Павлин Стоянов е част от авторския екип на Климатека, той

Павлин Стоянов е част от авторския екип на Климатека, той е правист, приключил е СУ “Св. Климент Охридски”, специализирал e британско и европейско право към Кеймбридж. Развива правни технологии и специализира в областите енергетика и климат от съвсем 15 година Павлин е началник за България на екипа, съветвал моделирането на Националния проект енергетика и климат. В началото на тази година можеше да се огледа към локалните зелени политики като визия за това по какъв начин ще се развие модерният град в Европа – хубав, чист, кротичък. От началото на войната в Украйна обаче господства въпросът – закъсня ли Европа със Зелената договорка, или подцени жестоко някои явни световни фактори. В актуалната публикация погледът е към Зелената договорка като неизбежното бъдеще, което щеше да е хубаво да се е случило по-бързо. Ролята на градовете и общините за бързото постигане на енергийните и климатични цели е към момента основно. Силната локална самодейност има значим принос за енергийната самостоятелност в Европейски Съюз. Трансформацията, която цели Зелената договорка Зелената договорка беше показана в края на 2019 година като пътна карта за реализиране на устойчива стопанска система на Европа посредством реализиране на климатичен неутралитет до 2050 година Климатичните провокации трябваше да бъдат употребявани като благоприятни условия за по-добро развиване. Европейският съюз (ЕС) постави. Фундамент на Зелената договорка беше Енергийният съюз. Това е закономерно, защото повече от 80% от парниковите излъчвания са провокирани от енергийния бранш (вкл. транспорт). Зелената договорка осмисля по-глобално проблемите и провокациите, моделирайки ново обществено-икономическо държание, в което енергийните политики са единствено част, въпреки и фундаментална. Целите отсега нататък са сложени на по-комплексно равнище към понижаване на отрицателното човешко влияние по отношение на природата и климата, както и към реализиране на социална и икономическа резистентност. Европейски Съюз има вяра, че с тези политики изпреварва останалите стопански системи световно, огромна част от които към момента подхождат колебливо към смяната. Същевременно обаче, когато Русия нападна Украйна и сложи под риск (освен всичко друго) и енергийната обезпеченост на Европа, фокусът се връща към крайъгълните камъни на Енергийния съюз, измежду които бяха: сигурност на енергийните доставки, енергийна успеваемост, ВЕИ, декарбонизация и нововъведения. Осъществяването на крайните цели в тези посоки цели очебийно да реализира енергийна самостоятелност на страните от Европейски Съюз от Русия. В момента в европейските полемики още веднъж се възродиха тезите за дълготрайната наложителност на природния газ и изкопаемите горива като цяло (вкл. въглища). Отново се гледа към нуклеарната сила като ефикасна неемисионна опция за реализиране на сигурност и резистентност на енергийните системи. Къде остават възобновимите енергийни планове и енергийната успеваемост в сегашния подтекст? Трябва ли да се премислят зелените цели на Европейски Съюз? Не се чака Европейската комисия да изостави Зелената договорка. “Зелената договорка и ‘Fit for 55’ в този момент не са по-малко незабавни, а може да се твърди, че са още по-спешни…” (; 7.03.2022). Горното обръщение на Франс Тимерманс по-скоро изобразява съжалението, че трансформацията не се е случила по-рано. В едно скорошно изявление, един от българските членовете на Европейския парламент, Радан Кънев, също споделя мнението си, че Зелената договорка не трябва да се отхвърля, въпреки и да има потребност да се приоритизират още веднъж опорните точки на новите политики (вж. ). Европейската комисия моделира Зелената договорка като положителна смяна Позитивният метод във въвеждането на новите регулации е един от залозите за техния триумф. Не се не разрешават избрани действия. Образно казано, не се подрежда “режим на тока”, а се построяват стопански и обществени предпоставки, с цел да се. Не се лимитира напредването на хората в града, с цел да се понижат излъчванията, а се рационализират средствата и енергоносителите. В основата на цялостната политика стои понятието “трансформация”. Еволюиране към нова форма на нормалните действия в обществото, а не възбраната им. Тази промяна е фундаментална и многопластова за обществото. Не може с досегашните стопански връзки и механически средства да се реализира смяната, по тази причина един от