Балканският Макиавели от Скопие
Пътят към пъкъла е застлан с положителни планове
Подобно съпоставяне сред Иванов и Заев може да се трансформира в инструмент, който опозицията в страната, на първо място от ВМРО-ДПМНЕ, да размахват пред очите на премиера като знак, че и той е като оня от резиденцията под хълма Водно. Георге Иванов е пред края на своя мандат, най-вероятно през февруари спикерът на Народното събрание Талат Джафери ще насрочи дата за президентския избор, до момента в който Заев е изгряващата звезда на балканския политически хоризонт с заричане за дълга кариера, само че към този момент с задоволително учредения да бъде подозиран, че играе играта отвън демократичните правила и че с практическите си дейности се трансформира в някакъв самобитен Николо Макиавели с балкански привкус, каквото и да значи това.
И тъй като към този момент свикнахме да гледаме на политическия спектакъл в Скопие като на една поредност от парадокси, одобрявани за нормалност, към всички останали ще можем да прибавим още един.- да съпоставяме върху една повърхност държанието на президента Иванов с тези на Заев. Иванов се готви да слезе от сцената след два мандата като държавен глава на Република Македония с извънредно невисок рейтинг и изолираност от значителните сътрудници в интернационалното другарство. Обратното- Заев е издирван и ухажван събеседник, в Скопие му гостува кой ли не, а на открито е одобряван като безценен и значим посетител под дърво и камък. Да не приказваме за септември 2018 година, когато не минаваше ден край Вардар да не засвирят сирените на специфичните полицейски коли, знак, че по улиците минава някой почитан посетител от чужбина. В най-новата политическа история на Република Македония този септември ще бъде записан като интервал на най-интензивен и кондензиран интернационален трафик на посетители от Европа и Съединени американски щати, които пристигаха в Скопие с една единствена задача- да убедят македонските гласоподаватели да излязат на референдума на 30 септември и да поддържат концепцията на държавното управление на Заев за конституционни промени, свързани с Договора с Гърция от Преспа и откриващи пътя на страната към участие в НАТО и в Европейски Съюз.
Е, щом Иванов и Заев са толкоз разнообразни, за какво тогава би трябвало да ги съпоставяме, освен това сравнението да има своята легитимност? Ето защо- когато през април 2015 година президентът Георге Иванов употребява своето конституционно право и подписа декрет за помилването на 56 политически, публични и икономически дейци, сред които беше и тогавашният министър председател Никола Груевски, това послужи като сигнал за старта на всеобщите митинги, наречени по-късно „ Шарена гражданска война ”. Точно тогава с екип на Българска национална телевизия бяхме в Битоля за фотоси на документалния ни филм за Битолския надпис, само че срочно бяхме пратени в Скопие да отразяваме митингите. Беше хубаво и забавно, въпреки че камерата на Българска национална телевизия пострада от хвърлените домати и яйца против Триумфалната арка на централния площад в Скопие. Тогава се роди и лозунга на шарените революционери „ Нема истина, нема мир ”, с който те показваха крайното си неодобрение и отвращение от потреблението на правораздаването като политически инструмент за амнистиране на направилите разнообразни закононарушения високопоставени държавни служители и чиновници. Груевски тогава към момента беше единствено разследван, до присъдата му от две години за корист със служебното състояние и до последвалото му бягство в Унгария имаше още доста време, само че по този начин или другояче самият акт на опрощение от страна на президента Иванов беше задоволителна мотивация за хилядите да излязат на улиците и площадите – първо в Скопие, а след това и в цялата страна, и да не престанат до момента в който режимът на Груевски падна, самият той подаде оставка, а след парламентарните избори на 11 декември 2016 година Зоран Заев оглави съдружното си държавно управление. Е, напоследък доста от героите на „ шарената гражданска война ” показват своето отчаяние от всичко, което се случи след нея, а изповедите на някои от тях са просто още едно доказателство за следващите излъгани очаквания, че откакто един режим си отиде, идващият ще промени нещата по този начин, че „ Македония няма да е същата ”…
