Правилото днес е „Гласуваш за ГЕРБ - получаваш ДПС“!
Павел Вълнев е бизнесмен, притежател на огромна спедиторска компания в Съединени американски щати и на разнообразни бизнеси по света. От две десетилетия живее в Чикаго. От октомври 2020 година е заместник-председател на партия "Републиканци за България ".
Г-н Вълнев, като човек, който е съумял да развие наедрял бизнес в Съединени американски щати, по какъв начин преценявате сегашните политически и стопански условия в България? Може ли всяка персона с качества и сила да тръгне от дребния и да доближи до едрия бизнес?
Не виждам по какъв начин това може да се случи. В България съвсем не съществува пазарна стопанска система. Тук бизнесът по-скоро умира, по какъв начин някой да реализира огромни размери?
Какво демонстрира в това отношение паралелът сред Съединени американски щати И България?
В Америка компания се записва през компютъра и на идващия ден започваш работа. Тук липсва електронно държавно управление – от една страна това е тежест за бюджета, от друга – непрекъснато работещ генератор на корупция.
Не знам дали се е чуло в Чикаго, само че у нас към този момент са изхарчени няколко милиарда за несъществуващото електронно държавно управление.
Това е обособена тематика. Но да тръгнем от основаването на бизнес. У нас, до момента в който откриеш компания и до момента в който стартираш, към този момент са ти поискали рушвети от няколко места. После, с цел да развиеш бизнес, имаш потребност от финансиране. В Америка съществува така наречен small business administration - държавна конструкция, която поддържа пред банките планове на претенденти без кредитно досие. Ние към момента нямаме държавна поддръжка за започващи дребни и междинни бизнеси, които са гръбнакът на всяка стопанска система. Освен това, институциите в Щатите са работещи, всичко се случва по разпоредбите, а конкуренцията "играе " в интерес на по-добрия. Докато в България конкуренцията се показва наоколо до властта. Затова нямаме действителен бизнес и се разчита на държавни поръчки и европрограми. Данъците са ниски, само че липсва сигурност. Неслучайно "Майкрософт " и "Амазон " избраха да влагат в Гърция.
Ако го разгледаме като признак, по времето на Джими Хофа синдикатите в Съединени американски щати работеха с мафията, а у нас те сътрудничат с властта, вместо да пазят ползите на наемния труд. Какво приказва това?
Точно по този начин. Аз съм дясно мислещ човек и нямам уязвимост към синдикатите, тъй като пречат на едрия бизнес. В България те са паразитна група, която не оказва помощ нито на служащите, нито на бизнеса.
Вие сте въплъщение на американската фантазия. Но българската фантазия се реализира по различен метод: посредством качване в политически асансьор – даже и да нямаш кой знае какви качества, пътят ти нагоре е обезпечен.
Когато с брат ми заминавахме за Америка, българската ни фантазия беше да изкараме пари за апартамент в София, автомобил и прилична работа. В България ръководят и съумяват не най-кадърните, а най-послушните. Затова и нямаме работещи институции.
Но пък имаме фаворизиран олигархичен бизнес наоколо до властта.
Основата на казуса е, че няма действителна конкурентна среда. И не най-хубавите предприемачи получават държавните поръчки и финансирането по европрограмите. Така се построява клептокрация, а не народна власт.
Олигархизацията на властта води след себе си слаби институции, властническо ръководство и корумпирани политици. През последните 12 година този модел на статуквото е споен от три съществени съставки – парламентарно показаните ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, плюс подобаващ "пълнеж " - сега така наречен коалиция "Обединени патриоти ". Каква е гаранцията, че този модел няма да се възпроизведе - с уместно реновирана фасада - и след парламентарните избори следващата година?
В Народното събрание действително съпротива няма. По време на обиколките ми из страната видях всеобщо използване на практиката "Гласуваш за ГЕРБ - получаваш Движение за права и свободи "! Симбиозата сред двете партии е толкоз огромна, че не е ясно коя от тях е ръководещата. В "Републиканци за България " всичко е чисто и намерено, аз съм застанал зад партията с името и парите си. Комуникирам с съумели българи по целия свят – всеки от тях желае да оказва помощ с опита и знанията си за смяната.
