Жан-Мишел Жар – пионерът на електронната музика, който започна от стар магнетофон
Пътят му към музиката стартира от остарял магнетофон, подарък от дядо му. Минава през малко студио в жилището му, което самичък си прави. И стига до концерти с милиони хора аудитория по целия свят. Жан-Мишел Жар идва за концерт в България.
Той не би могъл да прави друго, с изключение на музика. А музиката, която прави, трансформира музиката въобще.
Жан-Мишел Жар е легенда на електронната музика. Концертите му са събирали милиони хора. А всичко стартира от един магнетофон втора употреба, който му подарява дядо му.
Това лято Жан-Мишел Жар идва в България за втория си концерт в страната.
Жан-Мишел Жар е роден в Лион на 24 август 1948 година в фамилията на Франс Пежо , сътрудничка на френската опозиция по време на Втората международна война, и композитора Морис Жар . Баща му напуща фамилията и се мести в Съединени американски щати, а Жан-Мишел, който тогава е на пет, е отгледан от майка си.
Двамата живеят непретенциозно в дребен апартамент в Париж, а той от дете работи, с цел да ѝ оказва помощ финансово. Жан-Мишел среща татко си още веднъж едвам след години и двамата в никакъв случай не съумяват да изградят връзка между тях.
„ Нямах контакт с него дълго време. Той беше някак нереална фигура за мен “, споделя Жар за татко си в изявление през 2022 година „ Майка ми изигра с огромен гений и изисканост ролята на майка и татко по едно и също време. “
Като дете Жан-Мишел прекарва време с майка си в джаз клуба на нейна близка другарка. От там е и първият му „ физически “, както той самичък го разказва, допир с музиката.
На 10-ия му рожден ден американският музикант Чет Бейкър го взима със себе си на сцената, до момента в който свири на тромпета си.
„ За мен това беше първата страст от въздействието на звука върху тялото “, споделя Жар десетилетия по-късно. „ Всеки път, когато си мисля за това, към момента чувствам въздуха на тромпета върху гърдите си. “
През цялата си кариера Жан-Мишел Жар се стреми да съобщи това физическо чувство от музиката на публиката си.
Първите му опити в тази тенденция идват малко по-късно, когато дядо му, който работи в радиото в Лион, му подарява остарял магнетофон. По това време Жан-Мишел към този момент свири в любителски групи с другари и върви на уроци по музика.
„ Записвах [как изсвирвам на] китара и орган и пусках [записите] обратно, променях скоростта, просто правех опити със звуци, без съответна концепция “, споделя той.
Но тъкмо тези опити се трансформират в основа на музикалната му кариера.
През идващите години Жан-Мишел Жар свири в група и прави малко звукозаписно студио в жилището си. Там записва първия си солов албум Oxygène (1976 г.), който се оказва пробив на музикалната сцена и му носи интернационална популярност. Следващият албум на Жан-Мишел Жар Équinoxe (1978) също има триумф, а след него идва с различен огромен пробив.
През 1979 година той прави концерт на площад „ Конкорд “ в Париж, който слага международен връх за най-вече фенове на концерт навън – над 1 милион души. Това не е елементарен концерт, а шоу с музика, светлини и фойерверки, което служи за пример за бъдещите му представления.
„ Един човек зад синтезатор в продължение на два часа не е изключително секси, нали? “, споделя той в изявление от 2017 година „ Исках да основа театър. “
През 1981 година Жар става първият западен музикант, който прави концерт в Китай след края на ръководството на Мао Дзедун.
„ Мисля, че би трябвало да отидем на всички места, където хората нямат същата независимост на словото и на изразяването, както при нас “, споделя той години по-късно. „ И мисля, че културата би трябвало да се преглежда като троянски кон. “
В идващите години Жан-Мишел Жар няколко пъти усъвършенства личния си международен връх за най-многобройна аудитория на концерт навън – за финален път през 1997 година с концерт в Москва с аудитория от над 3,5 милиона души.
Той е прочут с огромните си концерти навън, постоянно на обекти от историческото и културно завещание – пирамидите в Гиза, Забранения град в Пекин, Айфеловата кула, а също и естествени обекти – пустинята Сахара и Мъртво море.
Новогодишният му концерт през 2021 година Welcome To The Other Side („ Добре пристигнали от другата страна “), който се излъчва онлайн, събира повече от 75 милиона фенове. Това е първата нова година след началото на пандемията от COVID-19, а „ сцена “ на концерта е виртуална възстановка на катедралата Нотр Дам в Париж, която пострада при пожар през 2019 година
Жан-Мишел Жар има 22 издадени студийни албума с над 85 продадени копия по света.
През септември 2024 година той взе участие в закриването на Олимпийските игри в Париж.
Жан-Мишел Жар е имал и концерт в България – през октомври 2011 година в новооткритата тогава зала „ Арена Армеец “ в София.
Концертът му на 23 юни 2025 година ще бъде на Арена София, уредникът Fest Team.
Жан-Мишел Жар е дипломат на ЮНЕСКО по въпросите на образованието, науката и културата, притежател е на френския Орден на Почетния легион и на медала „ Стивън Хокинг “ за научна връзка.
Животът, отдаден на музиката, има и тъмна страна, споделя Жар.
