Трънливият път към Нобела на Дан Шехтман: Борбата срещу научните догми
Пътят на проф. Дан Шехтман до най-високото научно отличие е изпълнен с трудности и тежки рецензии. Неговата история стартира в аерокосмическата лаборатория към военновъздушната база „ Райт-Питърсън “ в Охайо. Там младият откривател учи микроструктурата на титаниевите алуминиди. През интервала 1981-1983 година той работи в университета „ Джон Хопкинс “. Именно там проф. Дан Шехтман открива икосаедричната фаза, която прекатурва визиите за материята.
Откритието му включва атоми, които се считат за „ неразрешени “ от природата. Тези структури са асиметрични и квазипериодични. Те не следват разпоредбите на стандартната кристалография. Дотогава учените имат вяра, че всички кристали имат повтаряща се периодическа конструкция. Моделите на Шехтман наподобяват на средновековни ислямски мозайки. Това изобретение наподобява невероятно за тогавашната просвета.
Веднага след оповестяването на резултатите през 1984 година стартират офанзивите. Основният критик е двукратният нобелов лауреат Лайнъс Полинг. Той употребява въздействието си, с цел да дискредитира младия академик. Полинг обществено декларира своята позиция против новото изобретение.
Няма квазикристали, а единствено квазиучени
Професор Полинг поучава Шехтман да се върне към учебниците. Той не приема концепцията за квазипериодичност. Лайнъс Полинг е рентгенов кристалограф и не схваща от електронна микроскопия. Това е главната специализация на Шехтман. Младият академик употребява трансмисионен електронен микроскоп за своите разбори. Полинг не може да повтори опитите с рентгенови лъчи.
Борбата продължава повече от две десетилетия. През това време Шехтман получава към 10 други влиятелни награди. Вярата в неговото изобретение пораства последователно. Колеги от Франция и Япония съумяват да отгледат огромни кристали през 1986 година Те удостоверяват резултатите на Шехтман посредством рентгенова дифракция. Хиляди учени стартират да учат тази нова област.
Шехтман се среща с Полинг два пъти. Веднъж вечерят дружно на конференция. Вторият път Шехтман изнася лекция в дома на Полинг в Пало Алто. Той демонстрира слайдове и изяснява своите доказателства в продължение на час. Полинг слуша деликатно, само че остава песимистичен до края на живота си.
Е, професор Полинг, в случай че в миналото се съгласите с мен, апелирам, не го пазете в загадка.
Едва през 2011 година научната общественост дефинитивно признава достижението. Кралската шведска академия присъжда Нобелова премия на проф. Дан Шехтман. Мотивът е, че той принуждава учените да преразгледат концепцията за материята. Днес квазикристалите имат необятно приложение. Те се употребяват в закалени стомани и фини принадлежности. Намират приложение и при незалепващи изолации за електрически проводници.
Проф. Шехтман посети България за лекция в УНСС. Темата беше обвързвана с софтуерното предприемачество и международния разцвет. Днес, 12 май 2026 година, той продължава своята аудиенция. Проф. Шехтман изнася лекция във Физическия факултет на Софийския университет от 14:00 часа. В диалозите си у нас той акцентира значимостта на развиването на локалните гении.
Задръжте гениите в България
Ученият има вяра, че професионализмът е ключът към триумфа. Той твърди, че нобеловите лауреати са естествени хора. Те просто са специалисти в своята тясна област. Шехтман интензивно предизвиква ранното научно обучение. Всичко стартира след радиоинтервю през 2012 година Кметът на Хайфа поддържа неговата концепция за просвета в детските градини.
Програмата за научно обучение в Хайфа обгръща 60 детски градини. Учителите получават указания от специалисти от Музея на науката. Градът построява и специфична научна детска градина. Този план притегля гости от целия свят. Шехтман има вяра, че децата би трябвало да обикнат науката от ранна възраст. Това е неговият принос за бъдещето на Израел и света.