Как да приобщим към общите ни национални старания тези над 2 млн. българи, учещи и работещи зад граница, откакто изборните правила са основани за тяхното уединяване?
Задължително би трябвало да бъде въведено електронно гласоподаване.
То не е ли елементарно за манипулиране от хакери?
А по какъв начин целия свят комуникира безвредно и несъмнено по електронен път с банките? Машинациите се вършат със в този момент съществуващата система за гласоподаване.
Възможно ли е използването на американския опит с гласоподаване по пощата, освен това - в границите на цялостен месец?
В Америка, за разлика от България, пощите са сигурна институция. При сходно гласоподаване в България, злоупотребите единствено ще се усилят. В Естония можеш по електронен път да гласуваш и двайсет пъти, само че се зачита единствено последният ти опит. Ето по този начин се противодейства на насилствения и корпоративен избор.
Откъде би трябвало да стартират измененията?
Реформите би трябвало да стартират със правосъдната система. Една обективна и работеща правосъдна система ще отпуши страната, ще докара вложители и ще върне огромна част от задграничните българи. Също - капиталово подкрепяне на започващите бизнеси, развиване на туризма и земеделието, на IT бранша.
Как вярно могат да се влагат очертаващите се към 60 милиарда лева от Европейски Съюз, с цел да не тръгнат още веднъж към добре познатите привилегировани джобове?
С тези пари България би трябвало да стартира да наподобява по напълно друг метод. В момента се харчат 3 милиарда лева за една тръба, която може да остане неизползваема за България - с идването на демократите на власт в Съединени американски щати. Да не приказваме, че тази тръба коства най-малко три пъти по-евтино. За да се влагат вярно, би трябвало ясна визия какво желаеме да реализираме, бранш по бранш.
Напълно изпълним, да вземем за пример, е влак-стрела, който да свързва София, Варна и Бургас, а по-късно - и прилежащи балкански страни. Това ще подтиква туризма, тъй като човек ще стига от столицата до морето за към час, ще спадне трафикът по автомагистралите, ще намалеят транспортните злополуки.
Много значима би била и една "планинска " автомагистрала, която да тръгне от Благоевград и да свърже Банско, Разлог, Гоце Делчев, Доспат, Девин и Смолян. Тя ще развие тези изостанали райони, ще свърже зимните курорти, ще ги трансформира и в летни. Говоря все за неща, от дълго време направени в Европа и по света.
Лично вие през днешния ден бихте ли вложили в българската стопанска система?
Точно в този момент никога. Институциите са настоящи бухалки - някой си харесва бизнеса ти, идва и си го взима. Не може да се работи в такава среда.
Какво мислите за премиера Бойко Борисов – вие имате преимуществото да го виждате с по-малко страсти през справедлива отдалеченост?
Първото му държавно управление беше сполучливо, тогава и концепцията на ГЕРБ беше по-различна, само че по-късно се изроди. Сега той е презрян облик на водач. Изпаднал е в зависимости и страната не се управлява от него. ГЕРБ е овладяна от Движение за права и свободи. Мога да дам съответни образци. Например - във Велинград ГЕРБ печели изборите с 10 000 гласа, а Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия имат общо към 3000 гласа. Начело на общинския съвет е определен представител на спечелилите, само че по едно време се появява Владислав Горанов и подрежда за ръководител на общинския съвет да бъде комплициран човек на Движение за права и свободи, в противоположен случай щял да банкрутира общината.
Значи ли това, че страната е овладяна и моделът ще векува?
Няма да векува, само че сега има ли незавладяна институция? Може би единствено президентството...
Каква, съгласно Вас, би могла да бъде ролята на президента по пътя към измененията? Приемате ли метода, по който той реагира на политическите събития?
Не виждам какви благоприятни условия му дава институцията, която съставлява: несъгласие след несъгласие, послание след послание, само че особени резултати няма.
С персоналните си позиции президентът не оказва помощ ли за консолидиране на опозицията?
Той би трябвало да е надпартиен и не може да консолидира опозицията.
Въпросът е по какъв начин да бъде строшен моделът, а не по какъв начин да бъде заменена властта. Вашата партия може ли да колаборира с президента Румен Радев?
