Пътят на България към еврозоната навлезе в своята финална права,

Пътят на България към еврозоната навлезе в своята крайна права, като се чака до няколко седмици страната да получи оценка в изключителните конвергентни отчети на Европейска комисия и ЕЦБ, написа в разбор икономистът от ИПИ Петър Ганев.

Очакването за позитивен отчет идва на фона освен на политическите поръчки и положителния звук от Еврогрупата, само че и от новините от последните седмици:

Всичко роба значи, че най-вероятно при започване на юни страната ще получи позитивна оценка и България ще одобри еврото на 1 януари 2026 година (без смяна в курса лев/евро).

На този декор, в известна степен предстоящо, акцията „ анти-евро “ доближи нови висоти с „ изключителното “ послание на президента Радев и обезверения опит да се спре процеса на финалната права. Решението на президента да инициира референдум тъкмо в този миг и да върне дебата в неговата изходна точка не е разумно от икономическа и юридическа позиция и явно не почива на някаква угриженост към българските жители.

Публичният спор се насочи към конституционните въпроси и към годините на присъединение на България към Европейския съюз, само че това, което се пропуща, са напъните на страната и всички събития след 2018 година

Истината е, че България започва действителен развой по приемане на еврото преди 7 години и в този интервал бяха подхванати голям брой стъпки.

Като стартираме от писмото с желание за влизане в валутно-обменния механизъм (ERM 2) през 2018 година, последвалата законодателна стратегия и в последна сметка влизане в така наречен чакалня на еврото и банковия съюз през 2020 година, направеният Национален проект за приемане на еврото през 2022 година, признатите напълно нов Закон за Българска народна банка и Закон за приемане на еврото през 2024 година, и в последна сметка – изпратено искане за ексклузивен конвергентен отчет в края на февруари 2025 година

През тези години Народното събрание неведнъж гласоподава решения за ускорение на процеса и техническата подготовка за приемане на еврото.

Спокойният взор към тези 7 години, показани детайлно като график по-долу, демонстрира един дълъг и изцяло логически път, в който желанието на страната е било неведнъж препотвърждавано от Народното събрание и институциите. Нищо от този развой не е било скрито.

В същия интервал в страната са извършени голям брой избори, в това число седем пъти парламентарни избори, като водещите партии са правили ясна поръчка в поддръжка на еврото. През целия този интервал президент е Румен Радев. Той е имал цялостни 7 години да изрази своите опасения и/или да инициира референдум.

Можел е да го направи още като отговор на писмото с желание, което започва процеса през 2018 година, можел е да го направи след влизането в чакалнята през 2020 година или до момента в който се е коментирал Планът за приемане на еврото през 2022 година, можел е да го направи когато се одобри новият Закон за Българска народна банка през 2024 година

Дори при започване на тази година, когато в продължение на седмици се разясняваше, че ще се изпраща искане за ексклузивен конвергентен отчет, Радев не повдигна тази тематика.

Сега, когато пътят е извървян и всички индикации са за позитивен отговор, да се прави сходно предложение е меко казано популистко. Със същия триумф тематиката можеше да бъде повдигната в новогодишното слово на 31 декември 2025 година

ИПИ разгласява къс преглед на събитията от последните 7 години.

Те са значими освен в отговор на дейностите на президента Радев, само че и в отговор на подмятанията за „ бързане “ за еврото. Не, няма бързане. Това в действителност е безпределно муден развой (спрямо други държави), който има над 20 годишна (интелектуална и нормативна) история, в това число най-малко 7 години на поредност от стъпки, които определяха дневния ред на разнообразни държавни управления и сформира на Народното събрание.

Пътят на България към еврозоната (2018-2025 г.)

29 юни 2018 г.Изпратено взаимно писмо от министъра на финансите и шефа на Българска национална банка с желание за присъединяване на Република България в Единния контролен механизъм (ЕНМ) посредством определяне на тясно съдействие с Европейската централна банка (ЕЦБ) и за желанията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II (ERM II).

12 юли 2018 г.Намеренията на страната получават политическа поддръжка от Еврогрупата.

18 юли 2018 г.България изпраща публично писмо и уведомява ЕЦБ за настояването си за определяне на тясно съдействие сред ЕЦБ и Българска народна банка, като поема задължения за смяна в законодателството.

27 август 2018 г.Министерски съвет приема решение за одобрение на проект за деяние, включващ ограничения за осъществяване на желанията на Република България за присъединение към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз.

13 декември 2018 г.Народното заседание приема основни промени в Закона за Българска национална банка, в това число се основава нова глава, която урежда тясното съдействие сред Българска народна банка и ЕЦБ (в мощ от датата, от която стартира тясното сътрудничество).

30 януари 2020 г.Народното заседание приема решение за установяване на изискванията за договаряне на централен курс на лв. към еврото при присъединяване в Механизма на валутните курсове. По създание това е спомагателна отбрана на съществуващия курс на лв. към еврото.

9 юли 2020 г.Изпратено публично писмо от финансовия министър и гуверньора на Българска народна банка до Еврогрупата за включване във Валутния механизъм II (ERM II), в това число анекс с информация за изпълнените задължения в последните две години.

10 юли 2020 г.Българският лев се причислява към Валутния механизъм II (ERM II). Валутният курс е доказан и България влиза в така наречен чакалня на еврозоната.

ЕЦБ публично афишира, че открива тясно съдействие с Българска народна банка. Считано от 1 октомври 2020 година България се причислява към Единния контролен механизъм (системата на банков контрол в ЕС). Решението на ЕЦБ е публично оповестено на 24 юни 2020 година

22 май 2022 г.Министерският съвет приема Национален проект за въвеждане на еврото в България.

27 октомври 2022 г.Народното заседание приема решение за ускорение на консултациите и договарянията с европейските институции, както и за ускорение процеса на техническата подготовка за приемане на еврото.

1 февруари 2024 г.Народното заседание приема напълно нов Закон за Българска национална банка, който влиза в действие от датата, посочена в Решене на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в България.

26 юли 2024 г.Народното заседание приема решение за ускорение и довеждане докрай на процеса по практическа подготовка за приемане на еврото в България.

7 август 2024 г.Народното заседание приема Закон за въвеждане на еврото в България.

25 февруари 2025 г.Изпратено публично писмо от министъра на финансите и шефа на Българска народна банка с искане от Европейска комисия и ЕЦБ за правене на изключителни конвергентни отчети.

Февруари-май 2025 г.Изпълнението на критериите за стабилността на обществените финанси и инфлацията се наблюдават под лупа. ЕЦБ изпраща задача в България, която се среща с всички основни институции. На експертно (очевидно и на политическо) равнище стартира да става очевидно, че България ще извърши критериите.

9 май 2025 г.„ Извънреден “ брифинг на президента Радев…

Анализът е част от седмичния бюлетин на .