Тази жена побеждава престъпността в един от най-опасните райони на Ленинград
Паулина Онушонок става първата началничка на милицията в Съюз на съветските социалистически републики, превъзпитава бездомниците и ликвидира бандитско гнездо в центъра на някогашната съветска столица.
Ленинградските бандити, които сеят боязън измежду жителите в края на 1920-те, не могат да си показват, че притаената в ъгъла бездомна жена, облечена в дрипи, е предвестител на скорошния им край. Под парцаливите облекла се крие именитата началничка на милиционерски отдел Паулина Онушонок. Именно тя поставя завършек на дългогодишната престъпна хроника на най-опасния регион на някогашната столица – Лиговка.
Свободни източници
Бандитите, които бушуват в Ленинград в края на 1920-те, не се свенят да убиват нито жители, нито представители на правоохранителните органи. Голям отзив, да вземем за пример, провокира жестоката кавга със следователя Александър Скалберг, дело на бандата на Иван Белов, прочут като Ванка-Белка. Един от съучастниците на Белов разрешил на Скалберг да го вербува, само че го примамил в засада. Четирима от главорезите на Белка дълго изтезавали правоохранителя и го умъртвили свиреп.
След този епизод сред милицията и бандитите стартира война: през есента на 1920 година и началото на 1921 година в престрелки умират петима полицаи и четирима бандити, а до пролетта на 1921 година бандата на Белов към този момент има в сметката си 27 убийства, 18 ранени и над 200 обира и грабежи, написа журналистът Андрей Константинов в книгата си „ Бандитският Петербург “.
Улица „ Лиговска “Архивна фотография
Находчивостта на кралете на подземния свят накърнява репутацията на правоохранителните органи. Например, жителите просто не могат да повярват, че престъпният „ престиж “ Ленка Пантелеев – някогашен помощник на милицията, който дълги години граби и убива поданици на Петроград, е погубен и на управляващите им се постанова да изложат натрупа му обществено. Пантелеев се „ популяризира “ освен със своето разбойническо държание, само че и с убийството на началника на 3-и отдел на милицията и с дръзкото си бягство от пандиза благодарение на внедрен в органите на реда съизвършител.
Ленка ПантелеевСвободни източници
Престъпниците от сходен диаметър държат доста обществени домове из целия град; те управляват огромна подземна мрежа, чиито краища се свързват точно в Лиговка, където при акции в квартирите на нарушителите постоянно умират и полицаи, и бандити.
Именно този регион се оказва в обсега на 11-и отдел на милицията на Ленинград, за чийто шеф е назначена Паулина Онушонок. Но по какъв начин по този начин една жена получава толкоз висок пост?
От селянка до революционерка
Паулина Ивановна Онушонок “Музейна организация “ Кингисепски историко-краеведчески музей
Паулина Сеглина е родена през 1892 година в гр. Билзен в Ливония (днешна Латвия), в фамилията на бедния селяндур Ян Сеглин, който работи за немски барон. През 1905 година, когато избухва Първата съветска гражданска война, братята на Паулина – Антон и Карл, оглавяват работническо въстание: те подпалват и ограбват имения, а взетото раздават на селяните. 13-годишната им сестра им оказва помощ, като работи като взаимозависимост. Скоро въстанието е потушено, братята са убити, а бащата е пропъден от личната му земя. През 1906 година оживелите членове на фамилията се местят в Рига. Там Паулина стартира работа в консервена фабрика, а по-късно в печатница. Скоро влиза в марксистки кръжок, чийто началник – миньорът Дмитрий Онушонок, ѝ става мъж.
Дмитрий Фьодорович, начальник на контролно-пропусквателен пункт „ Кингисепп “, и Паулина Ивановна ОнушонокАрхивна фотография
В началото на Първата международна война (1914-1918) семейство Онушонок се мести в Петроград. През януари 1917 година Паулина влиза в партията на болшевиките, а през октомври взе участие в щурма на Зимния замък, където заседава Временното държавно управление. През 1918 година стартира работа в органите на Общоруската изключителна комисия за битка с контрареволюцията и саботажа (ВЧК) и служи като шпионин в Рига, написа Слексей Скилягин в книгата си „ Дела и хора от Ленинградската милиция: исторически очерци “.
Отговорник за бездомниците
Пионери в база „ Виктор “ в Кингисеп
През 1922 година Дмитрий Онушонок е пратен в гр. Кингисеп да охранява северозападната граница на руска Русия, а жена му става началник на един от първите пионерски отряди в страната. Тя провежда работата на кръжоците, занимава се с деца и им разкрива детайлности за работата на граничарите.