стожерите на Зеленета договорка е нововъведението, изобретателността, изследването и търсенето на нови форми на развиване. Така Европейският климатичен закон основава осъществяването на новите политики и регулации на научния метод, а не на властническия ред. Именно в това се състои позитивизмът на климатичните политики на Европейски Съюз. В актуалната обстановка обаче се осъзнава потребността от повече увереност и крачки в една посока. Позитивният метод значи самоинициативност и проактивност. Освен хоризонтални ограничения сред страните и измежду централните държавни институции, деятелността в построяването на политиките и регулациите би трябвало да се развие отвесно. Европейските закони се осъществяват в държавните закони, само че по-късно би трябвало да се конкретизират и приложат тук-там от общините, градовете, публичните групи и най-после от обособения човек. Зелената договорка се осъществя от хората там, където живеят и работят. Европейската комисия заключава, че всеки град би трябвало да има своята “зелена сделка” ЕК прави оценка, че 70% от европейското законодателство се реализира на локално равнище. Градовете ръководят към 2/3 от обществените вложения. Градът е средата, в която протича главната част от персоналния, културния, публичния, икономическия и политическия живот на всеки един от нас. Управлението на градовете има директно въздействие върху чистотата на виталната ни среда, физическото и психическото ни здраве и реализацията на доста бизнеси. Активността на града обуславя равнището на замърсители и излъчвания на парникови газове. Нуждите на градовете и техните поданици обуславят и политиките на страните от Европейски Съюз. Пример за България е резултатът, който цената на главните горива и сили (напр. естествен газ), контролирани и търгувани сега на държавно равнище и повлияни от международните пазари, провокира за цели градове като София, Русе, Бургас, които се грижат централно за отоплението на огромна част от жителите си. Затова значима част от задачите и ограниченията на Зелената договорка могат да бъдат осъществени най-ефективно от локалните общности. Градовете не могат да си разрешат преходът да се реализира без тяхната роля или макар тяхната пасивност. Ако го създадат, Зелената договорка фактически ще бъде проблем за тях и жителите им, вместо опция за възстановяване. Как градовете да допринесат за енергийна самостоятелност? В подтекста на днешния обезпокоителен интервал за Европа и света, ролята на локалната самодейност и самоуправление видимо остава на назад във времето. Това е обикновено, тъй като във времена на военна опасност исторически обществата постоянно централизират вземането на решенията у стратезите. Ако продължим да гледаме напред обаче, не би трябвало да неглижираме ролята на градовете. Дори в този момент се потвърждава, че от устойчивостта и готовността на локалната общественост зависи в голяма степен оправянето с проблемите, които пораждат от филантропично естество. Силните общини в Полша, да вземем за пример, имат основна роля в способността на страната да поема бежанския поток от Украйна. Същата решаваща роля могат да изиграят градовете, с цел да ускорят прехода към и климатично неутрално общество. Европейските закони залагат голям брой пътища пред общините и градовете за постигане на задачите за резистентност. Тук са онагледени два типична аспекта. Едни от главните концепции на Директивата за възобновимите енергийни източници са тези за енергийните общности и дейните консуматори. Енергийните общности рисуват визията за група от инициативни жители или дребни бизнеси, близко един до различен, които споделят между тях: (i) сила, създадена от разнообразни лични инсталации; (ii) затворена преносна мрежа в общността, която (iii) могат да развиват със лични новаторски решения за ръководство на сметките и потреблението. Това дава на тази общественост известна степен на енергийна самостоятелност. В сходна общественост може да взе участие и общината. В по-мащабен аспект такива общности може да се построяват и сред градове с по-големи планове и споделяйки неповторимите запаси, които може да имат – водни, вятърни, геотермални. По този метод градовете ще обезпечат енергийната снабденост на своите поданици. Общностите от своя страна, свързани с националната мрежа, ще бъдат обезпечени от националната енергийна система. Те също ще подсигуряват сигурността на национално равнище посредством връзката си обществената мрежа. А страните членки би