Павел Суляндзига е правозащитник, математик, представител на удегейците – малочислен

Павел Суляндзига е правозащитник, математик, представител на удегейците – малоброен радикален народ от съветския Далечен Изток, татко на 10 деца. Бивш член на Обществения съвет на Руската федерация, два пъти избиран в Постоянния конгрес на Организация на обединените нации по въпросите на коренните нации, управлявал Асоциацията на коренните малочислени нации на Севера, Сибир и Далечния Изток (АКМНС). В продължение на доста години съставлява ползите на коренните нации на национално и интернационално равнище – до момента в който през 2016 година не е заставен да напусне Русия след закани от страна на ФСБ към децата му.

Павел споделя по какъв начин войната и мобилизацията удариха по „ нетитулните “ националности в Русия, малочислените коренни народи; за какво в съветската войска се възпроизвежда вътрешна етническа подчиненост и по какъв начин работят систематичният расизъм и ксенофобията. Говори за нуждата от деколонизация – освен на страната, само че и на публичното схващане.

Ето няколко фрагмента от изявлението му пред " Очевидци ":

За бедността, покорството и комплекса за непълноценност – за какво дребните нации всеобщо умират във войната

– Коренните малочислени нации са един от най-бедните пластове на популацията в Русия. Въпреки това съветската агитация на интернационално равнище се разпъва в хвалби и песни за „ райските “ условия, които била основала за тях. А в действителност тези хора просто се пробват някак да оцелеят, да се оправят – и постоянно се хващат за финансовите примамки.

Второ: представителите на тези нации живеят най-вече в селата. А в селото не можеш да се скриеш. В града може – в тълпата, сред хората. Трето: селското население – освен измежду коренните нации, само че и съветското – е доста безропотно. Хората някак имат вяра, че в случай че началникът е споделил нещо – значи би трябвало да се извърши. Без значение дали е положително или неприятно.

Има и още един фактор, който визира единствено коренните малочислени нации. За страдание у доста от тях през целия живот живее вътрешен комплекс за непълноценност. От напълно дребни се сблъскват с неправда, дискриминация, обиди, унижения. И този комплекс, в днешната обстановка, стартира да избива по този начин: „ Ще отида на война, ще ви покажа, че съм същият като вас. Аз съм един от вас. Не съм по-лош от вас. “ За страдание, това също играе основна роля.

Как в учебно заведение се насажда ксенофобия

– Когато започнах да излизам от нашето село и изключително когато отидох да изучавам в пансион, това беше голям потрес за мен. Още първата вечер в интерната – в едно съветско населено място – пияни момчета пристигнаха, започнаха да ни наскърбяват и заплашват: „ китайци “, „ черноглави “, „ жълтурковци “. Това се случваше съвсем всяка вечер. Трябваше да се бием, да се пазиме.

Тогава за първи път осъзнах, че не съм руснак. Че съм напълно различен човек. Тази история ме накара да се заинтригувам от културата на моя народ, от историята на рода ми. Интернатът повлия мощно освен на мен, само че и на цялото ми потомство удэгейци, които са минали през същото.

След интерната всеки руснак за мен беше евентуална опасност. Винаги чаках нещо неприятно. Но имах шанс – влязох във факултет по математика и физика. Това беше моята школа по интернационализъм. Там разбрах, че хората не би трябвало да се разделят по етнос, а на положителни и неприятни.

За насилието, облечено в езика на „ великата просвета “ – по какъв начин се насажда вътрешен расизъм

– В Съветския съюз ни говореха за интернационализъм, за приятелство сред народите. Но на процедура всички ние изучавахме съветската просвета, литература, историята на съветската страна. А за личните си нации не знаехме нищо – в случай че сами не започнехме да се интересуваме. В целия Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и в Русия, се насаждаше – въпреки и меко – възприятието за изключителност на съветския народ.

За представителите на съветското болшинство това звучеше по друг метод. Когато непрестанно им говореха за величието на съветския народ, в тях се зараждаше чувството, че има и „ други “. Така започваше разделянето – сред „ свои “ и „ непознати “.

Русия е страна, в която хората в никакъв случай не са живели добре. И търсенето на врагове постоянно е било част от културния инстикт. Това се случваше и в руско време, и по-късно. Например, когато посещавах Владивосток – градът, който е столица на моя край – се сблъсквах с експанзия към не-руските. Казваха ми: „ Махай се в Китай “, „ какво сте се навъдили тук, жълтурковци “.

Един път овчарка ме атакува. Отблъсквам я, а дамата – собственичката – стои и гледа. Викам ѝ: „ Приберете си кучето! “ А тя ми дава отговор: „ Ами то не обича китайци. “ Това е резултатът от това обучение, което възвеличава съветския народ. Всичко, което не е съветско, се приема за по-лошо.

Смятам, че нападението над Украйна е директно продължение на тази имперска концепция – на чувството за великолепие и богоизбраност. Някога споделяха, че украинците и руснаците са братя. А в този момент единият брат унищожава другия. Убеден съм: деколонизацията на Русия е безусловно нужна. Корените на протичащото се са точно там. Русия споделя: „ Погледнете англосаксонците – те са завоювали територии, унищожавали са нации. “ За страдание, това е правилно. Но то е правилно и за Русия. Колонизацията на Сибир и Далечния Изток е протичала по безусловно същите схеми. Имало е войни, имало е изтребления. Понякога по-малки, от време на време по-големи – само че логиката е същата.

А Русия продължава да повтаря: „ Всички сами са желали да дойдат при нас. Ние сме ги приютили под своето крило. “ Това е неистина.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.