За две години, с помощта на сполучливата си работа като милиционер-възпитател, Паулина Онушонок трансформира пионерския отряд в Кингисеп в база, където стартират да пращат за превъзпитание и малолетни нарушители от цялата Ленинградска губерния.
През 1928 година Онушонок оглавява Кингисепския областен отдел на милицията: за първи път в Съюз на съветските социалистически републики жена е назначена на толкоз висока позиция. Година по-късно повереното ѝ звено е прието за най-хубавото в Ленинградска област – освен това то е гранична територия, където вилнеят контрабандисти и диверсанти. За заслугите си Паулина Онушонок още веднъж е нараснала и е назначена за шеф на същия този 11-и отдел на милицията в Ленинград.
Чистката на Лиговка
Милиционерски отряд от служащи на Петроград
В обсега на Паулина Онушонок попадат гарата, битпазара, където продават крадените движимости, и доста квартири, населявани от най-закоравелите бандити в града. За битка с тях шефът на отдела на милицията взема решение да приложи публикуваната в тези времена, само че доста рискова тактичност на работа под прикритие. Нощем тя се преоблича като бездомница, прониква в свърталищата им и събира информация за нарушителите. Денем Онушонок възнамерява къде и по какъв начин да ги залавя. Същевременно нощем и вечер чиновниците ѝ интензивно патрулират региона.
Паралелно с това тя инициира организирането на общежития за безпризорни и бездомни и тяхното трудоустрояване, с цел да в профил повода за насилствената престъпност. По предложение на Онушонок, която има опит в работата с сложни младежи, в 11-и отдел на милицията е открита първата в страната детска педагогическа стая. Тук безпризорните деца се превъзпитават, с цел да не стават нарушители.
Скоро нейният сектор става водач по въвеждане на ред в Ленинград. „ За малко време буйната и шумна Лиговка се трансформира в благоустроен работен бул. и това е голяма Ваша заслуга “, написа в благодарствено писмо до нея работничка в тъкачна фабрика в Лиговка. А през 1933 година Паулина Онушонок става една от първите дами в страната, на която е присъден Орден на труда „ Червено знаме “.
Паулина Ивановна Онушонок, 1937Архивна фотография
Интересно е, че Паулина и Дмитрий Онушонок нямат лични наследници, само че отглеждат шест приемни деца.
създател: ЮЛИЯ ХАКИМОВА
източник: bg.rbth.com
Ленинградските бандити, които сеят боязън измежду жителите в края на 1920-те, не могат да си показват, че притаената в ъгъла бездомна жена, облечена в дрипи, е предвестител на скорошния им край. Под парцаливите облекла се крие именитата началничка на милиционерски отдел Паулина Онушонок. Именно тя поставя завършек на дългогодишната престъпна хроника на най-опасния регион на някогашната столица – Лиговка.
Свободни източници
Бандитите, които бушуват в Ленинград в края на 1920-те, не се свенят да убиват нито жители, нито представители на правоохранителните органи. Голям отзив, да вземем за пример, провокира жестоката кавга със следователя Александър Скалберг, дело на бандата на Иван Белов, прочут като Ванка-Белка. Един от съучастниците на Белов разрешил на Скалберг да го вербува, само че го примамил в засада. Четирима от главорезите на Белка дълго изтезавали правоохранителя и го умъртвили свиреп.
След този епизод сред милицията и бандитите стартира война: през есента на 1920 година и началото на 1921 година в престрелки умират петима полицаи и четирима бандити, а до пролетта на 1921 година бандата на Белов към този момент има в сметката си 27 убийства, 18 ранени и над 200 обира и грабежи, написа журналистът Андрей Константинов в книгата си „ Бандитският Петербург “.
Улица „ Лиговска “Архивна фотография
Находчивостта на кралете на подземния свят накърнява репутацията на правоохранителните органи. Например, жителите просто не могат да повярват, че престъпният „ престиж “ Ленка Пантелеев – някогашен помощник на милицията, който дълги години граби и убива поданици на Петроград, е погубен и на управляващите им се постанова да изложат натрупа му обществено. Пантелеев се „ популяризира “ освен със своето разбойническо държание, само че и с убийството на началника на 3-и отдел на милицията и с дръзкото си бягство от пандиза благодарение на внедрен в органите на реда съизвършител.
Ленка ПантелеевСвободни източници
Престъпниците от сходен диаметър държат доста обществени домове из целия град; те управляват огромна подземна мрежа, чиито краища се свързват точно в Лиговка, където при акции в квартирите на нарушителите постоянно умират и полицаи, и бандити.