„ Онзи ” декрет на Иванов ще го преследва до края на живота му откакто срина политическата му кариера, макар че след това той върна газта и анулира някои елементи от него. Просто извади имената на известните персони, които авансово се беше опитал да застрахова и защищити от правосъдно гонене. И без това за Иванов от дълго време към този момент се приказва в минало време… Но Зоран Заев е основният артист на политическата сцена в Македония, жив и здрав е, не стопира да се бори за евроатлантическото бъдеще на страната си и заради това да получава постоянно потупвания по рамото си. Вероятно му е станало мораво синьо от тях… Онзи ден Народното събрание гласоподава оферти и въодушевен от Заев проектозакон за прошка за всички участници, или най-малко за тези, които я изискат, в кървавите събития в Събранието на 27 април 2017 година, четвъртък, от които и самият Заев пострада. Помните тези картини, които обиколиха света- Заев, заобиколен от негови последователи, с превързана глава. И патетичният извод, изразен посредством мантрата, че след тази нощ „ Македония в никакъв случай повече няма да е същата ”…
Приетият закон бе резултат от апела на Заев за помиряване, насочен в един извънредно значим и цялостен с неопределеност миг сред извършения на 30 септември референдум и предстоящото- тогава! гласоподаване с болшинство от две трети на началото на процедурата за конституционни промени. Призивът си е апел, помиряването не значи прошка, единият термин е честен, другият е юридически, споделиха специалисти, само че това не попречи услужливото и влезнало в компенсационен режим поради верността си в миналото към Груевски правораздаване да „ помогне ” на Заев в борбата му за обезпечаване на болшинство от две трети от депутатите в Народното събрание. Трима от пратениците, които бяха под домакински арест, бяха пуснати и несъмнено, гласоподаваха в поддръжка на измененията. Към тях се добави и гласа на една някогашна министърка на културата, която също е заплашвана от затвор по две обвинявания. Правосъдието и този път си свърши работата като инструмент на политиката, единствено че този път в поддръжка на индивида, който пристигна на власт в Скопие с обещанието да не прави по този начин, както правеше неговият предходник Груевски.
Законът за амнистията беше признат, участниците в събитията от 27 април 2017 година,след които Македония нямаше да е същата, подадоха молби за опрощение и машината на опрощаването стартира да работи със страхотна експедитивност. Първите амнистирани бяха тези тримата депутати от първото гласоподаване. Към тях се прибавиха още двама участници в „ кървавия четвъртък ”, също пратеници в Народното събрание, които излязоха на независимост. Станаха общо пет депутати- запомнете тази цифра. Предстоят и други помилвания на „ героите ” от 27 април. В същото време от следствения арест бяха освободени предприемачът Орце Камчев, неосъщественият български почетен консул в Македония, и негови сътрудници, вкарани там поради големи финансови противозаконни далавери. Очаква се да бъде пуснат и някогашният началник на тайните служби и първи братовчед на Груевски- Сашо Миялков, който бе арестуван незабавно след бягството на Груевски към Унгария. Нали ви казах- машината на милосърдието трака без да спира…
И никак да не си мислите, че има някакво съвпадане с дейния развой на опрощение с признанието на самия Заев по една скопска телевизия, че сега той има сигурни единствено 76 депутати за окончателното гласоподаване на конституционните промени на 15 януари в Народното събрание, когато ще му трябват също минимум 80 гласа. И недейте има вяра на слуховете, че стартирането на Камчев и на Миялков е обвързвано с намека, че следените от тях депутати няма да кажат „ Да ”, до момента в който техните патрони търкат наровете в „ Шутка ”. И в случай че някой ви каже, че след закона за амнистията вътрешното напрежение в ръководещите се е нараснало таман поради недоволството от неналичието на правдивост и на наказване на насилниците, не се хващайте. Нищо от всичко това не е истина.
И че Зоран Заев със своя макиавелизъм по нищо не наподобява на Георге Иванов. Разликата е в правната опаковка на едно политическо решение. И в особеното пояснение на онази, библейската, че пътят към пъкъла е застлан с положителни планове.
