхността и откакто пяната се прибере.

Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.