БЕРЛИНАЛЕ’23 – ПЪСТЪР ФИЛМОВ МИКС ОТ БЛИЗО И ДАЛЕЧ
Павлина Желева
особено за „ 19 минути “
В четвъртата година на своя мандат и след (почти) отшумелите ограничавания на Ковид 19 рецесията, шефовете на интернационалния кино фестивал Берлинале Мариете Рисенбек и Карло Шатриан най-сетне получиха пълностоен късмет да предложат своята селекция от близо 400 заглавия в 13 стратегии за всеки усет.
Така, сред 16 и 26 февруари, 73-тото издание на Берлинале ще се завърне към нормалния си (грандиозен) формат , с цел да показа един умишлено еклектичен общ брой от филми на одобрени и дебютиращи режисьори. От своя страна, постоянно жадната за кино берлинска аудитория още веднъж е подготвена да си заплаща за кино, въпреки и на повишени цени, които тази година могат и да надвишават 20 евро на билет. Целта на фестивала е броят на феновете в десетките киносалони на града освен да доближи, само че и да надвиши нормалните 300 000 души на издание.
Включването на супер модерната зала Verti Music Hall с потенциал от над 2000 места във фестивалния маратон е удар в десетката. Така, предстоящата с неспокойствие гала по награждаването на паметния американец Стивън Спилбърг със „ Златна мечка “ за изцяло творчество, а също и церемонията на откриването с кино лентата „ Тя пристигна при мен “ (She Came to Me) на американката Ребека Милър, ще се случат по едно и също време в фамозната зала Film Palast, само че също по този начин и във Verti Music Hall. Ето по какъв начин, Берлинале мощно оправдава позахабеното в последно време груповото гледане на кино в киносалони.
Над 20 000 упълномощени експерти от над 120 страни са удостоверили, че ще бъдат в Берлин , с цел да повишат бизнес градусите на фестивала.
В формалния конкурс са включени 19 заглавия, 6 от които са на жени-режисьорки, 3 - на дебютанти, а 8 кино лентата са снимани от създатели, познати на фестивала от предходни участия в него.
Игралните филми в основния конкурс са 16. Има още два анимационни и един документален филм. Като цяло, географският генезис на конкурсните филми изключва хегемонията на американски артикули. Впрочем, единственият щатски филм „ Минали животи “ (Past Lives) е покъртителен, самостоятелен дебют на живеещата в Ню Йорк корейско-канадска режисьорка Селин Сонг (вече съумяла да събере заслужени аплодисменти на фестивала в Сънданс този януари).
Френското присъединяване също е леко лимитирано по отношение на нормалното: един игрален и един документален филм, надлежно “Голямата мечка ” (The Plough) на родения през 1948 Филип Гарел, татко на небезизвестния артист и режисьор Луи Гарел и „ На Адамант “ (On the Adamant) на Никола Филибер, в който хора с душевен отклонения получават ежедневни грижи в ексцентричен медицински център. Немските филми обаче са цели 4 на брой и показват разнообразни генерации и почерци в киното на страната хазаин.
„ Ингеборг Бахман – пътешестване в пустинята “ (Ingeborg Bachmann – Journey into the Desert) на величавата Маргарете декор Трота споделя за австрийската поетеса и връзката й с Макс Фриш; „ Афире “ на постоянния Кристиян Петцолд изследва държанието на хора, озовали се в клопката на горски пожар; „ Един ден ще си кажем всичко “ (Someday We’ll Tell Each Other Everything) на немско-френско-иранската режисьорка Емили Атеф си спомня за епохата на социализма и най-накрая „ До края на нощта “ (Till the End of the Night) на Кристоф Хоххойзер разкрива премеждията на необикновен сътрудник под прикритие.
Ще има и странни и (много) екзотични филми от Австралия, Мексико, Китай, Япония и Канада. Испания, Италия и Португалия също се класират, за сметка на Източна Европа, която не показва нито един собствен филм.
Единственото съветско наличие е това на Малика Мусаева от Чечня, чийто дебют „ Клетката си търси птица “ взе участие в паралелния конкурс Encounters (Срещи) като френско-руска копродукция с менторското и финансово присъединяване на огромния Александър Сокуров.
