Пазарът на държавен дълг в САЩ навлезе в етап, който

Пазарът на държавен дълг в Съединени американски щати навлезе в стадий, който припомня на късен цикъл на очаквания, сблъскващи се с действителността: доходността по дълга се повишава точно когато политическият и корпоративният разказ упорства за по-ниска цена на капитала. Контекстът е необикновен. Федералният запас се чака да понижи лихвата с 25 базисни пункта в сряда, а все пак доходностите по 10- и 30-годишните облигации се изтласкват към 4.2% и 4.82% – нива, следени за последно в края на септември. Рефлексът на пазара да намалява дълготрайните доходности при цикъл на облекчение този път отсъства, което е централен сигнал в среда, в която ликвидността остава напрегната, инфлационната инерция — недоизчистена, а световната рентабилност се подвига синхронно в Съединени американски щати, Германия и Япония.Фактите приказват с хладна поредност. Коментарите от членове на ЕЦБ, че ново покачване на лихвите през 2026 година не е изключено, както и упованието Банката на Япония да затегне политиката си на 19 декември, покачват доходността по световните държавни задължения и основават външен напън върху американските трежърита. Пазарът записва 10-годишната рентабилност към 4.179%, 30-годишната покрай 4.811%, а двугодишната — 3.596%, достигайки най-високите стойности за последните седмици. Структурните фактори – американските бюджетни дефицити, продължаващото издаване на дълг, неналичието на цялостно доверие, че инфлацията е „ завършила “ – поставят подова граница под доходностите. Ако дисинфлацията бе изцяло безапелационна, дългият завършек на кривата би трябвало да се отпуска, а не да се втвърдява.В макро рамката се оформя картина на парична асинхронност. Фед смекчава, ЕЦБ подава ястребови сигнали, Япония изненадва с опция за нормализация. Тази световна промяна в цената на парите слага Съединени американски щати в обстановка, в която вътрешната политика се сблъсква с интернационалното равновесие. Пазарите към този момент не поясняват първите стъпки на Фед като линейна пътека към по-ниски дълготрайни лихви. Според PGIM Fixed Income придвижването на доходностите влиза в „ disappointment phase “ – късният стадий в цикъла на облекчение, при който упованията за внезапен спад на доходността отстъпват пред осъзнаването, че структурните сили са по-силни от монетарното ориентиране.Психологията на участниците се измества: първичната убеденост, че 2026 година ще донесе предвидима серия намаления, се сблъсква с по-сдържан звук от страна на Федералния запас. Скептицизмът на висши представители на Фед към инфлационния развой основава когнитивно напрежение сред политическия напън за по-ниски доходности и фактическата инерция на номиналните съставки. Маркет-базираното очакване за последващо намаляване е изтласкано към април, което е знак за закъснение на груповата убеденост. Паралелно се следи стягане в кредитните пазари: разширяващи се спредове, възходящи делинквентности в ABS сегмента и отсъстващо облекчение в автомобилното кредитиране макар по-ниски краткосрочни лихви.Историческият резонанс води към късните етапи на 1998–1999 и 2019 година, когато първичните намаления на лихвите не доведоха до дълготраен спад на дълготрайната рентабилност заради композиция от дефицити, световни несъответствия и пазарно съмнение към инфлационната траектория. В сходни интервали точно дългият завършек на кривата се трансформира в огледало на дълбоката неустановеност – не за идващото съвещание, а за структурния роман за стопанската система.Основната теза тук е, че историята не е просто посоката на доходността, а смисъла на нейното отделяне от обичайна логичност на цикъла на облекчение. Покачването на доходностите в миг на предстоящо намаляване на лихвата алармира за пазар, който слага под въпрос способността на цикъла да форсира дезинфлацията и да стабилизира дълговата динамичност. Рискът се промъква не в това, че доходностите са високи, а в това, че се втвърдяват тъкмо когато стопанската система регистрира признаци на стрес в потребителския и корпоративния заем.Финалният Insight е, че днешната пазарна логичност приказва за роман, в който световната рентабилност диктува темпото, политиката реагира, само че не води, а вложителите осъзнават, че цикълът на облекчение е по-сложен, по-бавен и по-малко предвидим от мечтаното. Пазарът не търси съвършени данни, а пореден роман. А днешният роман е, че салдото сред инфлация, дефицити и световна политика остава неизчистен.Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.