„ Ако целта в живота ти е щастието, не ставай музикант “, споделя той в изявление. Но думите му вървят с конкретизиране:
„ Хората вършат музика, тъй като това е, което могат. […] Това съм аз, допускам. Не бих могъл да върша нищо друго. “
Той не би могъл да прави друго, с изключение на музика. А музиката, която прави, трансформира музиката въобще.
Жан-Мишел Жар е легенда на електронната музика. Концертите му са събирали милиони хора. А всичко стартира от един магнетофон втора употреба, който му подарява дядо му.
Това лято Жан-Мишел Жар идва в България за втория си концерт в страната.
Жан-Мишел Жар е роден в Лион на 24 август 1948 година в фамилията на Франс Пежо , сътрудничка на френската опозиция по време на Втората международна война, и композитора Морис Жар . Баща му напуща фамилията и се мести в Съединени американски щати, а Жан-Мишел, който тогава е на пет, е отгледан от майка си.
Двамата живеят непретенциозно в дребен апартамент в Париж, а той от дете работи, с цел да ѝ оказва помощ финансово. Жан-Мишел среща татко си още веднъж едвам след години и двамата в никакъв случай не съумяват да изградят връзка между тях.
„ Нямах контакт с него дълго време. Той беше някак нереална фигура за мен “, споделя Жар за татко си в изявление през 2022 година „ Майка ми изигра с огромен гений и изисканост ролята на майка и татко по едно и също време. “
Като дете Жан-Мишел прекарва време с майка си в джаз клуба на нейна близка другарка. От там е и първият му „ физически “, както той самичък го разказва, допир с музиката.
На 10-ия му рожден ден американският музикант Чет Бейкър го взима със себе си на сцената, до момента в който свири на тромпета си.
„ За мен това беше първата страст от въздействието на звука върху тялото “, споделя Жар десетилетия по-късно. „ Всеки път, когато си мисля за това, към момента чувствам въздуха на тромпета върху гърдите си. “
През цялата си кариера Жан-Мишел Жар се стреми да съобщи това физическо чувство от музиката на публиката си.
Първите му опити в тази тенденция идват малко по-късно, когато дядо му, който работи в радиото в Лион, му подарява остарял магнетофон. По това време Жан-Мишел към този момент свири в любителски групи с другари и върви на уроци по музика.
„ Записвах [как изсвирвам на] китара и орган и пусках [записите] обратно, променях скоростта, просто правех опити със звуци, без съответна концепция “, споделя той.
Но тъкмо тези опити се трансформират в основа на музикалната му кариера.
През идващите години Жан-Мишел Жар свири в група и прави малко звукозаписно студио в жилището си. Там записва първия си солов албум Oxygène (1976 г.), който се оказва пробив на музикалната сцена и му носи интернационална популярност. Следващият албум на Жан-Мишел Жар Équinoxe (1978) също има триумф, а след него идва с различен огромен пробив.
През 1979 година той прави концерт на площад „ Конкорд “ в Париж, който слага международен връх за най-вече фенове на концерт навън – над 1 милион души. Това не е елементарен концерт, а шоу с музика, светлини и фойерверки, което служи за пример за бъдещите му представления.
„ Един човек зад синтезатор в продължение на два часа не е изключително секси, нали? “, споделя той в изявление от 2017 година „ Исках да основа театър. “
През 1981 година Жар става първият западен музикант, който прави концерт в Китай след края на ръководството на Мао Дзедун.
„ Мисля, че би трябвало да отидем на всички места, където хората нямат същата независимост на словото и на изразяването, както при нас “, споделя той години по-късно. „ И мисля, че културата би трябвало да се преглежда като троянски кон. “
В идващите години Жан-Мишел Жар няколко пъти усъвършенства личния си международен връх за най-многобройна аудитория на концерт навън – за финален път през 1997 година с концерт в Москва с аудитория от над 3,5 милиона души.
Той е прочут с огромните си концерти навън, постоянно на обекти от историческото и културно завещание – пирамидите в Гиза, Забранения град в Пекин, Айфеловата кула, а също и естествени обекти – пустинята Сахара и Мъртво море.
Новогодишният му концерт през 2021 година Welcome To The Other Side („ Добре пристигнали от другата страна “), който се излъчва онлайн, събира повече от 75 милиона фенове. Това е първата нова година след началото на пандемията от COVID-19, а „ сцена “ на концерта е виртуална възстановка на катедралата Нотр Дам в Париж, която пострада при пожар през 2019 година
Жан-Мишел Жар има 22 издадени студийни албума с над 85 продадени копия по света.
През септември 2024 година той взе участие в закриването на Олимпийските игри в Париж.
Жан-Мишел Жар е имал и концерт в България – през октомври 2011 година в новооткритата тогава зала „ Арена Армеец “ в София.
Концертът му на 23 юни 2025 година ще бъде на Арена София, уредникът Fest Team.
Жан-Мишел Жар е дипломат на ЮНЕСКО по въпросите на образованието, науката и културата, притежател е на френския Орден на Почетния легион и на медала „ Стивън Хокинг “ за научна връзка.
Животът, отдаден на музиката, има и тъмна страна, споделя Жар.
„ Ако целта в живота ти е щастието, не ставай музикант “, споделя той в изявление. Но думите му вървят с конкретизиране:
„ Хората вършат музика, тъй като това е, което могат. […] Това съм аз, допускам. Не бих могъл да върша нищо друго. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