За да няма "още един път от същото ", всички отвън Народното събрание би трябвало да работим в тази посока. След изборите ще се преценя кой с кого може да се коалира.
Говори се, че някои от новосъздадените празненство и придвижвания към този момент са „ прихванати “ от статуквото, имате ли такива наблюдения?
Ние, от "Републиканци за България ", нямаме ангажименти с никого. За нас ограничаващата линия минава към всички, които сега са в Народното събрание.
Ако се озовете в Народното събрание - сред трите огромни камъка ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, и не сте решителен фактор, по какъв начин ще търсите смяната?
Ако не сме решителен фактор, най-малко ще сме мощна съпротива. Нещата могат да се трансформират и по този метод. Правителството или ще бъде многопартийно, или ще се стигне до нови избори.
Започнахме със съпоставки сред Съединени американски щати и България. Какви са приликите и разликите сред американските републиканци и българските, в лицето на вашата партия?
Изобщо не би трябвало да се прави паралел сред имената на партиите. Нашата партия умерено можеше да се споделя и "Съюз на българските жители ", тъй като ние желаеме да обединим всички българи, без оглед на етнос и вяра. Името на партията ни е по-скоро обобщаващо и няма нищо общо с възгледите на Републиканската партия в Съединени американски щати. Там концепциите на двете съществени партии постоянно се припокриват, в името на националния интерес. Докато у нас лявото и дясното са изцяло комплицирани.
Ще можете ли да съчетавате гигантския си бизнес в Съединени американски щати с политическа активност в България?
Моят бизнес не е единствено в Щатите, ние работим в целия свят. Имам много съществени вложения в Западните Балкани. Така че в този момент съм повече време тук, в сравнение с в Америка. Гледам си бизнеса и в България няма да заема никакъв държавен пост.
А в случай че се опитат да ви притиснат, както се случи с много предприемачи у нас?
Първо - аз нямам бизнес в България. Второ - в случай че се опитат, това ще е доста огромна неточност. Мога да подвигна целия американски сенат, имам задоволително мощни контакти на всички места по света. Работя във всички континенти с мултинационални компании от "Топ 100 ", тъй че няма да им е елементарно. Само бих могъл да оказа помощ на страната, тъй като съм в положение да докарам колоси като "Тесла " и "Амазон ".
Разговора води: Емил Янев
Г-н Вълнев, като човек, който е съумял да развие наедрял бизнес в Съединени американски щати, по какъв начин преценявате сегашните политически и стопански условия в България? Може ли всяка персона с качества и сила да тръгне от дребния и да доближи до едрия бизнес?
Не виждам по какъв начин това може да се случи. В България съвсем не съществува пазарна стопанска система. Тук бизнесът по-скоро умира, по какъв начин някой да реализира огромни размери?
Какво демонстрира в това отношение паралелът сред Съединени американски щати И България?
В Америка компания се записва през компютъра и на идващия ден започваш работа. Тук липсва електронно държавно управление – от една страна това е тежест за бюджета, от друга – непрекъснато работещ генератор на корупция.
Не знам дали се е чуло в Чикаго, само че у нас към този момент са изхарчени няколко милиарда за несъществуващото електронно държавно управление.
Това е обособена тематика. Но да тръгнем от основаването на бизнес. У нас, до момента в който откриеш компания и до момента в който стартираш, към този момент са ти поискали рушвети от няколко места. После, с цел да развиеш бизнес, имаш потребност от финансиране. В Америка съществува така наречен small business administration - държавна конструкция, която поддържа пред банките планове на претенденти без кредитно досие. Ние към момента нямаме държавна поддръжка за започващи дребни и междинни бизнеси, които са гръбнакът на всяка стопанска система. Освен това, институциите в Щатите са работещи, всичко се случва по разпоредбите, а конкуренцията "играе " в интерес на по-добрия. Докато в България конкуренцията се показва наоколо до властта. Затова нямаме действителен бизнес и се разчита на държавни поръчки и европрограми. Данъците са ниски, само че липсва сигурност. Неслучайно "Майкрософт " и "Амазон " избраха да влагат в Гърция.
Ако го разгледаме като признак, по времето на Джими Хофа синдикатите в Съединени американски щати работеха с мафията, а у нас те сътрудничат с властта, вместо да пазят ползите на наемния труд. Какво приказва това?
