Бадоса: Всяка сутрин се будя изплашена, но не искам да спирам с тениса
Паула Бадоса съобщи, че ще счита кариерата си за неуспех, в случай че се отдръпна без купа от Големия шлем. Испанката не бе надалеч от сбъдването на тази фантазия на отминалия Australian Open, където стигна до дебютния си „ мейджър “ полуфинал. Впоследствие обаче проблемите с гърба още веднъж започнаха да тормозят международната №9 и тя не е играла от Маями насам.
В изявление за Фернандо Мурсиего от Eurosport, Бадоса разяснява голям брой забавни тематики, измежду които физическото си положение и нейната персонална равносметка за кариерата ѝ досега.
– Как се чувстваш сега?
– Добре съм. Опитвам се да се оправям, доколкото мога. Разбира се, би могло да е по-добре, желае ми се да играя, защото боготворя тениса. След мощния метод, по който започнах годината, чудесната ми психическа настройка пред и след Australian Open и всичката работа, която свърших, случилото се беше доста тежък удар. Много е мъчително да виждам мачовете в профил и непрекъснато да мисля, че това можех да съм аз. Въпреки това обаче, се оправям с сходни обстановки доста по-добре, в сравнение с преди няколко години. С възрастта се изучавам.
– Контузията перманентна ли е?
– За страдание да. Става дума за перманентна, хронична контузия. Проблемът е, че този път е по-различно. Намерих метод да управлявам болката от дясната страна на гърба ми, само че този път са наранени и нервите. Това е като херния, която се мести. С сходна болежка не бих могла да повеждам даже естествен, всекидневен живот.
– Кога беше точният миг, в който се появи травмата?
– Най-лошото се случи в Маями. След това не можех да върша нищо обикновено в продължение на месец – нито тенис, нито ежедневни неща. Първите няколко дни след Miami Open прекарах в Монако. Не можех даже да виждам телевизия, тъй като не намирах комфортна позиция, в която да седнал съм. Първата инжекция не даде никакъв резултат. Бях обезверена, ситуацията беше доста неприятно. След втората инжекция обаче болката спря. След това можех още веднъж да пребивавам обикновено и последователно възобнових тренировките както във фитнеса, по този начин и на корта.
– Едва ли можеш да живееш непрекъснато по този метод.
– Всяка заран се разсънвам изплашена. Преди няколко дни писах на треньора ми Пол Толедо в 5 ч. сутринта, тъй като не можех да дремя. Много ми е мъчно да се оправя с цялата тази неустановеност – дали гърбът ми ще е добре на идващия ден и дали ще мога да повеждам естествен живот. От психическа позиция това е най-лошото.
– Съдейки по това, което казваш, в никакъв случай повече няма да си в сигурност на корта.
– Всеки мач ще крие опасности за мен. В Маями се усещах чудесно след първия мач и упражнявах без никакви проблеми, само че по-късно се появи болката, която беше влудяваща, защото аз съм доста прочувствен човек. Не знаех дали ситуацията е съществено и каква е повода – претоварване, неверно придвижване или нещо друго. В такива моменти се чувстваш загубен. Реших да продължа да играя, само че това утежни нещата, както постоянно се случва в сходни обстановки. На моменти ми се коства, че играя повече против самата себе си, в сравнение с против съперничката. В такива обстановки в действителност се шашардисвам.
– Защо продължаваш да се опитваш да играеш?
– Защото съм огромен дебелоглав. Няма да спра, до момента в който лекарите не ми кажат, че би трябвало. Говоря с тях всеки ден. Много пъти съм им казвала, че до момента в който не се стигне до миг, в който интервенцията е неизбежна и няма друго решение, ще продължа с инжекциите, въпреки да съм наясно, че ми вредят.
– Какви са страничните резултати от тях?
– Много от инжекциите въздействат на физическата ми кондиция, само че в случай че ми разрешават да играя, съм подготвена да върша тази жертва. Просто подобен ми е характерът.
– Смяташ ли, че си заслужава?
– Много обичам тениса и изпитвам голяма пристрастеност към него, а към момента съм на 27 години. Ако ми кажат да спра, когато съм на 30 или 32 – няма проблем, само че в случай че дотогава съумявам да намеря метод да се оправя с болката, ще го върша.
– Може би решението е да играеш по-рядко?
