Павел Хаджиев: Българските истории и постижения не свършват, стават все повече
Павел Хаджиев отпътува в Америка преди 7 години с така наречен „ зелена карта “. Той следва желанието на своята брачна половинка, чиято фантазия е да живеят в страната на неограничените благоприятни условия.
Павел е от дребното късметлии, които отивайки в чужбина, стартират да работят това, което е било тяхно предопределение и в България. За него това е публицистиката. Помага и на наши сънародници, превеждайки им в съда.
За работата на публицист в Съединени американски щати, за срещата му с Доналд Тръмп и за новите благоприятни условия за Vesti.bg, споделя Павел Хаджиев.
Павел, ти и брачната половинка ти заминавате за Съединени американски щати, спечелвайки „ зелени карти “. Колко години кандидатствахте и елементарно ли се случи, поради обстоятелството, че двамата действително сте били евентуални имигранти?
Още когато се срещнах с бъдещата ми брачна половинка бях изцяло наясно, че един ден ще се озова в Съединени американски щати. Това постоянно е била нейната „ американска фантазия “ - нещо, с което се бях примирил. Спечелихме от втория опит. Естествено изтеглиха брачната половинка ми (тогава годеница), въпреки че и аз аплайвах. Спомням си, че когато пристигна имейла с удостоверение, че са ни избрали, отидох да играя футбол с другари и тя ми се разсърди, че не останах да изготвим проект за цялата идна процедура.
В последна сметка всичко мина без спънки и на идната година (2015-а) пристигнахме. По това време мераклиите за нов живот в Съединени американски щати бяха доста повече в сравнение с са в този момент. Беше огромно прекарване, тъй като брачната половинка ми беше бременна в седмия месец. Установихме се в региона на Чикаго, тъй като пристигнах с уредена работа. В противоположен случай щяхме да се насочим към Колорадо, където имахме другари, при които да отседнем.
Никога обаче не съм се чувствал като евентуален преселник.
Идвала ли ти е мисъл за тези 7 години, през които си там, да се върнеш вечно в България?
Мисля, че на всеки преселник му минават сходни мисли през главата. По думите на огромния публицист Габриел Гарсия Маркес – носталгията има свойството да изтрива неприятните мемоари от предишното и да прави хубавите още по-ярки. Проблемът се появява когато действителността се окаже по-различна от това, което сме си представяли. Животът в Съединени американски щати се разграничава от този в България и изисква време, с цел да му свикнеш. Обмислял съм завръщане, несъмнено. „ Завинаги “ e прекомерно огромен интервал от време. Светът сега е извънредно забързан, границите са размити. Това, че живееш в Съединени американски щати, България, Германия или РЮА не значи, че идната година няма да се озовеш на друго място. Винаги бих се радвал да се прибера вкъщи, изключително в случай че има по какъв начин да оказа помощ за развиването на родината си, която за никого не е загадка, че от години изпитва компликации. Не спирам да подкрепям контакти с околните ми и кой знае... може този ден да пристигна скоро.
Кое е това нещо, което получаваш в Америка, а не можеш да постигнеш или получиш у нас?
По-скоро мога да кажа какво не мога да получа в Америка. Дългите диалози с другари за живота, света, изкуството, спорта и така нататък Социалните контакти тук са по-сложни в сравнение с в България. Отчасти това се дължи на дистанцията, метода на живот и културата тук. Трудно е да намериш хора със сходни ползи. Иначе не мисля, че има нещо, което можеш да постигнеш в чужбина, само че не и в България. Това са по-скоро отживелици и считам, че най-важното, което един преселник получава, е познанието, тъй като вижда по какъв начин действа една непозната страна с всички преимущества и дефекти. Така може да съпоставиш кое работи и кое не, както и по какъв начин може да бъде усъвършенствано.
Ти си един от дребното българи, които заминавайки там, стартират да се занимават с това, което в действителност са учили и работили в България, в твоя случай с публицистика Какъв сектор стартира да отразяваш и каква е разликата сред публицистиката, която се прави в България и тази в Америка?