Точно по този начин. Аз съм дясно мислещ човек и нямам уязвимост към синдикатите, тъй като пречат на едрия бизнес. В България те са паразитна група, която не оказва помощ нито на служащите, нито на бизнеса.
Вие сте въплъщение на американската фантазия. Но българската фантазия се реализира по различен метод: посредством качване в политически асансьор – даже и да нямаш кой знае какви качества, пътят ти нагоре е обезпечен.
Когато с брат ми заминавахме за Америка, българската ни фантазия беше да изкараме пари за апартамент в София, автомобил и прилична работа. В България ръководят и съумяват не най-кадърните, а най-послушните. Затова и нямаме работещи институции.
Но пък имаме фаворизиран олигархичен бизнес наоколо до властта.
Основата на казуса е, че няма действителна конкурентна среда. И не най-хубавите предприемачи получават държавните поръчки и финансирането по европрограмите. Така се построява клептокрация, а не народна власт.
Олигархизацията на властта води след себе си слаби институции, властническо ръководство и корумпирани политици. През последните 12 година този модел на статуквото е споен от три съществени съставки – парламентарно показаните ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, плюс подобаващ "пълнеж " - сега така наречен коалиция "Обединени патриоти ". Каква е гаранцията, че този модел няма да се възпроизведе - с уместно реновирана фасада - и след парламентарните избори следващата година?
В Народното събрание действително съпротива няма. По време на обиколките ми из страната видях всеобщо използване на практиката "Гласуваш за ГЕРБ - получаваш Движение за права и свободи "! Симбиозата сред двете партии е толкоз огромна, че не е ясно коя от тях е ръководещата. В "Републиканци за България " всичко е чисто и намерено, аз съм застанал зад партията с името и парите си. Комуникирам с съумели българи по целия свят – всеки от тях желае да оказва помощ с опита и знанията си за смяната.
Как да приобщим към общите ни национални старания тези над 2 млн. българи, учещи и работещи зад граница, откакто изборните правила са основани за тяхното уединяване?
Задължително би трябвало да бъде въведено електронно гласоподаване.
То не е ли елементарно за манипулиране от хакери?
А по какъв начин целия свят комуникира безвредно и несъмнено по електронен път с банките? Машинациите се вършат със в този момент съществуващата система за гласоподаване.
Възможно ли е използването на американския опит с гласоподаване по пощата, освен това - в границите на цялостен месец?
В Америка, за разлика от България, пощите са сигурна институция. При сходно гласоподаване в България, злоупотребите единствено ще се усилят. В Естония можеш по електронен път да гласуваш и двайсет пъти, само че се зачита единствено последният ти опит. Ето по този начин се противодейства на насилствения и корпоративен избор.
Откъде би трябвало да стартират измененията?
Реформите би трябвало да стартират със правосъдната система. Една обективна и работеща правосъдна система ще отпуши страната, ще докара вложители и ще върне огромна част от задграничните българи. Също - капиталово подкрепяне на започващите бизнеси, развиване на туризма и земеделието, на IT бранша.
Как вярно могат да се влагат очертаващите се към 60 милиарда лева от Европейски Съюз, с цел да не тръгнат още веднъж към добре познатите привилегировани джобове?
С тези пари България би трябвало да стартира да наподобява по напълно друг метод. В момента се харчат 3 милиарда лева за една тръба, която може да остане неизползваема за България - с идването на демократите на власт в Съединени американски щати. Да не приказваме, че тази тръба коства най-малко три пъти по-евтино. За да се влагат вярно, би трябвало ясна визия какво желаеме да реализираме, бранш по бранш.
Напълно изпълним, да вземем за пример, е влак-стрела, който да свързва София, Варна и Бургас, а по-късно - и прилежащи балкански страни. Това ще подтиква туризма, тъй като човек ще стига от столицата до морето за към час, ще спадне трафикът по автомагистралите, ще намалеят транспортните злополуки.
Много значима би била и една "планинска " автомагистрала, която да тръгне от Благоевград и да свърже Банско, Разлог, Гоце Делчев, Доспат, Девин и Смолян. Тя ще развие тези изостанали райони, ще свърже зимните курорти, ще ги трансформира и в летни. Говоря все за неща, от дълго време направени в Европа и по света.