трябвало да реализират енергийна сигурност в единния пазар в Европейски Съюз посредством правилото на солидарността и взаимопомощта. Виж повече за. Общините са призвани да улеснят, насърчат и прокарат реализирането на сходни планове. Дори множеството от разпоредбите да се опишат на държавно равнище, локалната администрация би трябвало да има регулаторния и човешки потенциал да обезпечи строителни и енергийни регулации и процедури, които са кристално ясни и плавни. Освен това, самите общини би трябвало да могат елементарно да осъществят сходни планове. Устойчива градска подвижност Много огромен проблем пред градовете и страните е замърсяването от превоза. Всъщност тапите са безусловно и преносно загуба на сила и пропуснат човешки капацитет. Повечето страни в Европейски Съюз акцентираха електромобилността и умното ръководство на градската транспортна мрежа като път към декарбонизацията. Електрификацията на превоза е, обаче, безпредметна без възобновими или други чисти източници на електрическа сила. От друга страна, успеваемостта в града зависи от новаторско контролиране на пространството и динамичността в града. Това е напълно в домейна на общината и локалната общественост. Не става въпрос единствено за закупуване на по-чист обществен превоз. Общините би трябвало да осъзнаят, че всеки нов градеж, всяка нова урбанизирана зона е опция за възстановяване на инфраструктурата и енергийното ползване и накърнимост на града. Неизползването на тази опция в действителност задълбочава проблемите. Как градското ръководство да поведе ефикасна промяна Зелената тактика на града първо би трябвало да сложи основите за научния метод за ръководство. Трябва да се съберат, валидират и проучват данните за всички рискови и положителни фактори на градско ръководство. Няколко са детайлите на бъдещия управнически образ на града: Управление – локалното ръководство би трябвало да се реформира структурно по този начин, че обособените звена да работят мултидисциплинарно. Устойчивостта се показва в интегрирано ръководство на обществените, икономическите и природосъобразните аспекти от живота на града. Отделните ресори не могат да се ръководят сами за себе си. Действия и партньорства – дейностите на никоя политика не би трябвало да са властнически. Ангажираността на заинтригуваните лица и общности понастоящем наподобява единствено законодателна условност. Всъщност политиците имат привилегията да се възползват от необятно знание и гледни точки посредством публичните разисквания. Могат да получават знания и данни гратис. Затова дейностите в общината би трябвало да се осмислят като партньорство сред политици, администрация, бизнес и заинтригувани жители. Интегрирани цели – лайтмотивът на модерната визия: интегрирани цели и редовно осмислени ограничения за постигането им. Интегрираността би трябвало да се осмисля и в партньорство и взаимоотношения с други градове в страната и в Европа. Устойчиво финансиране – общественото финансиране и грантовете би трябвало да се стремят не към реализиране на един план, а би трябвало да се употребяват за дълготрайни планове, които след финансирането ще останат витални, разрастващи се и ще допринесат за изцяло икономическо развиване в дадена сфера или район. Това е в основата и на капиталовите принцип на InvestEU – програмата и фондовете за възобновяване и развиване на устойчива стопанска система в Европейски Съюз. Интегрираният метод не трябва да не помни никой детайл от виталните детайли на един град. Всяка политика и регулация би трябвало да бъде осмислена от позиция на устойчивостта, с цел да има градската зелена договорка положителен резултат. Енергийната сигурност и неутралният климатичен отпечатък на града и общината значат енергийна сигурност в страната. Виж повече за. ___________________________________________________________________________________________ В обявата са употребявани материали от: European Environmental Agency, Energy related greenhouse gas emissions: Local Green Deals Blueprint, prepared by Intelligent Cities Challenge: Local green deals – Publications Office of the EU (europa.eu) Действия на Европейски Съюз в региона на климата и Зелената договорка: Европейски зелен пакт – цели на Европейска комисия до 2024г.: Европейска рамка за градска подвижност: Енергетиката и Зеления пакт: Програмата InvestEU: Стратегия Farm to Fork: Съобщение на Европейска комисия за Зелената договорка: Транспортът и Зеленият пакт | Европейска комисия (europa.eu):