От първата ми седмица тук започнах работа в телевизия BIT, която към този момент не съществува. Преди това работих 7 години в Дарик радио и по-късно 2 години се бях отдалечил от сектора, като се занимавах с ръководство на планове. Голямата разлика сред малкия екран в България и в Съединени американски щати е методът на показване на информацията. Продукциите тук са извънредно динамични, графично излъскани и показани по понятен за аудиторията метод. Сутрешните блокове са по-леки, тежките политически субекти и анализатори съвсем отсъстват. Изключително доста се натъртва на човешките истории. Това с ресорите е най-вече български способ. Човек би трябвало да схваща от всичко, в случай че желае да бъде в този поминък.
Имал си шанса да видиш от близко Доналд Тръмп, както и да интервюираш най-скъпоплатения състезател в света Флойд Мейуедър. Разкажи ми за тези срещи.
Доналд Тръмп онлайн и Доналд Тръмп по малкия екран не се разграничават изключително. Всичко е тъкмо такова, каквото наподобява. Отразявах едно негово предизборно събитие в Уисконсин и всичко наподобява на едно огромно шоу, което няма нищо общо с обичайна пропаганда – опашките от почитатели с американското знаме, виковете и виковете, жестовете, опашки за рекламни материали. Така и не можах да стигна покрай него, тъй като симпатизантите му се прескачат един различен, единствено и единствено да са по-близо до неговото обграждане. Като цяло бих споделил, че беше повече епизод от риалити предаване в сравнение с предизборно събитие, само че марката „ Доналд Тръмп “ го направи извънредно забавно. Много се забавлявахме с оператора.
С Флойд Мейуедър се започнах в деня преди мача му с ММА боеца Конър Макгрегър в Лас Вегас. Мисля, че в случай че не бях споделил, че сме от България, PR-ката му нямаше да разреши да му задам въпроси. Последният човек, побеждавал Мейуедър, е българският боксьор Серафим Тодоров – Сарафа. Това се случва на олимпиадата в Атланта през 1996 година. След тази загуба Мейуедър се насочва към професионалния бокс, където остава несломим и до през днешния ден. Попитан по какъв начин тази загуба трансформира живота му, той отговори, че след нея стопира да се бие за популярност и стартира да го прави за пари и по този начин се трансформира в най-скъпоплатения състезател в света.
На Флойд несъмнено не му липсваше самочувствие и даже американците не го почитат изключително, тъй като непрекъснато парадира с парите си, само че обстоятелствата са, че има 50 победи против 0 загуби на кръга и милиони в сметката си. С мен се държа добре и даже насочи поздрави към България за това, че продължава да поддържа бокса. Определено не хранеше ненавист или неприятни усеща поради загубата преди 25 години.
Кой е водещият принцип за теб в публицистиката?
Той е още по-голям сега, поради времената, в които живеем. Проверена информация, показана по наличен метод. Фактите, а не измислиците са тези, които имат значение. В същото време е значимо те да бъдат лесни за асимилиране от зрителя/читателя. Не всеки е задължен да знае какво значи някое редуциране или термин, който не се употребява в разговорния език. Кратко, ясно и съответно – като отговора на този въпрос.
С какво се занимаваш сега?
Понеже няма „ късане “ с публицистиката, част от работата ми е обвързвана с писане, снимане и продуциране на видеа за BgVoice. Българските истории и достижения не свършват, а единствено се усилват, което е хубаво. Занимавам се и с писане на материали на тематика криптовалути, само че това е тематика на различен диалог.
Кое е събитието, което ти се желае да отразиш в Америка, а към момента не си имал такава опция?
С огромен кеф бих отразил парада по случай края на войната в Украйна.
Освен с публицистика, ти се занимаваш и с преводаческа активност на българи, които са обвинени в Америка за разнообразни закононарушения. Сподели малко повече и за това твое занятие.
Ще останете сюрпризирани какъв брой българи не владеят британски на равнище, което да им разрешава да дадат пояснения пред арбитър. А още по-интересно е какъв брой доста българи се преструват, че не приказват британски като тип смекчаващо виновността събитие. Работя и като преводач на сънародници, които имат потребност от помощ при посещаване при съдилища, лечебни заведения и други сходни случаи.