Лично вие през днешния ден бихте ли вложили в българската стопанска система?
Точно в този момент никога. Институциите са настоящи бухалки - някой си харесва бизнеса ти, идва и си го взима. Не може да се работи в такава среда.
Какво мислите за премиера Бойко Борисов – вие имате преимуществото да го виждате с по-малко страсти през справедлива отдалеченост?
Първото му държавно управление беше сполучливо, тогава и концепцията на ГЕРБ беше по-различна, само че по-късно се изроди. Сега той е презрян облик на водач. Изпаднал е в зависимости и страната не се управлява от него. ГЕРБ е овладяна от Движение за права и свободи. Мога да дам съответни образци. Например - във Велинград ГЕРБ печели изборите с 10 000 гласа, а Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия имат общо към 3000 гласа. Начело на общинския съвет е определен представител на спечелилите, само че по едно време се появява Владислав Горанов и подрежда за ръководител на общинския съвет да бъде комплициран човек на Движение за права и свободи, в противоположен случай щял да банкрутира общината.
Значи ли това, че страната е овладяна и моделът ще векува?
Няма да векува, само че сега има ли незавладяна институция? Може би единствено президентството...
Каква, съгласно Вас, би могла да бъде ролята на президента по пътя към измененията? Приемате ли метода, по който той реагира на политическите събития?
Не виждам какви благоприятни условия му дава институцията, която съставлява: несъгласие след несъгласие, послание след послание, само че особени резултати няма.
С персоналните си позиции президентът не оказва помощ ли за консолидиране на опозицията?
Той би трябвало да е надпартиен и не може да консолидира опозицията.
Въпросът е по какъв начин да бъде строшен моделът, а не по какъв начин да бъде заменена властта. Вашата партия може ли да колаборира с президента Румен Радев?
За да няма "още един път от същото ", всички отвън Народното събрание би трябвало да работим в тази посока. След изборите ще се преценя кой с кого може да се коалира.
Говори се, че някои от новосъздадените празненство и придвижвания към този момент са „ прихванати “ от статуквото, имате ли такива наблюдения?
Ние, от "Републиканци за България ", нямаме ангажименти с никого. За нас ограничаващата линия минава към всички, които сега са в Народното събрание.
Ако се озовете в Народното събрание - сред трите огромни камъка ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, и не сте решителен фактор, по какъв начин ще търсите смяната?
Ако не сме решителен фактор, най-малко ще сме мощна съпротива. Нещата могат да се трансформират и по този метод. Правителството или ще бъде многопартийно, или ще се стигне до нови избори.
Започнахме със съпоставки сред Съединени американски щати и България. Какви са приликите и разликите сред американските републиканци и българските, в лицето на вашата партия?
Изобщо не би трябвало да се прави паралел сред имената на партиите. Нашата партия умерено можеше да се споделя и "Съюз на българските жители ", тъй като ние желаеме да обединим всички българи, без оглед на етнос и вяра. Името на партията ни е по-скоро обобщаващо и няма нищо общо с възгледите на Републиканската партия в Съединени американски щати. Там концепциите на двете съществени партии постоянно се припокриват, в името на националния интерес. Докато у нас лявото и дясното са изцяло комплицирани.
Ще можете ли да съчетавате гигантския си бизнес в Съединени американски щати с политическа активност в България?
Моят бизнес не е единствено в Щатите, ние работим в целия свят. Имам много съществени вложения в Западните Балкани. Така че в този момент съм повече време тук, в сравнение с в Америка. Гледам си бизнеса и в България няма да заема никакъв държавен пост.
А в случай че се опитат да ви притиснат, както се случи с много предприемачи у нас?
Първо - аз нямам бизнес в България. Второ - в случай че се опитат, това ще е доста огромна неточност. Мога да подвигна целия американски сенат, имам задоволително мощни контакти на всички места по света. Работя във всички континенти с мултинационални компании от "Топ 100 ", тъй че няма да им е елементарно. Само бих могъл да оказа помощ на страната, тъй като съм в положение да докарам колоси като "Тесла " и "Амазон ".
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