Пътят на коприната, свързвал отдалечените краища на Евразия, не е

Пътят на коприната, свързвал отдалечените краища на Евразия, не е единственият популярен търговски път на античния свят. В Европа друга историческа комерсиална мрежа се простирала от Северно море до Средиземно море, утолявайки дивото търсене на „ златото на севера “ – кехлибара.

Невъзможно е да се каже по кое време се е появил Пътят на кехлибара. Хората събират кехлибар от крайбрежията на Балтийско море повече от 13 000 години, а доказателствата за търговия с кехлибар из далечни земи се появяват някъде към 3000 година пр.н.е. Редовната и по-организирана търговия с кехлибар наподобява е почнала преди към 3500 години.

Подобно на Пътя на коприната е представлявал голям брой преплитащи се търговски пътища - проведена мрежа от пътища и речни направления от Северна Европа и района на Балтийско море, надолу през днешна Германия, Полша, Австрия, Унгария и Словения към Средиземно море, в това число днешна Италия, Гърция, Сирия и Египет.

Химически разбор на орнаменти от кехлибар, открити в Южна Европа, разкри, че огромна част от тях произлизат от Северна Европа или региона на Балтийско море. Дори гробницата на най-известното момче цар на античен Египет - Тутанкамон, съдържа части балтийски кехлибар.

Има даже доказателства за балтийски кехлибар в Азия, което демонстрира, че Пътят на кехлибара е бил даже по-обширен, в сравнение с се смяташе до момента. През 1914 година покрай западния бряг на Тигър в Ирак са открити две кехлибарени мъниста на 3800 години. Използвайки усъвършенствани техники за изображения, учените неотдавна разкриха, че кехлибарът произлиза от Балтийския район.



Кехлибарът не бил единствената търсена и търгувана стока по маршрута – изнасяли също скотски кожи, мед и восък. В подмяна „ хората на Севера “ купуваали римско стъкло, месинг, злато и други метали от средиземноморския район.

Ценен поради наситено оранжевото си оцветяване и полупрозрачност, кехлибарът е фосилизирана дървесна смола, която изтича от някои типове иглолистни дървета. Тези дървета растели в обилие в южните елементи на Скандинавия и Балтийския район преди повече от 45 милиона години, което евентуално е довело до голямото количество залежи на кехлибар, открити там.

Тази част от Северна Европа е дом на най-големите известни залежи на кехлибар в света, а по плажовете на Балтийско море към момента не е извънредно да се намерят части кехлибар от него. Тези крайбрежни региони също основават по този начин наречения „ морски кехлибар “, който е изгладен от вълните на океана и от време на време включва дребни ракообразни раковини.

Красивият материал е бил необятно употребен в бижута и други декорации, както и през днешния ден, само че е бил употребен и като лечебно средство в националната медицина. Други употребявали смеси, съдържащи кехлибар, с цел да се предпазят от зли духове, демонични създания и „ полуда “.

Материалът е значима част от културата на Балтийския район, което му печели прозвището „ златото на севера “ или „ славянското злато “. Легендата споделя, че Jūratė, сходна на нимфа богиня в литовската културна трядиция, е живяла под Балтийско море в хубав кехлибарен палат.

Необичайно огромни залежи на кехлибар има и в Средиземно море, най-много в Сицилия в подножието на планините Кастроджовани и Калтанисета. Изглежда също, че хората са знаели за тези залежи още от антични времена. Това кара мнозина да се чудят за какво гърците и египтяните са получавали кехлибар от Северна Европа, когато са могли просто да го транспортират през Средиземно море.

И през днешния ден обаче балтийският кехлибар е доста издирван поради положителния си външен тип и неповторимия си химически състав.

По темата