Пазарът е шумен. Всеки ден излизат новини, прогнози, доклади, рейтинги.

Пазарът е гръмък. Всеки ден излизат вести, прогнози, отчети, рейтинги. Анализаторите приказват, медиите усилват, а логаритмите търгуват на милисекунди. В този звук обаче има сигнали, които не крещят. Те просто съществуват – тихи, само че безапелационни. И най-важният от тях е вътрешната търговия. Не приказваме за противозаконна търговия с вътрешна информация, а за обществено декларирани покупки и продажби от самите шефове, изпълнителни шефове и членове на борда на фирмите. И тъкмо тези покупко-продажби постоянно предсказват бъдещето по-добре от всички рейтинги на Уолстрийт взети дружно.Историята изобилства с образци. През 2006 година, тъкмо преди рецесията с недвижимите парцели, имаше всеобщо разпродаване на акции от управленията на строителни и ипотечни компании. През март 2020 година, когато Covid затвори света, някои от най-големите покупки от вътрешни лица се случиха в дъното – и съответстваха съвсем тъкмо с повратната точка на пазара. През 2023 година, до момента в който всички говореха за криза, вътрешни лица в енергийния бранш всеобщо акумулираха – и този бранш по-късно изпревари пазара.Защо това работи? Защото ръководителите на фирмите знаят нещо, което масата не знае: качеството на настоящите продажби, силата на pipeline-а, идни покупко-продажби, упования за маржове, възможни придобивания, сигнали от конкуренцията, вътрешно чувство. Те не търгуват на база страсти или FOMO. Те купуват, когато имат вяра, че цената е подценена. И продават, когато знаят, че цената е „ по-добра от истината “.Да разгледаме един съответен образец от последните месеци. В компанията Broadcom (AVGO) – обичана на АИ вложителите – имаше няколко огромни вътрешни продажби от членове на борда и мениджмънта, тъкмо към пиковете на цената. Същевременно, в компании като Albemarle, които са под напън, някои от шефовете купуват в огромни размери. Това не е инцидентно.Платформи като OpenInsider и Finviz оферират обществена база данни за такива покупко-продажби. Но множеството вложители не я употребяват. Уолстрийт също рядко приказва за това – не тъй като е нелегално, а тъй като вътрешните покупко-продажби са конкурентна информация. Те демонстрират действителното доверие на тези, които знаят най-вече. Когато някой продаде 2% от портфолиото си – това може да е за данъчни цели. Но когато основният изпълнителен шеф на компанията купи за $5 милиона със лични пари – това е сигнал.Разбира се, не всяка покупка е гаранция за скок. Но статистически, фирмите с голям брой вътрешни покупки от управлението в границите на къс интервал – изключително в браншове в недружелюбност – се показват по-добре от пазара през идващите 6 до 12 месеца.Нещо още по-интересно: вътрешните покупки постоянно се случват, когато пазарният сентимент е отрицателен. Това ги прави контраиндикатор на всеобщото държание. Ако пазарът крещи „ продавай “, а изпълнителният шеф купува – това е миг, в който би трябвало да се спреш и да се замислиш.Какво прави Алекс с тази информация? Следи я автоматизирано. Вгражда я в анализите на компании. Когато има голям брой вътрешни покупки от висок сан – алармира. Когато има продажби от няколко члена на борда към пик на цената – предизвестява. Тези сигнали са изключително скъпи в миг като днешния, когато пазарът наподобява безценен, само че под повърхността се натрупа ротация.Истинският вложител не търси истини в новините. Той ги търси в дейностите на тези, които рискуват персоналния си капитал. И когато забележим, че 5 души от управлението на дадена компания купуват акции в границите на седмица – това не е съвпадане. Това е религия. А от време на време – вътрешна сигурност.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.