С особена пристрастеност виждам на изявите ми като преводач в съда, тъй като в Дарик радио работех като правосъден кореспондент и това си остава една пристрастеност, която няма по какъв начин да изчезне с пресичането на държавни и континентални граници. Веднъж даже се явих в съда като юрист на самия себе си (съдебната система тук го позволява) и завоювах делото против един служител на реда, който ме спря непозволено за говорене по телефон.
Кой е бил най-заплетеният случай, с който си се сблъсквал очи в очи?
Основното закононарушение, за което ми се постанова да оказвам помощ при превода е т.нар DUI – шофиране в нетрезво положение. Глобите са солидни, тъй че нормално подсъдимите подписват съглашение с прокуратурата и признават виновността си, с цел да не им лишават книжката, изключително в случаи на професионални водачи. Превеждал съм и при случаи на домашно принуждение, владеене на опиати и даже бракоразводни каузи.
Най-заплетен си остава един развой, при който една учителка в ясла беше отишла до тоалетната, а през това време едно от децата нахапало другарчето си. Ставаше въпрос за едноминутно неявяване. Дванайсетте правосъдни заседатели мислиха в продължение на часове и най-после реализираха единогласие в това, че учителката няма по какъв начин да бъде отговорна за случилото се. Аз не заемам страна по време на процесите, само че постоянно ще помня изражението на подсъдимата, която очакваше решението на заседателите, гледайки в една точка до момента в който часовникът отброяваше минутите.
Какво би споделил на всеки един българин, който желае да тръгне за Америка, и на всеки един, който би желал да се върне още веднъж в България?
Да бъдат твърди в решението си и да не съжаляват. Няма верен или неверен избор. И не мислете, че го вършиме „ вечно “. Все още има късмет за изправителен.
Дай ми формулировка за това, какво е „ американска фантазия “?
Значението на това разбиране се променя през годините и в случай че би трябвало да бъда по-модерен, бих споделил, че фантазията на всички места е една и съща, и тя е човек да бъде жив, здрав, обичан и свободен. Избягвайте напрежението и бъдете щастливи с това, което имате. Безкрайната жадност на човек „ да има “ постоянно води до крах.
Още от създателя:
Павел е от дребното късметлии, които отивайки в чужбина, стартират да работят това, което е било тяхно предопределение и в България. За него това е публицистиката. Помага и на наши сънародници, превеждайки им в съда.
За работата на публицист в Съединени американски щати, за срещата му с Доналд Тръмп и за новите благоприятни условия за Vesti.bg, споделя Павел Хаджиев.
Павел, ти и брачната половинка ти заминавате за Съединени американски щати, спечелвайки „ зелени карти “. Колко години кандидатствахте и елементарно ли се случи, поради обстоятелството, че двамата действително сте били евентуални имигранти?
Още когато се срещнах с бъдещата ми брачна половинка бях изцяло наясно, че един ден ще се озова в Съединени американски щати. Това постоянно е била нейната „ американска фантазия “ - нещо, с което се бях примирил. Спечелихме от втория опит. Естествено изтеглиха брачната половинка ми (тогава годеница), въпреки че и аз аплайвах. Спомням си, че когато пристигна имейла с удостоверение, че са ни избрали, отидох да играя футбол с другари и тя ми се разсърди, че не останах да изготвим проект за цялата идна процедура.
В последна сметка всичко мина без спънки и на идната година (2015-а) пристигнахме. По това време мераклиите за нов живот в Съединени американски щати бяха доста повече в сравнение с са в този момент. Беше огромно прекарване, тъй като брачната половинка ми беше бременна в седмия месец. Установихме се в региона на Чикаго, тъй като пристигнах с уредена работа. В противоположен случай щяхме да се насочим към Колорадо, където имахме другари, при които да отседнем.
Никога обаче не съм се чувствал като евентуален преселник.
Идвала ли ти е мисъл за тези 7 години, през които си там, да се върнеш вечно в България?