Именно този регион се оказва в обсега на 11-и отдел на милицията на Ленинград, за чийто шеф е назначена Паулина Онушонок. Но по какъв начин по този начин една жена получава толкоз висок пост?
От селянка до революционерка
Паулина Ивановна Онушонок “Музейна организация “ Кингисепски историко-краеведчески музей
Паулина Сеглина е родена през 1892 година в гр. Билзен в Ливония (днешна Латвия), в фамилията на бедния селяндур Ян Сеглин, който работи за немски барон. През 1905 година, когато избухва Първата съветска гражданска война, братята на Паулина – Антон и Карл, оглавяват работническо въстание: те подпалват и ограбват имения, а взетото раздават на селяните. 13-годишната им сестра им оказва помощ, като работи като взаимозависимост. Скоро въстанието е потушено, братята са убити, а бащата е пропъден от личната му земя. През 1906 година оживелите членове на фамилията се местят в Рига. Там Паулина стартира работа в консервена фабрика, а по-късно в печатница. Скоро влиза в марксистки кръжок, чийто началник – миньорът Дмитрий Онушонок, ѝ става мъж.
Дмитрий Фьодорович, начальник на контролно-пропусквателен пункт „ Кингисепп “, и Паулина Ивановна ОнушонокАрхивна фотография
В началото на Първата международна война (1914-1918) семейство Онушонок се мести в Петроград. През януари 1917 година Паулина влиза в партията на болшевиките, а през октомври взе участие в щурма на Зимния замък, където заседава Временното държавно управление. През 1918 година стартира работа в органите на Общоруската изключителна комисия за битка с контрареволюцията и саботажа (ВЧК) и служи като шпионин в Рига, написа Слексей Скилягин в книгата си „ Дела и хора от Ленинградската милиция: исторически очерци “.
Отговорник за бездомниците
Пионери в база „ Виктор “ в Кингисеп
През 1922 година Дмитрий Онушонок е пратен в гр. Кингисеп да охранява северозападната граница на руска Русия, а жена му става началник на един от първите пионерски отряди в страната. Тя провежда работата на кръжоците, занимава се с деца и им разкрива детайлности за работата на граничарите.
За две години, с помощта на сполучливата си работа като милиционер-възпитател, Паулина Онушонок трансформира пионерския отряд в Кингисеп в база, където стартират да пращат за превъзпитание и малолетни нарушители от цялата Ленинградска губерния.
През 1928 година Онушонок оглавява Кингисепския областен отдел на милицията: за първи път в Съюз на съветските социалистически републики жена е назначена на толкоз висока позиция. Година по-късно повереното ѝ звено е прието за най-хубавото в Ленинградска област – освен това то е гранична територия, където вилнеят контрабандисти и диверсанти. За заслугите си Паулина Онушонок още веднъж е нараснала и е назначена за шеф на същия този 11-и отдел на милицията в Ленинград.
Чистката на Лиговка
Милиционерски отряд от служащи на Петроград
В обсега на Паулина Онушонок попадат гарата, битпазара, където продават крадените движимости, и доста квартири, населявани от най-закоравелите бандити в града. За битка с тях шефът на отдела на милицията взема решение да приложи публикуваната в тези времена, само че доста рискова тактичност на работа под прикритие. Нощем тя се преоблича като бездомница, прониква в свърталищата им и събира информация за нарушителите. Денем Онушонок възнамерява къде и по какъв начин да ги залавя. Същевременно нощем и вечер чиновниците ѝ интензивно патрулират региона.
Паралелно с това тя инициира организирането на общежития за безпризорни и бездомни и тяхното трудоустрояване, с цел да в профил повода за насилствената престъпност. По предложение на Онушонок, която има опит в работата с сложни младежи, в 11-и отдел на милицията е открита първата в страната детска педагогическа стая. Тук безпризорните деца се превъзпитават, с цел да не стават нарушители.
Скоро нейният сектор става водач по въвеждане на ред в Ленинград. „ За малко време буйната и шумна Лиговка се трансформира в благоустроен работен бул. и това е голяма Ваша заслуга “, написа в благодарствено писмо до нея работничка в тъкачна фабрика в Лиговка. А през 1933 година Паулина Онушонок става една от първите дами в страната, на която е присъден Орден на труда „ Червено знаме “.
Паулина Ивановна Онушонок, 1937Архивна фотография
Интересно е, че Паулина и Дмитрий Онушонок нямат лични наследници, само че отглеждат шест приемни деца.
създател: ЮЛИЯ ХАКИМОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