„Само не идвай на сватбата ми. Там ще има само богати хора“, каза дъщерята на възрастния си баща…
Павел отгледа щерка си самичък. Той мислеше единствено за това тя да стане в действителност заслужен човек. За това Павел не жалеше средства и работеше доста, с цел да обезпечи на щерка си всичко належащо. Вече й беше мъчно, тъй като толкоз рано загуби майка си.
Надя страдаше от метода, по който трябваше да живее. Други деца дразнеха момичето, карайки го да плаче и да се тормози. Павел постоянно успокояваше щерка си, пробвайки се да й съобщи, че животът от време на време се развива по най-непредсказуем метод. Той обичаше щерка си с цялото си сърце и в такива моменти демонстрираше това с изключително старание.
Любимият празник на Надя постоянно е бил Нова година. Момичето го чакаше, мечтаейки всичките й стремежи да се осъществен. Тяхното учебно заведение постоянно даваше дарове в чест на този празник, а учениците се обличаха в красиви костюми или рокли. Павел постоянно е имал компликации с парите, само че въпреки всичко се стараеше Надя да наподобява добре този ден. Веднъж той даже купи толкоз красива рокля за момичето, че тя се трансформира в същинска звезда: всичките й съученици се навъртаха към нея, изразявайки възхищението си от облеклото й. Момичето беше доста щастливо, обсипваше баща си с безкрайни благодарности.
Надя порасна. След като завърши училище, тя отиде в огромен град, с цел да следва в университет. Всичко се случи тъкмо по този начин, както момичето го планираше, тъй като тя постоянно е била доста интелигентна. И по този начин, Надя отпътува да учи. Животът в града мощно й повлия. Жаждата за пари се разсъни в нея и тя се трансформира в прозорлив, пресметлив човек. Надя стартира да се среща с мъже, които бяха подготвени да й купят нещо скъпо и да харчат пари по заведения за хранене.
Когато забременя, тя реши да се омъжи. Младата жена се усещаше същински щастлива, тъй като избраникът й беше богат. Но тя даже не намерения да предложения татко си и други родственици на празника. Вместо това Надя написа известие, в което непосредствено сподели на Павел да не идва. Тя посочи, че на сватбата ще се съберат единствено богати хора. И мястото му не е там…
Павел беше доста смутен от това отношение. Години наред той влагаше всичко, което имаше, в щерка си, помагаше й във всичко и постоянно я поддържаше. Заслужаваше ли такова отношение? След къс размисъл Павел въпреки всичко отиде в града.
Когато пристигна време за поздравления от гостите, бащата се приближи до Надя. Той подари на щерка си дребен букет, целуна я и сподели, че й пожелава благополучие, след което просто си потегли. Надя стоеше като вкаменена на място. Чувстваше се доста засрамена, укори се за грозната си постъпка. Как можеше да се отнася по този начин с най-скъпия си и непосредствен човек?
Надя хукна след татко си, който още не беше стигнал надалеч. Тя плачеше и молеше за амнистия, обещавайки в никакъв случай повече да не прави такова извънредно нещо.
В последна сметка родителите са най-важното богатство, което всеки от нас има.
Редактор: Петя Иванова