Мисля, че на всеки преселник му минават сходни мисли през главата. По думите на огромния публицист Габриел Гарсия Маркес – носталгията има свойството да изтрива неприятните мемоари от предишното и да прави хубавите още по-ярки. Проблемът се появява когато действителността се окаже по-различна от това, което сме си представяли. Животът в Съединени американски щати се разграничава от този в България и изисква време, с цел да му свикнеш. Обмислял съм завръщане, несъмнено. „ Завинаги “ e прекомерно огромен интервал от време. Светът сега е извънредно забързан, границите са размити. Това, че живееш в Съединени американски щати, България, Германия или РЮА не значи, че идната година няма да се озовеш на друго място. Винаги бих се радвал да се прибера вкъщи, изключително в случай че има по какъв начин да оказа помощ за развиването на родината си, която за никого не е загадка, че от години изпитва компликации. Не спирам да подкрепям контакти с околните ми и кой знае... може този ден да пристигна скоро.
Кое е това нещо, което получаваш в Америка, а не можеш да постигнеш или получиш у нас?
По-скоро мога да кажа какво не мога да получа в Америка. Дългите диалози с другари за живота, света, изкуството, спорта и така нататък Социалните контакти тук са по-сложни в сравнение с в България. Отчасти това се дължи на дистанцията, метода на живот и културата тук. Трудно е да намериш хора със сходни ползи. Иначе не мисля, че има нещо, което можеш да постигнеш в чужбина, само че не и в България. Това са по-скоро отживелици и считам, че най-важното, което един преселник получава, е познанието, тъй като вижда по какъв начин действа една непозната страна с всички преимущества и дефекти. Така може да съпоставиш кое работи и кое не, както и по какъв начин може да бъде усъвършенствано.
Ти си един от дребното българи, които заминавайки там, стартират да се занимават с това, което в действителност са учили и работили в България, в твоя случай с публицистика Какъв сектор стартира да отразяваш и каква е разликата сред публицистиката, която се прави в България и тази в Америка?
От първата ми седмица тук започнах работа в телевизия BIT, която към този момент не съществува. Преди това работих 7 години в Дарик радио и по-късно 2 години се бях отдалечил от сектора, като се занимавах с ръководство на планове. Голямата разлика сред малкия екран в България и в Съединени американски щати е методът на показване на информацията. Продукциите тук са извънредно динамични, графично излъскани и показани по понятен за аудиторията метод. Сутрешните блокове са по-леки, тежките политически субекти и анализатори съвсем отсъстват. Изключително доста се натъртва на човешките истории. Това с ресорите е най-вече български способ. Човек би трябвало да схваща от всичко, в случай че желае да бъде в този поминък.
Имал си шанса да видиш от близко Доналд Тръмп, както и да интервюираш най-скъпоплатения състезател в света Флойд Мейуедър. Разкажи ми за тези срещи.
Доналд Тръмп онлайн и Доналд Тръмп по малкия екран не се разграничават изключително. Всичко е тъкмо такова, каквото наподобява. Отразявах едно негово предизборно събитие в Уисконсин и всичко наподобява на едно огромно шоу, което няма нищо общо с обичайна пропаганда – опашките от почитатели с американското знаме, виковете и виковете, жестовете, опашки за рекламни материали. Така и не можах да стигна покрай него, тъй като симпатизантите му се прескачат един различен, единствено и единствено да са по-близо до неговото обграждане. Като цяло бих споделил, че беше повече епизод от риалити предаване в сравнение с предизборно събитие, само че марката „ Доналд Тръмп “ го направи извънредно забавно. Много се забавлявахме с оператора.
С Флойд Мейуедър се започнах в деня преди мача му с ММА боеца Конър Макгрегър в Лас Вегас. Мисля, че в случай че не бях споделил, че сме от България, PR-ката му нямаше да разреши да му задам въпроси. Последният човек, побеждавал Мейуедър, е българският боксьор Серафим Тодоров – Сарафа. Това се случва на олимпиадата в Атланта през 1996 година. След тази загуба Мейуедър се насочва към професионалния бокс, където остава несломим и до през днешния ден. Попитан по какъв начин тази загуба трансформира живота му, той отговори, че след нея стопира да се бие за популярност и стартира да го прави за пари и по този начин се трансформира в най-скъпоплатения състезател в света.
