Д-р Красен Иванов: Исканията на младите лекари у нас са абсолютно точни
Пътят на един млад доктор в България, а и по света – е дълъг. Изпълнен е с доста компликации и провокации. Но е и доста потребен. Исканията на младите лекари у нас са безусловно точни – заплатите би трябвало да са естествени, за една естествена европейска страна. Това съобщи гастроентерологът в УМБАЛ " Света Екатерина " доктор Красен Иванов, разяснявайки митингите с претенции за по-високи хонорари и по-добри условия на труд на младите лекари.
Той описа, че е приключил Медицинският университет във Варна през 2014 година. Запознал се със брачната половинка си в първи курс. " Тя също е доктор. И двамата дойдохме в София, с цел да търсим своя път в специализацията. След като човек приключи медицина, стартира сложният път на специализация. Не постоянно има опция да започнеш незабавно в мечтаната компетентност ", съобщи той.
И споделя, че почнал професионалния си път като доброволец. " Работих без заплата няколко месеца. Докато ме оцениха и ми предложиха работа. Бях на към 26-годишна възраст. Може би плюс при мен беше, че бяхме двамата и постоянно сме си помагали. Съпругата ми стартира специализация в хематологията, а аз бях доброволец в гастроентерологията ", спомня си той.
Малко по-късно започнал специализация в една доста огромна и авторитетна болница – " Токуда “, където по думите му " научил изключително доста ". " Имах опция да работя с изключителни експерти на международно равнище. Те ми дадоха доста, само че с цел да го получа, трябваше да го заслужа. Всеки млад доктор би трябвало да заслужи това, което желае да реализира. Започваш от най-ниското равнище. Специализантът е на дъното на " хранителната верига “ - даваш наряди, работиш, с цел да придобиеш нужните познания и опит ", акцентира той.
И посочи, че " кривата на образование " е дълга – най-малко 12 години, а при някои специалности – до 15–17 години, до момента в който лекарят може да работи независимо. Според него пътят е сложен, само че когато човек си сложи цел и е твърдоглав, нещата се получават.
Доктор Иванов акцентира, че на моменти, поради дефицит на пари - е работил и на други места. " Работех и на други места, където можех. Дори известно време и в пластичната хирургия – за спомагателни приходи ", споделя той пред NOVA.
И добави, че да напусне България постоянно е било авариен вид: " Ако не се получеше специализация и развиване тук, мислехме да заминем за Германия – тогава това беше съвременно. Много сътрудници от моя курс отпътуваха още тогава. Ходихме на уроци, учихме езика – готвехме се за всеки вид. Но имахме шанса да попаднем на хора, които ни дадоха късмет да специализираме при тях и действително да се осъществяваме в България ".
Гастроентерологът има три деца. И споделя, че да съчетава медицината и фамилните отговорности е много мъчно. " Семейството е най-важното, а работата лишава ужасно доста време – няма закрепено работно време. Може да си тръгнеш в 4, може и в 8 – зависи дали някой има потребност от помощ. Преди години брачната половинка ми живееше в Бургас с децата, тъй като родителите ѝ помагаха повече. Аз работех в София и пътувах всяка седмица – събота и неделя бях при тях, след това назад ", споделя той.
Той описа, че е приключил Медицинският университет във Варна през 2014 година. Запознал се със брачната половинка си в първи курс. " Тя също е доктор. И двамата дойдохме в София, с цел да търсим своя път в специализацията. След като човек приключи медицина, стартира сложният път на специализация. Не постоянно има опция да започнеш незабавно в мечтаната компетентност ", съобщи той.
И споделя, че почнал професионалния си път като доброволец. " Работих без заплата няколко месеца. Докато ме оцениха и ми предложиха работа. Бях на към 26-годишна възраст. Може би плюс при мен беше, че бяхме двамата и постоянно сме си помагали. Съпругата ми стартира специализация в хематологията, а аз бях доброволец в гастроентерологията ", спомня си той.
Малко по-късно започнал специализация в една доста огромна и авторитетна болница – " Токуда “, където по думите му " научил изключително доста ". " Имах опция да работя с изключителни експерти на международно равнище. Те ми дадоха доста, само че с цел да го получа, трябваше да го заслужа. Всеки млад доктор би трябвало да заслужи това, което желае да реализира. Започваш от най-ниското равнище. Специализантът е на дъното на " хранителната верига “ - даваш наряди, работиш, с цел да придобиеш нужните познания и опит ", акцентира той.
И посочи, че " кривата на образование " е дълга – най-малко 12 години, а при някои специалности – до 15–17 години, до момента в който лекарят може да работи независимо. Според него пътят е сложен, само че когато човек си сложи цел и е твърдоглав, нещата се получават.
Доктор Иванов акцентира, че на моменти, поради дефицит на пари - е работил и на други места. " Работех и на други места, където можех. Дори известно време и в пластичната хирургия – за спомагателни приходи ", споделя той пред NOVA.
И добави, че да напусне България постоянно е било авариен вид: " Ако не се получеше специализация и развиване тук, мислехме да заминем за Германия – тогава това беше съвременно. Много сътрудници от моя курс отпътуваха още тогава. Ходихме на уроци, учихме езика – готвехме се за всеки вид. Но имахме шанса да попаднем на хора, които ни дадоха късмет да специализираме при тях и действително да се осъществяваме в България ".
Гастроентерологът има три деца. И споделя, че да съчетава медицината и фамилните отговорности е много мъчно. " Семейството е най-важното, а работата лишава ужасно доста време – няма закрепено работно време. Може да си тръгнеш в 4, може и в 8 – зависи дали някой има потребност от помощ. Преди години брачната половинка ми живееше в Бургас с децата, тъй като родителите ѝ помагаха повече. Аз работех в София и пътувах всяка седмица – събота и неделя бях при тях, след това назад ", споделя той.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