създател: СЛАВА
...
особено за „ 19 минути “
В четвъртата година на своя мандат и след (почти) отшумелите ограничавания на Ковид 19 рецесията, шефовете на интернационалния кино фестивал Берлинале Мариете Рисенбек и Карло Шатриан най-сетне получиха пълностоен късмет да предложат своята селекция от близо 400 заглавия в 13 стратегии за всеки усет.
Така, сред 16 и 26 февруари, 73-тото издание на Берлинале ще се завърне към нормалния си (грандиозен) формат , с цел да показа един умишлено еклектичен общ брой от филми на одобрени и дебютиращи режисьори. От своя страна, постоянно жадната за кино берлинска аудитория още веднъж е подготвена да си заплаща за кино, въпреки и на повишени цени, които тази година могат и да надвишават 20 евро на билет. Целта на фестивала е броят на феновете в десетките киносалони на града освен да доближи, само че и да надвиши нормалните 300 000 души на издание.
Включването на супер модерната зала Verti Music Hall с потенциал от над 2000 места във фестивалния маратон е удар в десетката. Така, предстоящата с неспокойствие гала по награждаването на паметния американец Стивън Спилбърг със „ Златна мечка “ за изцяло творчество, а също и церемонията на откриването с кино лентата „ Тя пристигна при мен “ (She Came to Me) на американката Ребека Милър, ще се случат по едно и също време в фамозната зала Film Palast, само че също по този начин и във Verti Music Hall. Ето по какъв начин, Берлинале мощно оправдава позахабеното в последно време груповото гледане на кино в киносалони.
Над 20 000 упълномощени експерти от над 120 страни са удостоверили, че ще бъдат в Берлин , с цел да повишат бизнес градусите на фестивала.
В формалния конкурс са включени 19 заглавия, 6 от които са на жени-режисьорки, 3 - на дебютанти, а 8 кино лентата са снимани от създатели, познати на фестивала от предходни участия в него.
Игралните филми в основния конкурс са 16. Има още два анимационни и един документален филм. Като цяло, географският генезис на конкурсните филми изключва хегемонията на американски артикули. Впрочем, единственият щатски филм „ Минали животи “ (Past Lives) е покъртителен, самостоятелен дебют на живеещата в Ню Йорк корейско-канадска режисьорка Селин Сонг (вече съумяла да събере заслужени аплодисменти на фестивала в Сънданс този януари).
Френското присъединяване също е леко лимитирано по отношение на нормалното: един игрален и един документален филм, надлежно “Голямата мечка ” (The Plough) на родения през 1948 Филип Гарел, татко на небезизвестния артист и режисьор Луи Гарел и „ На Адамант “ (On the Adamant) на Никола Филибер, в който хора с душевен отклонения получават ежедневни грижи в ексцентричен медицински център. Немските филми обаче са цели 4 на брой и показват разнообразни генерации и почерци в киното на страната хазаин.
„ Ингеборг Бахман – пътешестване в пустинята “ (Ingeborg Bachmann – Journey into the Desert) на величавата Маргарете декор Трота споделя за австрийската поетеса и връзката й с Макс Фриш; „ Афире “ на постоянния Кристиян Петцолд изследва държанието на хора, озовали се в клопката на горски пожар; „ Един ден ще си кажем всичко “ (Someday We’ll Tell Each Other Everything) на немско-френско-иранската режисьорка Емили Атеф си спомня за епохата на социализма и най-накрая „ До края на нощта “ (Till the End of the Night) на Кристоф Хоххойзер разкрива премеждията на необикновен сътрудник под прикритие.
Ще има и странни и (много) екзотични филми от Австралия, Мексико, Китай, Япония и Канада. Испания, Италия и Португалия също се класират, за сметка на Източна Европа, която не показва нито един собствен филм.
Единственото съветско наличие е това на Малика Мусаева от Чечня, чийто дебют „ Клетката си търси птица “ взе участие в паралелния конкурс Encounters (Срещи) като френско-руска копродукция с менторското и финансово присъединяване на огромния Александър Сокуров.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