– Това е един от проблемите ми – когато съм здрава, желая да играя постоянно и на всички места. Понякога това води до различия сред мен и Пол. Старая се да мисля единствено за идващия шампионат и да не си слагам огромни дълготрайни цели, като класиране за Финалите да вземем за пример, само че ми е мъчно. Често се запитвам дали е по-добре да играя по-рядко още 5 години или да поемам опасности, стремейки се към огромни триумфи? Вероятно верният метод е някъде по средата.
– Освен обичта към тениса, евентуално има и друго, което те стимулира да продължаваш макар всички тези компликации?
– Признавам, че към момента бленувам за купа от Големия шлем. Тази година бях близо, което ме накара да я желая още повече. Ще продължа да се старая, въпреки да знам, че в Тура има невероятни тенисистки. Аз обаче неведнъж съм доказвала, че когато съм здрава, съм измежду най-хубавите в света. Това ме кара да си мисля, че в случай че съм във форма, каква е повода да не печеля идващия „ мейджър “ шампионат?
– Да си представим за миг, че ще се оттеглиш без купа от Големия шлем. Каква би била твоята оценка за кариерата ти освен това състояние?
– Ако погледнем в профил, евентуално съм имала добра кариера. Ако питате мен обаче, ще бъде неуспех. Обсебена съм от мисълта за купа от Големия шлем. Никога до момента не съм го заявявала в прав текст, само че е по този начин.
– Вече си потвърдила, че когато си здрава, имаш всички нужни качества за Топ 10. Това не ти ли оказва помощ да спиш по-спокойно?
– Не единствено това, само че ме изпълва с горделивост. През годините съм се изправяла пред голям брой провокации, само че постоянно съм успявала да продължа напред. В деня, в който се отдръпва, ще изпитвам голяма горделивост. По-ценно от купите за мен е това, че постоянно възкръсвам като феникс. Това се трансформира в доста значима част от моята еднаквост.
– За пръв път те интервюирах през 2018 година, откакто завоюва купата на W60 шампионата във Валенсия. Коя е най-голямата смяна в теб след тези седем години?
– Самоувереността, вярата в себе си и мотивацията да не спирам, до момента в който не реализира задачите си. Тази вътрешна мощ ме промени доста.
– А има ли нещо, което не се промени за този интервал?
– Все още съм същият естествен и непретенциозен човек. Може да звучи необичайно, само че избирам да не привличам внимание и да заставам надалеч от светлините на прожекторите. Точно по тази причина екипът ми постоянно се състои от хора, с които съм доста близка. Пример за това е моят треньор Пол Толедо. С него сме израснали дружно. Запознахме се, когато бях на 7 години, а той – на 10. И двамата идваме от дребен град и обичаме тихия живот.
– Случвало ли се е триумфът да те главозамае?
– Да, въпреки и доста от дълго време. Случи се през 2015 година, когато завоювах купата при девойките на Ролан Гарос. Наричаха ме „ Новата Шарапова “, а тя беше моят кумир. Бях сигурна, че година по-късно към този момент ще съм в Топ 10 и ще имам куп спонсори. Мислех се за Господ и тъкмо по тази причина ми беше толкоз мъчно да направя прехода към женския тенис.
– Какъв тъкмо беше казусът тогава?
– Бях твърдоглава, не мислех трезво и не одобрявах никакво непознато мнение. Освен това бях изключително конкурентна и елементарно се разстройвах след загуби. Не се борех на корта. Освен това попаднах в неприятна среда, където хората ми споделяха единствено това, което желаех да чуя. Заживях в изкуствена действителност, която в действителност не съществуваше. Допуснах тази неточност, тъй като нямах задоволително житейски опит. Когато не реализирах триумфите, които чаках, изпаднах в меланхолия. Сега, когато погледна обратно, се срамя, че съм се държала по този метод.
– Нека ти предложа една хипотетична договорка: след месец ще спечелиш Ролан Гарос, само че по-късно би трябвало да се оттеглиш. Съгласна ли си?
– Да!
– Дори не се замисли.
– Напълно съм съгласна. Бих била съгласна и да не го печеля, само че да съм непрекъснато в Топ 10 още четири години, което е доста дълго време. Хората непрекъснато ми споделят да се любувам на пътуването, тъй че тези четири години биха били чудесни даже без купа от Големия шлем.
– Изглежда, че имаш ясна визия за нещата.
– Абсолютно! Да печеля купа от Големия шлем и да се отдръпва на идващия ден – незабавно бих се подписала под подобен контракт.