Подобно съпоставяне сред Иванов и Заев може да се трансформира в инструмент, който опозицията в страната, на първо място от ВМРО-ДПМНЕ, да размахват пред очите на премиера като знак, че и той е като оня от резиденцията под хълма Водно. Георге Иванов е пред края на своя мандат, най-вероятно през февруари спикерът на Народното събрание Талат Джафери ще насрочи дата за президентския избор, до момента в който Заев е изгряващата звезда на балканския политически хоризонт с заричане за дълга кариера, само че към този момент с задоволително учредения да бъде подозиран, че играе играта отвън демократичните правила и че с практическите си дейности се трансформира в някакъв самобитен Николо Макиавели с балкански привкус, каквото и да значи това.
И тъй като към този момент свикнахме да гледаме на политическия спектакъл в Скопие като на една поредност от парадокси, одобрявани за нормалност, към всички останали ще можем да прибавим още един.- да съпоставяме върху една повърхност държанието на президента Иванов с тези на Заев. Иванов се готви да слезе от сцената след два мандата като държавен глава на Република Македония с извънредно невисок рейтинг и изолираност от значителните сътрудници в интернационалното другарство. Обратното- Заев е издирван и ухажван събеседник, в Скопие му гостува кой ли не, а на открито е одобряван като безценен и значим посетител под дърво и камък. Да не приказваме за септември 2018 година, когато не минаваше ден край Вардар да не засвирят сирените на специфичните полицейски коли, знак, че по улиците минава някой почитан посетител от чужбина. В най-новата политическа история на Република Македония този септември ще бъде записан като интервал на най-интензивен и кондензиран интернационален трафик на посетители от Европа и Съединени американски щати, които пристигаха в Скопие с една единствена задача- да убедят македонските гласоподаватели да излязат на референдума на 30 септември и да поддържат концепцията на държавното управление на Заев за конституционни промени, свързани с Договора с Гърция от Преспа и откриващи пътя на страната към участие в НАТО и в Европейски Съюз.
Е, щом Иванов и Заев са толкоз разнообразни, за какво тогава би трябвало да ги съпоставяме, освен това сравнението да има своята легитимност? Ето защо- когато през април 2015 година президентът Георге Иванов употребява своето конституционно право и подписа декрет за помилването на 56 политически, публични и икономически дейци, сред които беше и тогавашният министър председател Никола Груевски, това послужи като сигнал за старта на всеобщите митинги, наречени по-късно „ Шарена гражданска война ”. Точно тогава с екип на Българска национална телевизия бяхме в Битоля за фотоси на документалния ни филм за Битолския надпис, само че срочно бяхме пратени в Скопие да отразяваме митингите. Беше хубаво и забавно, въпреки че камерата на Българска национална телевизия пострада от хвърлените домати и яйца против Триумфалната арка на централния площад в Скопие. Тогава се роди и лозунга на шарените революционери „ Нема истина, нема мир ”, с който те показваха крайното си неодобрение и отвращение от потреблението на правораздаването като политически инструмент за амнистиране на направилите разнообразни закононарушения високопоставени държавни служители и чиновници. Груевски тогава към момента беше единствено разследван, до присъдата му от две години за корист със служебното състояние и до последвалото му бягство в Унгария имаше още доста време, само че по този начин или другояче самият акт на опрощение от страна на президента Иванов беше задоволителна мотивация за хилядите да излязат на улиците и площадите – първо в Скопие, а след това и в цялата страна, и да не престанат до момента в който режимът на Груевски падна, самият той подаде оставка, а след парламентарните избори на 11 декември 2016 година Зоран Заев оглави съдружното си държавно управление. Е, напоследък доста от героите на „ шарената гражданска война ” показват своето отчаяние от всичко, което се случи след нея, а изповедите на някои от тях са просто още едно доказателство за следващите излъгани очаквания, че откакто един режим си отиде, идващият ще промени нещата по този начин, че „ Македония няма да е същата ”…