На Флойд несъмнено не му липсваше самочувствие и даже американците не го почитат изключително, тъй като непрекъснато парадира с парите си, само че обстоятелствата са, че има 50 победи против 0 загуби на кръга и милиони в сметката си. С мен се държа добре и даже насочи поздрави към България за това, че продължава да поддържа бокса. Определено не хранеше ненавист или неприятни усеща поради загубата преди 25 години.
Кой е водещият принцип за теб в публицистиката?
Той е още по-голям сега, поради времената, в които живеем. Проверена информация, показана по наличен метод. Фактите, а не измислиците са тези, които имат значение. В същото време е значимо те да бъдат лесни за асимилиране от зрителя/читателя. Не всеки е задължен да знае какво значи някое редуциране или термин, който не се употребява в разговорния език. Кратко, ясно и съответно – като отговора на този въпрос.
С какво се занимаваш сега?
Понеже няма „ късане “ с публицистиката, част от работата ми е обвързвана с писане, снимане и продуциране на видеа за BgVoice. Българските истории и достижения не свършват, а единствено се усилват, което е хубаво. Занимавам се и с писане на материали на тематика криптовалути, само че това е тематика на различен диалог.
Кое е събитието, което ти се желае да отразиш в Америка, а към момента не си имал такава опция?
С огромен кеф бих отразил парада по случай края на войната в Украйна.
Освен с публицистика, ти се занимаваш и с преводаческа активност на българи, които са обвинени в Америка за разнообразни закононарушения. Сподели малко повече и за това твое занятие.
Ще останете сюрпризирани какъв брой българи не владеят британски на равнище, което да им разрешава да дадат пояснения пред арбитър. А още по-интересно е какъв брой доста българи се преструват, че не приказват британски като тип смекчаващо виновността събитие. Работя и като преводач на сънародници, които имат потребност от помощ при посещаване при съдилища, лечебни заведения и други сходни случаи.
С особена пристрастеност виждам на изявите ми като преводач в съда, тъй като в Дарик радио работех като правосъден кореспондент и това си остава една пристрастеност, която няма по какъв начин да изчезне с пресичането на държавни и континентални граници. Веднъж даже се явих в съда като юрист на самия себе си (съдебната система тук го позволява) и завоювах делото против един служител на реда, който ме спря непозволено за говорене по телефон.
Кой е бил най-заплетеният случай, с който си се сблъсквал очи в очи?
Основното закононарушение, за което ми се постанова да оказвам помощ при превода е т.нар DUI – шофиране в нетрезво положение. Глобите са солидни, тъй че нормално подсъдимите подписват съглашение с прокуратурата и признават виновността си, с цел да не им лишават книжката, изключително в случаи на професионални водачи. Превеждал съм и при случаи на домашно принуждение, владеене на опиати и даже бракоразводни каузи.
Най-заплетен си остава един развой, при който една учителка в ясла беше отишла до тоалетната, а през това време едно от децата нахапало другарчето си. Ставаше въпрос за едноминутно неявяване. Дванайсетте правосъдни заседатели мислиха в продължение на часове и най-после реализираха единогласие в това, че учителката няма по какъв начин да бъде отговорна за случилото се. Аз не заемам страна по време на процесите, само че постоянно ще помня изражението на подсъдимата, която очакваше решението на заседателите, гледайки в една точка до момента в който часовникът отброяваше минутите.
Какво би споделил на всеки един българин, който желае да тръгне за Америка, и на всеки един, който би желал да се върне още веднъж в България?
Да бъдат твърди в решението си и да не съжаляват. Няма верен или неверен избор. И не мислете, че го вършиме „ вечно “. Все още има късмет за изправителен.
Дай ми формулировка за това, какво е „ американска фантазия “?
Значението на това разбиране се променя през годините и в случай че би трябвало да бъда по-модерен, бих споделил, че фантазията на всички места е една и съща, и тя е човек да бъде жив, здрав, обичан и свободен. Избягвайте напрежението и бъдете щастливи с това, което имате. Безкрайната жадност на човек „ да има “ постоянно води до крах.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