„ Онзи ” декрет на Иванов ще го преследва до края на живота му откакто срина политическата му кариера, макар че след това той върна газта и анулира някои елементи от него. Просто извади имената на известните персони, които авансово се беше опитал да застрахова и защищити от правосъдно гонене. И без това за Иванов от дълго време към този момент се приказва в минало време… Но Зоран Заев е основният артист на политическата сцена в Македония, жив и здрав е, не стопира да се бори за евроатлантическото бъдеще на страната си и заради това да получава постоянно потупвания по рамото си. Вероятно му е станало мораво синьо от тях… Онзи ден Народното събрание гласоподава оферти и въодушевен от Заев проектозакон за прошка за всички участници, или най-малко за тези, които я изискат, в кървавите събития в Събранието на 27 април 2017 година, четвъртък, от които и самият Заев пострада. Помните тези картини, които обиколиха света- Заев, заобиколен от негови последователи, с превързана глава. И патетичният извод, изразен посредством мантрата, че след тази нощ „ Македония в никакъв случай повече няма да е същата ”…
Приетият закон бе резултат от апела на Заев за помиряване, насочен в един извънредно значим и цялостен с неопределеност миг сред извършения на 30 септември референдум и предстоящото- тогава! гласоподаване с болшинство от две трети на началото на процедурата за конституционни промени. Призивът си е апел, помиряването не значи прошка, единият термин е честен, другият е юридически, споделиха специалисти, само че това не попречи услужливото и влезнало в компенсационен режим поради верността си в миналото към Груевски правораздаване да „ помогне ” на Заев в борбата му за обезпечаване на болшинство от две трети от депутатите в Народното събрание. Трима от пратениците, които бяха под домакински арест, бяха пуснати и несъмнено, гласоподаваха в поддръжка на измененията. Към тях се добави и гласа на една някогашна министърка на културата, която също е заплашвана от затвор по две обвинявания. Правосъдието и този път си свърши работата като инструмент на политиката, единствено че този път в поддръжка на индивида, който пристигна на власт в Скопие с обещанието да не прави по този начин, както правеше неговият предходник Груевски.
Законът за амнистията беше признат, участниците в събитията от 27 април 2017 година,след които Македония нямаше да е същата, подадоха молби за опрощение и машината на опрощаването стартира да работи със страхотна експедитивност. Първите амнистирани бяха тези тримата депутати от първото гласоподаване. Към тях се прибавиха още двама участници в „ кървавия четвъртък ”, също пратеници в Народното събрание, които излязоха на независимост. Станаха общо пет депутати- запомнете тази цифра. Предстоят и други помилвания на „ героите ” от 27 април. В същото време от следствения арест бяха освободени предприемачът Орце Камчев, неосъщественият български почетен консул в Македония, и негови сътрудници, вкарани там поради големи финансови противозаконни далавери. Очаква се да бъде пуснат и някогашният началник на тайните служби и първи братовчед на Груевски- Сашо Миялков, който бе арестуван незабавно след бягството на Груевски към Унгария. Нали ви казах- машината на милосърдието трака без да спира…
И никак да не си мислите, че има някакво съвпадане с дейния развой на опрощение с признанието на самия Заев по една скопска телевизия, че сега той има сигурни единствено 76 депутати за окончателното гласоподаване на конституционните промени на 15 януари в Народното събрание, когато ще му трябват също минимум 80 гласа. И недейте има вяра на слуховете, че стартирането на Камчев и на Миялков е обвързвано с намека, че следените от тях депутати няма да кажат „ Да ”, до момента в който техните патрони търкат наровете в „ Шутка ”. И в случай че някой ви каже, че след закона за амнистията вътрешното напрежение в ръководещите се е нараснало таман поради недоволството от неналичието на правдивост и на наказване на насилниците, не се хващайте. Нищо от всичко това не е истина.
И че Зоран Заев със своя макиавелизъм по нищо не наподобява на Георге Иванов. Разликата е в правната опаковка на едно политическо решение. И в особеното пояснение на онази, библейската, че пътят към пъкъла е застлан с положителни планове.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